Засякохме се на вечеря в ресторант с колеги от столичен театър, с които по стечение на обстоятелствата, бяхме на турне в един и същи голям български град.

В течение на вечерята един млад актьор ми обясни, че аудиторията, която посещавала спектакли с "мечки" била по-простовата, но това било разбираемо, защото и аудиторията на тв предаването, в което работя била такава -- по-първична, по-простовата. Зададох му въпроса: Колко пъти досега си ме гледал в театъра и на кои от тези спектакли смяташ, че аудиторията е по-простовата. Помисли, помисли и каза: Ами аз... всъщност никога не съм те гледал в театър.

С това разговорът ни приключи след пауза и пожелах на всички приятна вечер...

Опасно нещо са предразсъдъците - не знаеш къде ще те отведат. Особено, ако не знаеш накъде си тръгнал, със сигурност ще стигнеш другаде...

Ако един млад артист започне, обременен с предразсъдъци, най-вероятно ще свърши с депресия, ако си обяснява успеха на другите със собствената си подцененост, най-вероятно никога няма да изпита щастие от професията си...

От фейсбук