Йордан Соколов:
Не съм имал случай да разпоредя нещо в МВР и то да не стане

СЛЕД години мълчание бившият председател на парламента и вътрешен министър Йордан Соколов проговори пред "168 часа". Провокиран е от изявленията на Тихомир Стойчев, който неотдавна коментира контрабандните канали и участието на политици в тях.
"Г-н Тихомир Стойчев не за първи път поднася на обществеността неверни факти или негови манипулации - започва Йордан Соколов. - Той беше уволнен от поста директор на ЦСБОП, когато бяха установени негови нерегламентирани контакти и дори близки връзки с босове на организираната престъпност."
Бившият вътрешен министър си припомня, че разпоредил на Тихомир Стойчев ЦСБОП да започне разработка на Фатих. "Поводът беше оплакване на собственик на открадната кола - разказва Соколов. - Обадили му се по телефона, ако иска да му бъде върната колата, да отиде в офиса на Фатих и да плати определена сума. Той отишъл, дал парите и лично Фатих му върнал ключовете и документите на автомобила. Този гражданин беше впечатлен от обстоятелството, че Фатих потърсил и намерил документите на колата му сред цял куп. Беше убеден, че всички тези документи са на други откраднати возила."
Според Соколов това не бил единственият случай на контакти и връзки на Тихомир Стойчев с организираната престъпност. "Приблизително по същото време ми беше докладвано, че при съвместна акция на ЦСБОП и Специализирания отряд за борба с организираната престъпност в Петрич, извършена по искане на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев, за общо учудване на участниците в нея Тихомир Стойчев отишъл с личната кола на смятания тогава за един от босовете на наркотрафика в България Джевад. Той беше застрелян година след това на бул. "Христо Ботев". След двата случая проведох личен разговор с Тихомир Стойчев - допълва Йордан Соколов. - Той призна, че всичко това е вярно, но че имал контакти с тези хора, за да получава информация. За мен беше недопустимо директорът на службата, която трябва да се бори с организираната престъпност, да има подобни връзки и контакти с нейни водещи босове. Веднъж завинаги трябва да се сложи край на спекулациите на Тихомир Стойчев за политическото му уволнение. Още повече че той веднага отиде като експерт към Висшия съвет на ДПС."
Като министър на вътрешните работи Йордан Соколов уволнява и много други служители от МВР. Той поема твърд курс за разчистване на МВР от кадрите на Държавна сигурност (ДС). "Трябваше да се обнови министерството - категоричен е бившият председател на парламента и днес, почти две десетилетия след началото на промяната. - Бях издал заповед, че не може служител на ДС да заема пост от началник-сектор нагоре, което е от сравнително ниските позиции."

- Господин Соколов, колко души бяха отстранени от МВР, когато вие бяхте министър?
- Не съм водил сметка, но след това някои твърдяха, че са напуснали 4800 души. Голяма част от тях сами се оттеглиха, след като беше съставено първото демократично правителство след промяната. В закона за МВР имаше положение, че служителите след навършване на възраст и 20 години стаж се пенсионират. Оказа се, че има много хора далеч над тази възраст и стаж. Пенсионирах петима генерали от Гранична полиция, а те възмутени поискаха среща с мен. "Как може след 33 години служба да ни пенсионирате?". Може, защото законът не ми позволяваше да ги държа повече.
Винаги, когато ставаше дума някой да бъде уволнен, казваха: "Ама, господин министър, той ще отиде "оттатък." Когато това наистина се случваше, значи той предварително си е бил "оттатък".
Разбира се, в МВР имаше и хора, които бяха абсолютно непригодни. Оказа се, че над 25 души са щатните партийни секретари в МВР. На тези постове те са били с десетилетия. Самите служители ми казваха, че тези хора не стават за нищо. С една заповед ги уволних.
- Не се ли страхувахте, че ще си навлечете големи неприятности и омраза?
