- Г-жо Робева, спомняте ли си падането на Петър Младенов на митинга през 1989 г. за отпадането на чл. 1?

- Бях там, не изключвам да е имало събаряне, но беше голяма суматоха, блъскане. Честно казано, не си спомням. Много време мина.

Истината е, че в записа всичко бе скалъпено, в него нямаше никаква логика. Ние в парламента вече бяхме гласували отпадането на чл. 1. Станко Тодоров предложи аз да изляза с Петър Младенов, за да успокоим хората. Бяхме единодушни в това, че не трябва да се правим все едно не ги чуваме.

Така че, когато излязохме, нямаше и дума за танкове. Защото гласуването бе факт. Проблемът бе, че тълпата бе много превъзбудена, силно манипулируема, определени кръгове нарочно нагнетяваха напрежение.

В такава ситуация разум няма. Така тръгна целият ни преход - с разделение, за да се превърнем в едно истинско стадо сега.

- Г-н Ралчев казва, че фразата е била "Станко да дойде".

- И дума не е ставало за танкове, нямаше никаква логика в това. Станко Тодоров дойде, за да потвърди, че отпадането на чл. 1 е гласувано.

Всички знаехме, че записът е манипулиран.