Поне 25% от хората у нас имат гъбички по ноктите. В Западна Европа - едва 3%. Българинът смята, че с възрастта е естествено ноктите му да погрозняват, да се удебеляват и да стареят заедно с него. Но не е така. Ноктите запазват своята гладкост и прозрачност до дълбока старост, стига да не са заразени с гъбички, казва доц. Гриша Матеев от Александровска болница.

Гъбичките зачестяват, защото хората масово спортуват и ходят на спа. Така обаче ноктите се размекват и стават уязвими. Гъбички се хващат и от чужди чехли или джапанки край басейна, а също от шезлонг. Рисково е и прекалено ниското изрязване на ноктите на краката близо до кожата, защото така те стават уязвими за инфекция.

Наруши ли се структурата на нокътя, се отваря входна врата за инфекции. При минимална травма от обувка или спъване в камък може да се стигне до сериозни проблеми, дори ампутация на фаланги.

Гъбичките се

развиват на

влажно и топло

Ако чорапът е от синтетична материя, кракът е все потен. Гъбичките естествено живеят по стъпалата, но при “тропически микроклимат” на ходилото те избуяват. Топлината и влагата размекват нокътя и гъбичките проникват в него.

Проблемът е по-скоро естетичен и тормози предимно жените, когато са боси или по сандали. Те излагат на показ пожълтели и загрубели нокти. При хора, които имат и други болести –диабет или разширени вени, положението е много сериозно.

Рискови фактори са и острата или хроничната травма на нокътя. Острата се помни – паднало чекмеджето върху крака. А на хроничната не се обръща внимание - носенето на неудобни обувки. Случва се при по-широко стъпало или дълъг палец всички обувки да са неудобни и тесни, а кракът да се набива. При жените, които са на токчета по 7-10 см, травмата е постоянна. Най-застрашени от гъбички са практикуващите водни спортове - техните нокти постоянно са меки. А също спортисти, при които има набиване на краката, рязко тръгване и спиране – тенис, футбол, ски.

Три вида гъбички

поразяват ноктите

Над 95% от оникомикозите се причиняват от дерматофити. За малък процент виновна е кандида и за съвсем малък - плесените. Дерматофитните гъби са 30-40 вида, но у нас има само 2-3. След 3-годишна възраст и трите вида заживяват по стъпалото на човека като част от нормалната микробна обвивка на тялото.

Проблемите започват след 18-годишна възраст. Но оникомикозата се подмладява – вече я има и на 14-15 г. заради маратонките. Носят ги зиме (краката се мокрят) и лете (краката се потят и спарват).

По ръцете оникомикозата е по-рядка и се е пренесла от дланите. Среща се при хора, които дълго мокрят пръстите - чистофайници, сладкари, берачи на плодове, бармани. Тук главен причинител е кандида.

Кога се маха нокът

Когато човек забележи, че нещо става с ноктите му, да иде на лекар. В клиниката на д-р Матеев има лаборатория за диагностика на тези инфекции. Вече е направен и математически модел на болестта. С него степента й се изчислява по различни показатели и получава цифрова стойност. От нея зависи лечението – мазило, хапчета или изтръгване на нокът.

При тежка оникомикоза със 100% засягане, особено при възрастни хора, се прилагат и трите начина. При тях нокътният растеж е силно забавен и хапчетата не са особено ефикасни, а локалните средства трудно проникват през нокътната плочка. Има на пазара ефикасно мазило, но и то зависи от степента на оникомикозата. При младите лечението е по-лесно, защото мазилото прониква лесно, ноктите растат по-бързо и избутват гъбичката към края на нокътя. Но ако от 30-40 г. имаш гъбички, се налагат по-крайни мерки.

При лека форма се засяга само крайната част на нокътя. Лекува се с мазане и изпилване. Средните форми се лекуват с хапчета, при тежките се вади нокътят, прилага се орално и системно лечение.

В някои случаи обаче нокътят не бива да се вади - много е удебелен и закривен, човекът не може да обуе обувките си и заради това трудно ходи.