Успях да преодолея страха, включително и благодарение на съпругата ми, която още в началото ми заяви: "Ако ще се страхуваш, не ставай министър на вътрешните работи." А и работата ми вървеше -
каквото нареждах, ставаше на минутата. Нямаше никакви провокации. Макар и репресивна, МВР тогава беше идеално смазана и работеща машина. Не съм имал случай да разпоредя нещо и то да не стане. Имаше дисциплина.
- Защо уволнихте тогавашния главен секретар на МВР ген. Людмил Маринчевски?
- За краткото време, през което бях работил с него, имах добри впечатления. Току-що беше създадено Бюрото за издаване на удостоверенията на репресираните от комунистическия режим. Той дойде на доклад и ми остави 8 папки за подпис. Искаше да разпиша назначението на 8 полковници в бюрото, въпреки че там постовете са за сержанти. Казах му да остави папките, за да ги прегледам. Ген. Маринчевски беше настоятелен - трябва само един подпис. Питам - какви са тези полковници, оказа се, че били от Главно следствено управление. Искали да се скрият в бюрото от съкращенията. Нито един не назначих, а и ген. Людмил Маринчевски си замина.
- По ваше време е уволнен и шефът на СДВР Чавдар Чернев, който днес е известен бизнесмен. Каква беше причината?
- Тогава ми се обади покойният Христо Данов и каза: "Поздравявам те за Чернев, защото аз не посмях." За Чавдар Чернев, който беше директор на СДВР, още тогава казваха, че се занимава само с бизнес. Неговият приятел и външен министър Виктор Вълков му беше дал служебна кола. С нея Чернев отишъл в Австрия и там катастрофирал. Чувал съм, че Виктор Вълков и Чавдар Чернев и досега имат близки отношения, а може би и общ бизнес.
По същото време уволних и тогавашния шеф на - ако не се лъжа - Второ РПУ Николов. Той беше навъртял на служебния си телефон разговори за 13 хил. лева. За сравнение - моята заплата като министър беше 2800 лева. Оказа се, че баща му имал бизнес с цитрусови плодове и от служебния телефон говорели по телефона с Южна Америка, с Африка, с цял свят.
По-късно сред уволнените беше и тогавашният шеф на баретите Румен Тошков. Той е син на най-добрия приятел на Тодор Живков. Обясниха ми, че баща му загинал като партизанин, а Живков със собствени пари му издигнал паметник. Уволних Румен Тошев, защото два пъти идва при мен с рапорт. Искаше да разреша на гръцки бизнесмен да открие бензиностанция на територията на баретите във Врана. Щял да дава безплатно бензин на отряда. Отказах, това е най-секретната служба и там ще се настани чужд бизнесмен?! Уволних Румен Тошев след втория му рапорт. Още на другия ден той започнал работа при гръцкия бизнесмен.
- Има ли назначения, за които съжалявате?
- Виктор Михайлов стана директор на Национална служба "Полиция". Според мен той не желаеше да работи. Подаде оставка, но президентът не я подписа. До падането на нашето правителство Виктор Михайлов остана на служба, без да работи. Арлин Антонов, който беше шеф на НСС, също не беше най-добрият за тази длъжност. Неудачен се оказа и изборът на Тихомир Стойчев.
- Защо се влошиха отношенията ви с Богомил Бонев?
- Докато той беше главен секретар, от него нямах оплаквания. Имахме един конфликт съвсем към края на мандата. Бях издал заповед на територията на летище София и на останалите ГКПП да няма никакви частни фирми. Той се опита да я пренебрегне. Елка Владова като шеф на ГКПП на летището ми докладва, че Бонев е разпоредил там да открие офис една частна фирма. Не позволих и отношенията ни се обтегнаха. Фирмата беше застрахователна.
- Какви корупционни практики заварихте в министерството?
