Те модифицират мозъчните вълни и постигат ефекта на дизайнерските дроги.

Истинските виртуални наркотици трудно могат да се нарекат музика. Те по-скоро са звуци, които променят моделите на мозъчните вълни, създавайки ефект, който модифицира състоянието на съзнанието.

Как всъщност работят виртуалните наркотици?

Бинауралните звуци представляват две сходни честоти, които са едновременни. Ако ги пуснем през озвучителна система, мозъкът ги възприема като един звук, а малката разлика между тях - като добавен шум. Не така стоят нещата, когато бинауралните ритми са през слушалки. Тогава мозъкът успява да направи разлика между двете честоти.

Той обработва звуците като електронни импулси или мозъчни вълни, а идеята зад виртуалната дрога е да контролира тези вълни, синхронизирайки ги със специално изработени бинаурални звуци.

Тази концепция е подобна на много терапии и лечения. В повечето случаи дигиталните наркотици се продават онлайн, като всеки отделен трак имитира ефектите на различни дроги. Има виртуални версии на почти всички стимуланти - от марихуана до екстази. Дигиталната дрога претендира, че помага на хората при трудности със съня, депресии, тревожност и други, но също така че наподобява действието на кокаин, хероин, опиум, екстази и т.н. А вредите от тях са огромни, независимо дали се приемат като субстанции или като звук.

Виртуалната дрога не предизвиква физическа зависимост, а само психическа. Според психолозите обаче тя е далеч по-трудна за преодоляване.

Благодарение на нея доставчиците печелят парите си. Подобни дроги могат да бъдат открити безплатно в мрежата, но действието им далеч не е толкова добро както при тези, които можеш да си купиш. Хората се "пристрастяват" и са склонни да плащат за далеч по-качествен продукт. А цената за 15 минути "музика" е едва 12 долара или по-малко.

Според някои специалисти тази зависимост носи печалба и на истинските продавачи на наркотици, тъй като хората, използващи виртуална дрога, се наслаждават на ефекта толкова много, че започват да използват и истинския наркотик.

Дали обаче това наистина е така? Според психиатъра д-р Александър Канчелов свойствата на виртуалните наркотици са силно преувеличени: "Тези тракове, които се продават и рекламират усилено, имат за цел единствено да привлекат потребители и печалби. Този продукт не е това, за което се представя, но успява да активира масов интерес.

Пристрастяването е нещо съвсем различно, което музиката не може да постигне. Създават се тракове с интересни имена, които имитират различни субстанции, но не може да говорим за наркотичен ефект и пристрастяване, което е реална увреда на основни мозъчни системи. Да, може да се предизвика дадено преживяване, да са интересни, но пристрастяване, не."

Възможно е обаче подобни честоти да бъдат скрити и в истинската музика с цел човек да бъде провокиран по един или друг начин, така, както гласи популярна теория за програмирания от ЦРУ убиец на Джон Ленън.

"Има честоти, които ухото не чува, но мозъкът възприема, и то с много силно специфично въздействие - казва д-р Канчелов. - Някои нискочестотни вълни имат директно въздействие върху физиологичното ни състояние - на органно, телесно ниво. Високочестотните имат въздействие върху мозъка, тоест имат капацитет да отключват и особени състояния на съзнанието като латентни психотични и халюцинаторни състояния."

"Дали може да има честоти и звуци, скрити, преплетени с даден музикален тон, които директно да ни въздействат – да, има такива - казва психиатърът. - Но точно как въздействат, все още не е ясно, и слава на Богу, защото ако се открие честота, която определя дадено поведение, това ще бъде краят на човечеството. Такива въздействия обаче са напълно възможни."

Според специалиста най-податливо на подобен вид екзотична дрога е младото поколение.

"Хората под 18-годишна възраст много повече се поддават на екстремни забавления, най-вече поради това, че тяхната мозъчна, медиаторна и рецепторна система още не е формирана и е много по-чувствителна и податлива. Техният стил на правене на избори е фокусиран предимно към търсене на новото, интересното и сензационното, като същевременно рискуват и експериментират със себе си. Понякога го съзнават, понякога не.

В тази възраст рискът от пристрастяване към различни субстанции е най-висок именно заради желанието да се опита нещо ново, като личният опит не предполага, че нещо лошо може да се случи. Такава нагласа в психологията се нарича "чувство за омнипотентност", младите в тази възраст, уви, се смятат за всесилни и недосегаеми, и имат склонността да недооценяват риска.