За първи път тази година след противната 2013 аз направих зеле. Не го правих 3 години заради тъга по теб. Защото те няма на рибарския ми стол в гаража. Толкова със смях и радост го вкусваше това мое зеле. И краставичките също.

“Много е вкусно това зеле”, казва Александра, но на мен ми горчи. Толкова ти харесваше ... и с вироглавство и състезание за спомени женски го ядяхме в гаража ми. Със смях, спомени и приятелство! Обичам те, момче. Обичам те, непрежалими Петър Иванов Попйорданов!!!

(От фейсбук)