Чаках брат си на летището, а него го депортираха, разказва през сълзи иракчанин.

Хаос на летищата, ожесточени протести и много обществен гняв предизвика пореднияj закон, под който президентът Тръмп постави подписа си.

Документът забранява на хората, родени в Ирак, Сирия, Иран, Судан, Либия, Сомалия и Йемен, да стъпят на американска земя дори и да имат зелена карта. Новото нареждане влезе в сила почти мигновено, оставяйки хиляди хора блокирани далеч от семействата си.

Светът реагира остро. Някой от мюсюлманските държави забраниха на американски граждани да пребивават на територията им, Канада пък реши да приветства всички, на които им е отказан достъп до САЩ, а известни личности използваха трибуната на наградите SAG и социалните мрежи, за да се възмутят от забраната, наричайки Тръмп с всякакви цветущи епитети.

Но въпреки цялата тази подкрепа, ужасът, преживян от мюсюлманските семейства, които са се опитали да се върнат в САЩ, не може да бъде изтрит. Какви всъщност са хората, които попаднаха под забраната?

Оказва се, че гражданите, идващи от 7-те мюсюлмански страни, са далеч по-образовани от американските граждани, а най-вече иранците и либийците. Сирийците и суданците също са далеч над средното ниво по образование.

А вместо да живеят на помощи или да работят като чистачи, по-голямата част от мюсюлманите имигранти са на високи позиции в обществото и работят като мениджъри, инженери и учители и получават заплати, близки или над средните за САЩ.

Хората, блокирани на летищата, едва ли са и терористи. Според анализатора Дейвид Стърман от повече от 856000 имигранти, притежатели на виза или зелена карта, чиито корени са от държавите под забрана, само трима са предизвикали атентати след 11 септември 2001 година.

Мениджъри, инженери, учители, лекари и военни . Такива са хората, които от няколко дни разказват историите си от летищата навсякъде по света през сълзи или чрез гняв.

Именно през сълзи, възрастен иракски гражданин разказа пред камерите на “Ал Джазира” как е чакал брат си да се прибере, но вместо това е получил обаждане, че ще бъде депортиран обратно в Ирак: "Ако правителствата на двете държави не се разбират, ние не сме виновни за това. Аз съм американец и иранец. Защо трябва да бъда наказван заради проблемите на някой друг? Не знам какво да правя. Избягахме от Иран, защото те се отнасяха по подобен начин към нас, но не знаехме, че ще попаднем в същата ситуация и тук, в САЩ. Аз съм американски гражданин от 15 - 20 години и с брат ми не сме направили нищо лошо никъде по света. Работим здраво, строим къщи за хората, за американските граждани. Аз също съм американски гражданин."

Под забрана да стъпи на американска земя попада и иранският режисьор Ашгар Фархади. Той е номиниран за "Оскар" в категория за най-добър чуждоезичен филм с лентата си "Търговският пътник", ала едва ли ще присъства на може би най-важната вечер в живота си. 

"Аз просто исках да съм лекар в тази страна", са думите на 26-годишната Суха Абушама от самолета, който я депортира обратно в Саудитска Арабия.

Чрез приложението фейстайм тя разказва своята история. Абушама имала легална виза и била един от най-дорите стажанти в първата си година на практика в клиниката в Кливланд, Охайо.

Тя била на ваканция със семейството си в Дубай, когато чула за намеренията на Тръмп и притеснена, че може би няма да успее да се прибере, веднага подновила работната си виза и тръгнала за САЩ. Ала на летището "Кенеди" я спрели, държали я няколко часа и въпреки намесата на адвокати, Абушама била депортирана. "Аз съм в тази страна за да бъда докотор, да работя и да помагам на хората, това е."

"Този човек прекара години, спасявайки живота на американските войници в Ирак", това пише в туитър ветеранът от войната и бивш член на администрацията на Обама Брендън Фрайдман. Оказва се, че човекът, който му е помагал по време на войната в Ирак - Хамид Халид Дарвеш, не може да се върне обратно в САЩ.

Хамид, съпруг и баща на три деца, пребивава в Америка от 2010 г., след като получава специална виза. Причината е, че иракчанинът помагал на американските войски цели 7 години, но получил смъртни заплахи от своите съграждани.

Въпреки доброто си дело, той не може да се прибере в страната, която е спасявал, а опасността да бъде депортиран в държавата, в която ще го убият, е голяма.

"Той беше един от първите, които се записаха през 2003 г. Беше безстрашен, а сега не го допускат в страната", пише още Фрайдман. През сълзи разказва и историята си 15-годишната Маликех Шарифи. Тя не е виждала баща си от 11 години и тъкмо когато той трябвало да се прибере за 16-ия й рожден ден, Тръмп подписва документа, с който забранява визитата му в САЩ.

Тийнейджърката с ирански произход беше сред хората, протестиращи на летището в Лос Анджелис, сподели, че всички документи на баща й били готови, но ден преди да замине, получил имейл, че това не може да се случи.

"Той трябваше да си дойде за лятото. Всичко беше готово. Когато бях осми клас, беше завършването ми. Получих шест стипендии заради високите резултати на тестовете ми. Но татко не беше там. Да го виждам през фейстайм, не е същото, като да го видя на живо. И точно когато беше на крачка да си дойде, не може."

Хиляди мисли минават през главата на младата Зинури, когато й бива отказано да се качи на самолета за Вашингтон.

Трогателната история на младата иракчанка, четете в хартиеното издание на "168 часа".