от СВЕТЛАНА БАТАЛОВА

Красимир Райдовски е известен като разузнавач, шеф на пресцентъра на Виденов, но малцина знаят, че покрай него се ражда култовият лаф на Иван Костов - "В България всички сме братовчеди".

"Един мой братовчед - Василий Такев, беше зам.-министър на външните работи - разказва Красимир Райдовски - На заседание на МС се споменава моето име. Той казал: "Не искам пред мен да говорите за него, ние сме братовчеди. Тогава Иван Костов въздъхва: "Да, да, ние всички сме братовчеди."

Броени дни след 9 септември Красимир Райдовски определя една друга историческа дата - 10 ноември като "една от най-големите измами в българската история. Никъде в останалите социалистически страни тази гавра с хората не се състоя - казва той. - Има три преломни момента в историята на България, при които масово се краде. След Освобождението поголовно е разграбвано имуществото на бягащите турски бейове, първите дни след 9.IX.1944 г. е следващият масов обир, тогава се отнема лично имущество и богатство. Разграбването на държавното имущество е след 10 ноември. Няколко човека от бившето държавно ръководство с огромна административна власт в началото на 90 година, позволиха, осигуриха възможност на шайка хора да разграбват държавата и да богатеят за сметка на другите.

Не бива да се забравя, че Андрей Луканов е основният организатор на преврата срещу Тодор Живков. Най-гнусното беше, че част от тези хора, които го свалиха, си въобразяваха, че ще си карат по живковски без Живков. Всички тези, които скачаха по площадите, ако знаеха какво ги очаква, нямаше да си отлепят краката от паважа."

- Господин Райдовски, имаше ли предварителен сценарий за промените на 10 ноември 1989 г.?

- Сценарии за елиминиране на идеологическия противник - т. нар. комунистически режим започват да се пишат непосредствено след края на Втората световна война. Събитията, които тръгнаха в Европа и другите бивши соцстрани от средата на 80-те години неминуемо щяха да се случат и у нас, защото ние никога не сме имали самостоятелна външна политика. Но малко хора бяха наясно какво ни чака след дворцовия преврат от 10 ноември 1989.

Веднага след него и по времето на Филип Димитров хората бяха изключителни ентусиасти, но изобщо не предполагаха за какво става дума. Живееха си в свой свят, не знаеха с какво се сблъскват и какво им се готви вътре в СДС.

Веднага след 10 ноември някои съветски съветници в МВР, които все още бяха тук, провеждаха тайни срещи с представители на "демократичните сили" в квартири на министерството.

Само дебили днес може да твърдят,че в България е имало силно, влиятелно десидентство, което с дейността си е провокирало смяната на обществено-политическия строй, комунистическия режим, както обичат да се изразяват новите активни борци.

Русенският комитет, например,е контролиран от самото му създаване. Донякъде може да е бил и спонтанна гражданска изява, но още преди неговото обявяване в Дома на киното намерението на инициативния комитет да се създаде това течение или обществен комитет е вече известно на Шесто управление на ДС, респективно - Партията.

На заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 24 март 1988 г. Чудомир Александров докладва на Тодор Живков, че "един прогресивен младеж сигнализира за събранието в Института по философия и участва във всички наши мерки за противодействие". В ЦК на БКП трескаво се провеждат заседания,на които присъстват и заместник- началници на Шесто управление на ДС. Набелязват се и се обсъждат мерки за противопоставяне на Комитета. Протоколите от тях са запазени.

- Кой е този прогресивен младеж?

- Уважаваният от мен социолог и строител на нова България Андрей Райчев, който по това време работи като инструктор в ЦК на БКП. Неговата другарка в живота Венезия Недялкова,която тогава е по-прогресивна от него, е сред учредителите на комитета. Защо да не е - татко й е известен генерал-лейтенант, майка й голяма журналистка. Таткото на Андрей в Москва обича ПГУ на ДС и то го обича. На тях, галените на партията деца няма как да им се случи нещо лошо. Сега от телевизионния екран тя се хвали, че пуши марихуана с децата си. Никой не я попита откъде си купува дрогата?! За такова нещо трябва да бъде преследвана от закона.

- Държавна сигурност ли създаде СДС?