- Запомнил съм една показателна история. Оказа се, че в МВР по това време имаше много автомати "Калашников". Те бяха излишни, "Вътрешни войски" бяха със затихващи функции. В същото време в Министерството на отбраната имаше много пистолети. Трябваше да се направи замяна. Идват служители и ми казват: "Ние такива неща правим чрез една фирма БМВ на един арабин". Българското му име беше Радев. Бях изумен - частна фирма ще прави размяната на оръжие между двете министерства. Разбира се, свършихме работата без посредник, директно. Имаше и други неприемливи за мен практики.
- Получавахте ли заплахи, след като уволнихте толкова хора и накърнихте техните интереси?
- Само веднъж, и то не заради уволненията и не лично. Станах министър на 8 ноември 1991 г. и една-две седмици след това обявих, че ще махнем всички чейнчаджии пред "Магурата". Те масово мамеха хората. Имаше гласове вътре в МВР: "Оттам ще ги махнете, те ще се преместят на ново място." Ами и оттам ще ги махнем. Акцията се проведе в един петък. Оказа се, тези чейнчаджии определяли курса на долара, все едно че са съсловна организация, защото още нямаше чейндж бюра. От разгонването им само Първа частна банка загубила 400 млн. лева. Тя имала влогове от 100 млн. долара. Курсът в петък беше 29 лева, а за понеделник беше обявен 33 лева. След като сме разгонили чейнчаджиите, те нямали начин да определят курса на долара. Не си давах сметка тогава, че те осъществявали такива функция. След тази акция от службите ми казаха, че били определени 3 млн.лева за покушение срещу мен. След това вдигнали цената на 5 млн. лева. Някакъв отишъл в Сливен да търси пистолет със заглушител. Усилиха ми охраната - дотогава имах само шофьора от НСО, дойдоха и две барети. Нищо не се случи, а чейнчаджиите не отвориха друга "Магура".
- Как се създадоха мутрите?
- Когато станах министър, мутрите вече се бяха появили. Създаде ги Държавна сигурност. Тогава пръв заявих в Народното събрание, че в България има създадена мафия. Дали създател на групировките е Андрей Луканов, или Любен Гоцев - не мога да твърдя, но те бяха много хитро създадени. Те компрометираха до голяма степен демократичния процес. Досега плащаме данък. Наследниците на мутрите вече уж искат да имат легален бизнес, но първоначалната им печалба беше с рекет, с насилие, с дадени наготово пари. Чували сме мита за Илия Павлов - как някой чужденец му дал милиони долари, защото съзрял в него бъдещия бизнесмен и той започнал да се занимава със скрап. Не е никак случайно, че всички мутри се оказаха свързани с ДС. От наша страна беше грешка, че не възразявахме, когато се опитваха да пришият ВИС на СДС. Уж ВИС бил със СДС, а СИК - с БСП. Никога СДС не е бил свързан с ВИС.
- Какво стана по ваше време с т. нар. скрит транзит на оръжие, опиати, акцизни стоки?
- Една от промените, които направихме, беше да се махне Христо Кулишев като шеф на митниците, защото всичките канали са били по време на неговото управление. По време на тройната коалиция той отново беше върнат като директор, ясно защо. Скритият транзит, както и контрабандата, може да са осъществявани от ДС, но без митниците това не може да стане. Трябва да има симбиоза. Имах такъв случай - Елка Владова ми беше докладвала, че от т.нар. Северно летище край София всеки ден излита самолет на фирмата на космонавта Георги Иванов без да преминава никакъв граничен и митнически контрол. Никой не знае какво са изнасяли. Издадох заповед за пълен контрол. Това беше първата заповед, отменена от Виктор Михайлов, след като стана министър. При това беше отменена на 2 януари 1993 г., мисля, че денят беше неприсъствен.
Спомням си и друг случай. Казаха ми, че на летището в София има 7 служители висшисти, които са сержанти. Извиках ги да ми обяснят защо не са станали офицери. "Искате ли да сме искрени - питат те. - Ами защото не влизаме в игрите с контрабандата." Направих ги офицери.
