Проф. Стоян Кушлев е сред управителите на "Национална развъдна асоциация по овцевъдство". Това показва справка в информационната система "Делфи".
Асоциацията е създадена през 2004 г. по инициатива на Стефан Николов, бизнесмен от Пазарджишко. Кушлев се включил покрай приятелството си с него. Стефан Николов имал желание да развъжда елитни породи овце, но намеренията му така и не се осъществили. Това разказа пред "168 часа" един от участниците асоциацията. Той твърди, че сдружението им така и не проработило, но не е и закрито.
Преди месец "168 часа" писа, че Стоян Кушлев и неговият подчинен Валентин Маринов, шеф на дирекция "Материално-техническо обслужване" в комисията, която отнема имоти на незаконно забогателите, не са обявили участието си и в сдружение "Царски ловен клуб". В същото време проф. Стоян Кушлев е подписал декларация, че не извършва дейност, несъвместима със заемания пост. Тя е подадена в парламента на 8 август т.г., след като той бе утвърден за втори мандат като шеф на комисията.
Сдружение "Царски ловен клуб", което е регистрирано през 1993 г., досега не е заличено, показва справка във фирмените регистри. В досието на сдружението Кушлев и до днес е вписан като председател. Парламентарната комисия за борба с корупция, конфликт на интереси и парламентарна етика вече е започнала проверка по този повод, съобщи ротационният председател Валентин Иванов. Той допълни пред "168 часа", че е  поискано обяснение от Кушлев, което може да бъде писмено или устно.

 Това е недопустим гаф

 от страна на Кушлев, категорични са юристи. Според закона членовете на комисията "не могат да упражняват търговска дейност или да са неограничено отговорни съдружници, управители или да участват в надзорни, управителни или контролни органи на търговски дружества, кооперации, държавни предприятия или юридически лица с нестопанска цел". Като източници на финансиране за Сдружение "Царски ловен клуб" е записано, че са 100% от

дарения и спонсорство

"Интересно кои са спонсорите на клуба" - питат се подчинените на професора.
Слабостта на Стоян Кушлев към ловни и царски организации и дружинки е отдавна известна. Той е бивш председател на Ловно-рибарския съюз. Правителството на Симеон Сакскобургготски го направи председател на комисията, която трябва да отнема богатства на мафиоти. Подчинените му твърдят, че по повод на тежките си отговорности професорът често обичал да казва: "Аз съм Левски на XXI век". През годините Кушлев се прочу най-вече със заплатата си от 7 хил. лева на месец, която сам си определи.
Рамо до рамо с Кушлев в управителния съвет на "Царски ловен клуб" е неговият подчинен Валентин Маринов. Той отказа да коментира с какво се занимава "Царски ловен клуб". "Това е частно сдружение - отговори по телефона Валентин Маринов - и затова не мога да отговарям на никакви въпроси за него."

Служители в комисията

си спомниха пред "168 часа", че преди години Валентин Маринов е доведен в комисията лично от проф. Стоян Кушлев. Назначен е за шеф на дирекция "Материално-техническо обслужване", въпреки че Кушлев много искал да го направи шеф на "Човешки ресурси".
"Той трябва да е на висок пост, защото има голям принос" - заявил навремето Кушлев, припомнят си служители. "Големият принос" на Валентин Маринов според неговите колеги е, че носил в ръцете си сърцето на царя при препогребването му в църквата на Рилския манастир. "Не е точно така - обясни пред "168 часа" самият Валентин Маринов. - През 1993 г. бях помолен да се заема с организацията около

пренасяне на сърцето

в Рилския манастир. Нямало по-подходящ човек от мен, който да се заеме с тази работа, така ми казаха тогава."
Справка във фирмените регистри показва, че Валентин Маринов е собственик и представител на фирма за таксиметров пътнически транспорт ЕТ "Корект - сервиз". Той самият твърди, че фирмата не работи от 17-18 години. Според фирмените регистри "Корект-сервиз" не е заличена. Преди да постъпи в комисията на Кушлев, Валентин Маринов е бил експерт в капитално строителство на Министерството на младежта и спорта, обясни самият той.
"168 часа" разполага с името и декларацията на още един член на комисията, който има частна фирма. Не го оповестяваме, защото тези дни той е подал оставка.

 

Пари за заплати

ПРЕЗ юли след като е назначен за втори мандат, проф. Стоян Кушлев праща писмо до зам. финансовия министър Владислав Горанов. С него иска още 560 хил. лева. Парите трябвало да обезпечат заплатите на подчинените му до края на годината. Получава отказ.
Според отчета през 2009 г. комисията е направила икономии от 14,1%, обясняват пред "168 часа" кадри на Кушлев. Те нямат обяснение защо Кушлев отчита икономии и в същото време иска още пари за заплати.

 

Статистиката се раздува

ПАРЛАМЕНТЪТ отказа да приеме доклада за 2008 г. на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност. Тогава от ГЕРБ заявиха, че не са доволни от работата на комисията.
Според експерти и в доклада за 2009 г. има празноти и неточности. По този начин според източниците на "168 часа" се скриват едни факти, а се раздухват други, несъществени.
В доклада са отчетени първите реални резултати от работата на комисията - влезли са в сила 4 решения на съда, с които е отнето имущество в полза на държавата. Всъщност изцяло приключилите дела са 6, но две са прекратени от съда. "Не става ясно каква е стойността на придобитото имущество от 4-те спечелени дела и как се отнася то с петте години, през които работи и се финансира комисията. По някои данни от 4-те дела резултатът е 800 000 лева, както бюджетът на комисията е глътнал много повече" - обясняват източници на "168 часа".
В доклада за 2009 г. се посочва, че расте размерът на обезпечителните мерки и броят на делата за отнемане. Броят не може да бъде критерий, защото може да бъде манипулиран, категорични са специалисти. Те обясняват, че срокът за една проверка е 10 месеца. Посочено е, че през 2009 г. броят на производствата е увеличен с 19 % спрямо 2008 г., тоест има 155 производства. Това би трябвало да покаже колко много се е работило. Никъде не става ясно каква част от тези проверки са прекратени, колко са стигнали до образуване на производства и колко са останали висящи. В доклада никъде не се споменават преписки от минали години. Не става ясно и какво от преписките е останало за 2010 г.
Това, че нараства броят на обезпечителните мерки, не е гаранция, че те ще стигнат до отнемания, казват отлично запознати юристи. Според тях големият брой и високите стойности на обезпеченото имущество може да стане причина за предявяване на искове за пропуснати ползи от сегашните ответници.
Според източниците на "168 часа" най-голямата трудност да се хване точният брой на проверките, които се правят в комисията, е заради липсата на електронен регистър. Той е трябвало да се направи още през 2008 г. Няма информация да действа и досега.