- СДС не е създадено от ДС. СДС е използвано, манипулирано чрез голяма част от хората, които бяха на най-различни нива в ръководството на СДС. Когато проследим имената, свързани с ДС, които днес вече са известни, става ясно как е осъществявана манипулацията. Така е не само в СДС. Така е във всички новоизлюпени антикомунистически партии. В ръководството на ДПС болшинството бяха хора на ДС. Не случайно Румен Еленски е адвокат на Ахмед Доган. Румен Еленски е кадрови офицер от Първо главно. Изненадах се, че в ЦИК той е от квотата на ДПС. Мислех,че е от БСП.Срам ме е, бях човекът, който ходатайстваше г-н Еленски да се премести в нашия отдел. След като Бриго Аспарухов стана шеф, престана да ме поздравява. И аз скърбя неутешимо!

- Защо не се извадиха досиетата?

- Най-добре беше досиетата да се унищожат. Ако навремето ги бяха извадили, щеше да се срине цялото СДС. Щяха да излязат имената на много хора от ръководството и това беше истинската причина. Най-активните членове на клубовете, които най-мощно развяваха сините знамена, бяха по един или друг начин обвързани с Шесто управление на ДС. Може би бяха толкова активни заради стремежа да си изкупят греховете и заплакнат гузната съвест. Доколкото са я имали... Поне аз знам 10-ина такива човека от известните и не толкова известните имена.

- Ще станат ли някога публично известни?

- Никога няма да излязат, пазят ги, защото в България двойните стандарти са основни политически и административни инструменти,стил и метод на управление. Законът за досиетата в едни случаи се ползва, за да се смачка човек, който по една или друга причина не се харесва от управляващите. В друг случай се намират аргументи - този е бил добър и е вършел хубава работа, затова да го съхраним. Никой не се замисля за последиците, особено за тези хора, които са работили в чужбина. Шефът на комисията за досиетата Евтим Костадинов хабер си няма от тази работа, но получава огромна заплата, ползва изключителни привилегии, но цял живот си е останал на ниво квартален милиционер до 10 ноември. Нямам нищо против него, но той беше много специфично подбран. Костадинов прави това, което му казват.

- Имате ли конкретни примери?

- По закон веднага след създаването на ДАНС следва да бъдат оповестени резултатите от задължителната проверка за ръководството й. Те не бяха оповестени? Защо? Бивш агент (не кадрови служител) на ДС от ръководството на Агенцията веднага след проверката прави страхотен скандал в комисията. Блъска по бюрото защото сега бил офицер и нямали право да го оповестяват?! Не мога да обявя името,източникът на информацията е достоверен!

Нямам нищо против сътрудниците на ДС, винаги съм ги бранил и защитавал. Сред тях е имало и помияри, които са сътрудничили само заради лични интереси, но мнозинството са били убедени, че вършат нещо полезно. Знам и посланици, които скриха. Някои и в момента са посланици. Това е част от помиярската, демагогска, лицемерната линия. С какво един посланик Х е по-добър от У, че да остане скрит? Защо са изпратени в чужбина, след като са проверени и са се оказали сътрудници на ДС? Единия го гониш и порицаваш публично, другия го закриляш.

- Защо са оставени следи и от унищожени досиета?

- По времето на г-н Любен Гоцев като зам.-вътрешен министър на МВР се унищожаваха масово дела, но запазиха регистрационните картони. Картонът в кардекса в картотеката е формалното доказателство за принадлежността на някого към агентурния апарат на МВР. А при унищожено дело иди доказвай, че не си работил! Ако са били загрижени за хората да не бъдат един ден дискредитирани, мачкани, унижавани, трябвало е да унищожат всичко. Може би някои са предвиждали, че ще дойде момент, когато някой по този начин ще бъде изнудван? За мен законът за досиетата е изключително гнусен. Беше приет по време на управлението на БСП в тройната коалиция.

- Вашият премиер Жан Виденов също излезе като съдържател на явочна квартира.

- Явочникът обезпечава терена и често оперативният работник му е приятел, какъвто е и случаят с Жан. Той е приятел и съученик от английската гимназия със служителя, на когото е дал ключ. Не знам откъде е този ключ, защото Виденов по това време не е живял самостоятелно, а и никога не съм го питал.

- Имало ли е предварителен сценарий у кого ще отидат парите след 10 ноември?