По това време Елка Владова ми носеше всекидневно по 20-ина фалшиви паспорти, част от тях доста нескопосно направени. След време получих писмо от един депутат от Шри Ланка, който, изглежда, беше свързан с Тамилските тигри. С възмущение и болка ми пишеше: "Какво става в България, ние разчитахме оттам да минават наши хора, а това вече не може да става." Така че проблемът не беше само контрабандата, а и трафикът на хора.
- От дистанцията на времето как определяте работата си в МВР?
- За мен най-големият комплимент беше, когато ген. Чавдар Червенков от служебното правителство на Ренета Инджова каза: "МВР работеше единствено когато министър беше Соколов, защото хората тогава се страхуваха, че трябва да си изпълняват задълженията, за да не бъдат уволнени." В Бялата книга на Жан Виденов най-големият упрек към мен беше, че съм назначил на ръководни постове в МВР полицаи, а не служители на ДС. Дотогава всички началници бяха от Държавна сигурност. Точно 2 седмици преди изборите за президент на 12 януари 1992 г., на 31 декември 1991 г., уволних всичките 28 регионални директори заедно с тримата заместници. Оказа се, че на повечето места, дори зам.-директорите по противопожарна дейност са от ДС.
Когато станах министър, ми докладваха, че работейки два дни и две нощи преди това, вкл. и на 8 ноември, са били преназначени на заеманите от тях постове всички заварени ръководни служители, за да бъда поставен пред свършен факт. За щастие тези заповеди не им бяха връчени и с една обща заповед ги отмених, за да имам свобода на избор.

- Защо СДС не отвори досиетата?
- Досиетата трябваше да бъдат извадени, но тогава първо ДПС не беше съгласно а и сред нас имаше хора, които бяха против. Примерно, лека му пръст, Стефан Савов беше против само заради досието на Георги Марков, който беше фактор в Демократическата партия.
Нямаше да може да се извадят досиетата на Първо главно управление, защото разузнаването и тогава беше към президента. Няма нищо вярно в този мит, в тази защитна версия, че там са различни, че те са работили само за родината. Защото всичките "мокри поръчки" в чужбина са извършвани от служители на Първо главно - и убийството на Георги Марков, и опитът за покушение срещу Владимир Костов, и много други. Ето и тази история с досието на президента Първанов, който писал предговор на книга. Видя се, че няма предговор. Тогава се смени версията, че той редактирал въпросната книга. След това излезе едно интервю с неговия водещ офицер Цветко Цветков. Стана ясно, че двамата са се срещали нееднократно. В интервюто Цветков го наричаше Жоро, разказваше как са се виждали, как са говорили, което показва, че Първанов едва ли не е знаел за какво става въпрос. Възложена му била задача да изготви доклад по какви теми работи Институтът по история към ЦК на БКП. ЦК на БКП ли не може да разбере по какво работи един негов институт? За мен беше много показателно, че върху тази задача има поставена резолюция докладът да се изпрати в Шесто управление, за което знаем с какви задачи се е занимавало.
- Чувствате ли се още кинжал?
- За кинжалите бяхме обявени Филип Димитров, аз, Едвин Сугарев, Лучников, дори и Бонев. Това са измислени неща от хора от бившата ДС. Към Шесто управление е имало цял отдел за манипулации на общественото мнение. Те бяха измислили, понеже друго не могат да измислят, че всички в СДС са хомосексуалисти - Филип Димитров, Лучников, аз, не знам си още кой. Това бяха абсолютни клевети. Очаквали са да започнем дела в съда, да се шуми.
- Как оценявате акциите на МВР днес?
- Много хубаво е, че има политическа воля за борба с престъпността. Когато служителите усетят това, те се окрилят. Правителството сега получи наистина много тежко наследство. Тежко беше и това, което ние заварихме през 1997 г., но тогава това се знаеше, защото хората страдаха от хиперинфлацията, от Виденовата зима. Сега истинското положение се оказа ловко прикрито, а където се пипне, излиза тежка корупция. При акциите на МВР трябва да се знае, че оперативните данни не са равни на доказателство в съда. От друга страна, не оправдавам и съда, а и пропуските на прокуратурата. Магистратите са много чувствителни на тема независимост, но съдебната система трябва да помисли и за своите пропуски. Ето скандалният случай "Борилски". Как може цял съд в един град да си направи отвод? Основанията за отвод са посочени в закона. Иначе става въпрос за отказ от правосъдие. Как може при очевидни доказателства за вина да се постанови оправдателна присъда, добре че за престижа на България после беше коригирана.
