Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата. Този е номер 3 с 14 100 прочитания.

И двете страни са с огромна територия, население и ресурси, които ще направят сблъсъка епичен

ЗНАЕМ, че тяхната крайна цел е Мека. Няма да чакаме да дойдат, тази война ще се води на територията на Иран...

Така миналия месец, докато даваше интервю за телевизия “Ал Арабия”, вторият престолонаследник на саудитския трон принц Мохамед бин Салман сякаш хвърли камък. Но камъкът светкавично се върна обратно в неговата градина с думите на иранския военен министър, бригаден генерал Хосеин Дахкан: “Ако саудитците направят нещо глупаво, само свещените градове Мека и Медина ще останат незасегнати.”

Саудитска Арабия и Иран са във взаимна размяна на обиди, обвинения и заплахи от много отдавна, но напоследък глаголната температура в техния спор се повиши осезаемо.

След като в началото на миналата година Саудитска Арабия екзекутира шиитския духовник шейх Нимр ал Нимр заради ролята му в антиправителствените протести, гневна тълпа атакува саудитското посолство в Техеран. Това доведе до скъсване на дипломатическите отношения - акт, който бе последван от няколко арабски и мюсюлмански страни. Коалицията бе организирана от саудитската дипломация почти толкова бързо, колкото и онзи ден, когато станахме свидетели на безпрецедентния бойкот срещу Катар.

Задълбочаващата се с всеки изминал ден криза в Персийския залив, както и атентатът в иранската столица станаха повод отново да си припомним словесната престрелка между принц Мохамед и ген. Дахкан - и двамата достатъчно важни и особено тясно свързани с военните машини на своите страни.

Ето, казаха иранците малко след гърмежите в Техеран, нали помните какво се закани любимият син на саудитския крал през май? Да пренесе войната на наша територия.

Макар т.нар. “Ислямска държава” да пое отговорност за атаката, в Иран, изглежда, нямат никакви съмнения кой е истинският идеолог и вдъхновител на този акт.

Професорът от Техеранския университет Фуад Изади обобщи картината с думите: “Атентатът е резултатът от тази (на принца) заплаха. Саудитците финансират тероризъм от толкова време, че за тях не е проблем да организират такъв атентат. Те финансират разпространението на уахабизма, което е причината за атентатите почти навсякъде по света - като почнем от 11 септември в САЩ, минем през тези в Турция и Ирак и стигнем до Великобритания, Франция и навсякъде в Европа. Тези, които се взривяват, не го правят само за пари, трябва да видим и идеологията им и тази идеология идва точно от саудитския клан.”

От другата страна на Персийския залив обаче смятат точно обратното. Според Саудитска Арабия истинските радикали и спонсори на тероризма са иранците. Защото са отстъпници от истинския ислям. Апостати, дванадесетници, които вярват в изчезването на 12-ия имам, така наречения Скрит имам, който ще се върне като месия (Махди) един ден при камъка Кааба в Мека.

И след като ги обрисува по най-грозния начин в онова интервю по “Ал Арабия”, принц Мохамед бин Салман попита риторично: “Как да се разбереш с такива хора?” И си отговори сам: “Не можеш да разговаряш нормално с такива”.

Явно саудитите и иранците почти доближават прага на изчерпване на арсенала от средства, които са им останали за взаимна атака. Не им остават много стъпки до война.

Рияд и Техеран на практика воюват от години. Но индиректно, на чужда територия - в проксивойни в Ирак, в Сирия и Йемен, където използвайки сунитско-шиитската линия на разделение, подкрепят, въоръжават и насърчават враждуващи групировки, племенни и религиозни общности.

Дали обаче не сме опасно близо до момента, в който двете страни ще се сблъскат фронтално? В една истинска, безкомпромисна, безпощадна саудитско-иранска война.

И двете страни са с огромна територия, население и ресурси, които ще направят сблъсъка епичен. Саудитска Арабия например има ужасяващо голям военен бюджет. Тя харчи с около 50 милиарда долара на година повече от Иран за въоръжение и със сигурност разполага с много повече и модерни оръжия и техника. Но иранците могат да мобилизират два милиона и половина боеспособни мъже. Саудитците имат едва двеста и петдесет хиляди, които освен това не са и най-добрите войници на света. Кралството изглежда не може да разчита на собствената си армия да опази дори част от границите и преди година се наложи да ползва услугите на сенегалски наемници срещу атаките на йеменските хути. Естествено е при такъв конфликт Рияд да разчита най-вече на външна подкрепа. Отсега е ясно: това няма да е война само между Иран и Саудитска Арабия. Неминуемо ще са въвлечени съседни страни и геополитически партньори - на практика всички. Включително САЩ и Русия, които няма да могат да останат безучастни.

Би било прекалено глупаво, защото накрая победителят в подобно стълкновение ще е само фиктивен. Но нима светът не е правил и далеч по-глупави неща? И то не само веднъж.