- Никой в България предварително не е знаел какво точно ще стане с ония пари. Уреждали са далаверата в движение,първите дни след 10 ноември. Няколко човека,с авантюристично престъпно бизнес мислене, на най-високи нива в управлението, умни хора, много бързо се ориентираха в новата обстановка. Такива са Андрей Луканов-един от най-умните хора в България, Любен Гоцев, Румен Сербезов и не само те, разбира се. Познавам Сербезов от детските си години, той е племенник на разстреляната антифашистка Йорданка Чанкова. Министър, първи секретар на ОК на БКП в Хасково, посланик в Япония, шеф на ЦКС,съветник в МС. Много интересно как попада в ръководството на Мултигруп - стана шеф на департамент "Лека промишленост", а компанията работеше срещу държавата. Всички началници там бяха доказали се стопански ръководители преди 10.ХI. - умни, компетентни, професионалисти. Те бяха наясно с това, което се върши в страната след преврата. Румен Сербезов е единственият, който успя да излъже Илия Павлов. Взе кредити от името на Мултигруп, а ги усвои със своите фирми. След това го малтретираха физически, взеха му колата. Питал съм го публично какво стана с парите от партийния членски внос. Оттогава не може да ме гледа.

- Къде отидоха тези пари?

- Не знам, но това са много пари. Във всяко задгранично представителство на България партийният членски внос се плащаше във валута. Всеки задграничен служител получаваше и от 45 до 55 % от основната си заплата в България. Плащахме членски внос и върху тези суми, както и профсъюзен членски внос. Това са огромни пари и те изчезнаха.

И определени хора днес си живеят безметежно. Андрей Луканов стана събирателен образ на тази категория хора. Той е човекът, който организираше нещата след 10 ноември.

Казват, че семейството му днес живее тежко. Синът му Карло Луканов беше с чичо си Александър Атанасов представител на Мултигруп в Москва...

Спомням си сега,че в средата на 80-те години Марий Иванов,заместник на Петър Младенов във Външното ни министерство със специално писмо информира всички наши посолства за злоупотреби на брата на Луканов -Александър Атанасов, като посланик в Хараре.

- Какви бяха злоупотребите?

- В порядъка на няколко десетки хиляди щатски долара.

- Как се разкри далаверата?

- Сигналът за Атанасов тръгва от един мой колега от посолството в Зимбабве. Това не беше донос, а достоверна обективна информация. Човекът я подписва с името си. Никой не смееше да отиде и да каже на Тодор Живков. Петър Младенов прехвърли горещия картоф на Стоян Караджов, тогава председател на Централната партийна ревизионна комисия.

- Какви бяха последствията?

- Александър Атанасов върна парите за отрицателно време. Ако беше друг, а не синът на Карло Луканов, щяха да го опандизят, но на него му се размина само с това, че трябваше да възстанови сумата.

След като се върна в България, той си беше довел камериер от Зимбабве, който по време на обеди и вечери у тях сервираше с бели ръкавици. Официалната версия беше, че го е довел да следва в България.

- Защо братята са с различни фамилии?

- Това също е демагогия. Атанасов много бързо израства в йерархията в МВнР и става посланик. За да не кажат - ето синът на Карло Луканов посланик поради баща си, той приема името Атанасов.

- Защо враждуваха Андрей Луканов и Огнян Дойнов?

- Имаше лична вражда между тях. Огнян Дойнов имаше изключително позитивно отношение към нашите служби. Винаги се е застъпвал за научно-техническото разузнаване, когато е разглеждан даден проблем в Политбюро на БКП. Като технократ той най-добре можеше да прецени резултатите от работата на тази служба. Всеки един откраднат документ, лиценз, технология от Западна Европа и САЩ, свързан с някакво производство, се внедряваше в България. Благодарение на Огнян Дойнов и електрониката имаше изключително развитие.

Луканов имаше негативно отношение към МВР заради една много стара легенда в средите на бившето ПГУ на ДС.Години се твърдеше,че от агентурен източник от САЩ е придобита информация, че Луканов е вербуван от ЦРУ по време на работата му в Швейцария. За това е писано, дали е вярно или не, не мога да знам. Факт е,че той ненавиждаше и ДС, и Мирчо Спасов, който тогава е зам.-министър на вътрешните работи и наблюдава дейността на разузнаването. Но към бившето РУ на МНО,днес т. нар. Военна информация, Луканов имаше изключително позитивно отношение.Още по време на следването си в Москва, когато баща му е посланик, руснаците са привиквали представителя на МВР в посолството да му правят забележка, че Луканов посещава много често американското и малко по-малко английското посолство. След 10 ноември, въпреки ненавистта си към ДС,активно използваше за лични цели бивши служители на ДС, които се слюнчеха около него.