- Защо според вас СДС не успя да проведе реформите докрай?
- Съпротивата беше огромна. В другите европейски страни, дори когато се връщаха на власт бившите комунисти, те не спираха реформите, бяха и за НАТО, и за ЕС. Ние през цялото време работехме при съпротивата на БСП. Това да обърнеш мисленето на хората и от противник на тези големи идеи за НАТО и ЕС да ги принудиш да станат привърженици, това е историческа победа. Ние започнахме реформите и в здравната система, и в съдебната система (полицейските дознатели); проведохме приватизацията и поставихме началото на пазарната икономика.

Трето поколение юрист

Йордан Соколов е трето поколение юрист. "Дядо ми, чието име нося, е първият окръжен управител на Лом - казва той. - Иречек е описал срещата си с него в "БЪлгарски дневник"." Видният чешки историк и министър на просветата Константин Иречек пътува към България по Дунав и първата му спирка е в Лом. Там се среща с дядото на Йордан Соколов.
"Баща ми Георги Соколов, беше върховен съдия, но имах нещастието майка ми да почине, когато бях на 9 години. Другият ми дядо по майчина линия е бил също юрист, виден адвокат след Освобождението в Пловдив. Влюбен съм в правото, това е велика професия. Никога не съм съжалявал за избора си да стана адвокат, не съм имал колебания - казва бившият вътрешен министър. - Покрай делата се принуждаваш да четеш, да учиш нови и нови неща. Винаги трябва да си готов за изненади, трябва много бързо да реагираш. В съдебната зала не можеш да кажеш - чакайте да помисля. Още в римското право какво е казано: "Пледоарията е предварително подготвена импровизация."
Друг мой прадядо е основател на революционния комитет на Левски в Стрелча. Когато е бил заловен от турците, е убит, като е бил разчекнат на четири коня.

Ценител

ПРАДЯДОТО на Йордан Соколов е Никола Образописец - виден представител на Самоковската художествена школа. "Той е баща на баба ми по майчина линия" - обяснява Соколов. Никола Образописец е сред зографите, изписали стените в Рилския манастир.
Видният адвокат признава, че от баща си е наследил не само интереса към правото, но и любовта към изкуството. "Той беше познат с много художници, аз от дете ходя по изложби - припомня си Соколов. - Тогава се запознах с Никола Танев и с Константин Щъркелов. Спомням си, бях 6-годишен, на изложба в Тръпковата галерия на ул. "Аксаков". Дълго молих баща ми да си купим една картина. Той отказа най-категорично. Не мога, каза, защото сме близки с този художник. Не ми е удобно, ако реша да я купя, той ще ми я подари."
Йордан Соколов подчертава, че не се приемам за колекционер. "Аз съм само ценител" - уточнява той. Първите си картини от Борис Денев купил още приживе на художника, защото се включил в творчеството му. "Той е сред най-големите ни художници, а е бил толкова репресиран и живееше в абсолютна нищета - разказва Соколов. - Като почина, намериха в дома му заповед на окръжния началник на МВР в София, с която му се забранява да рисува. Щял да бъде изселен, ако го хванат, че твори. При това тази заповед идва, след като е минал през затвора. Имам няколко картини от него на картон във формат 35 на 50 см. Борис Денев използвал този формат неслучайно. Отивал някъде, рисувал и ако случайно го видел някой, бързо ги слагал в една чанта. Къщата му на ул. "Шипка" е имала голям двор. Нарисувал много от картините в този формат през прозореца на апартамента си."