- Не се ли демонизира личността на Андрей Луканов?

- Той даваше мило и драго да създава все по-силни позиции на "Позитано", но с течение на времето все повече хора си отваряха очите и променяха отношението си. Луканов не допускаше никого до себе си - той беше Аристократът с главно А и пълен член в партията. Според него Луканови са трето поколение комунисти, после социалисти, а сега май ще се окажат и трето поколение нещо друго.Преди дни някъде в пресата четох, че предателят на Левски не е поп Кръстю, а поп Лукан, прадядото на Андрей Луканов. За Тодор Луканов се знае, че е съсипал едно от направленията по време на Септемврийското въстание, като не препредал паролата за действия. За Карло Луканов се говори, че по време на имиграцията си в СССР е работил с НКВД, така че вероятно ще се окажат трето поколение нещо друго.

- Какви бяха отношенията между Луканов и Жан Виденов?

- Непосредствено след избора на Жан Виденов за председател на БСП, във Висшия съвет на БСП се оформят ядра около Луканов и Александър Лилов, които вероятно са очаквали, че като съвсем млад партиен лидер Виденов ще се води по техния акъл. Никой не е отчитал характера му и неговата - на някой може да прозвучи смешно - безпределна честност и всеотдаденост. Не знам поради каква причина Лилов го предложи на конгреса. Преди това е имал идея да направи Янаки Стоилов председател на партията. Янаки отказва, той си знае защо.Предполагам, че не се е чувствал готов. В онези тежки години е страшно да си председател на партия, обругавана отвсякъде. Ако говорим за чисто партийна заслуга, това, което направи Жан Виденов, е, че успя да изправи на крака тази размазана, разложена партия. Първите месеци на `95 Луканов посещаваше през ден-през два Виденов в МС.Скандалната история с "Газпром" и ролята на Луканов в нея прекрати контактите между двамата.

Жан Виденов беше представител на плебса в ръководството на партията. За две години на "ДОндуков" той с нищо не промени позициите си, не се наду и възгордя, не промени поведението си. Правителството се срина по много причини - само четири години след преврата отново на власт е "омразната" БКП, макар и прекръстена БСП, което активизира опозицията, целенасочено създаван икономически хаос,въртяха се външни и вътрешни политически интриги,организираше се вътрешнопартийна опозиция, подкрепяна от лицемерни по даденост социалдемократчета и всякакви други бели течения в БСП.Олигархия в ембрионален стадий, бореща се за свое влияние. Враждебни медии, дори и партийният в. "Дума",който беше под влиянието на Луканов.

- Вие как попаднахте при Виденов?

- С Жан Виденов имахме контакти, за които никой не знаеше. Те не са тайни, но не са афиширани. Никога не съм обичал публичността. Два-три месеца преди изборите вече си позволявах и да ходя при него на "Позитано". Там и тогава, и сега не съм долюбван особено. По-късно,вече в МС,когато ми предложи, му изтъкнах три причини да не приема. Не обичам публичността,отношенията ми с ДС, приятелството с Румен Спасов. Помолих го за два дни за отговор,но още преди да се видим за втори път, обявиха назначението ми.

- Как се подбираха кадрите при Жан Виденов?

- Може би в подбора на кадрите, допускаше грешки (и моето назначение е една от тях), той беше много млад. Още вярваше на най-близките си другари, а всеки от тях влагаше лична мотивация при избора. Въпреки всичко не се поддаваше на манипулации и внушения. Например Николай Добрев искаше да направи Димитър Иванов зам.-министър на МВР, бяха близки приятели и се опитваше да го наложи на този пост. Митко нямаше да е добре приет в МВР по ред причини, най-вече заради Мултигруп, която от създаването си беше срещу интересите на държавата. Такъв човек никога няма да го приемат в МВР, независимо че днес декларира като причина да бъде освободен от ръководството на Мултигруп своето положително отношение към държавата. Това не е вярно.

И тогава, и днес, когато анализират събития от онова време, много хора пропускат един много важен момент - на "Позитано" нямаше еднолични решения, както на "Раковски 134".

Там се вземаха еднолично от Костов, което според мен в такава среда и обстановка е правилното решение.

Редакцията е готова да публикува и други мнения по засегнатите теми.