Филмът на работещия в Канада български аниматор Теодор Ушев "Сляпата Вайша" по разказ на Георги Господинов бе номиниран за "Оскар" в категорията за късометражна анимация на 89-ите награди на Американската филмова академия, които ще се проведат на 26 февруари в Лос Анджелис. "Страната Ла-ла-ла", "Манчестър край морето", "Лунна светлина", "Първи контакт" и "Възражение по съвест" доминират в останалите номинации и ще се състезават за най-добър филм.

Oпределят го като най-добрия български аниматор. А Теодор Ушев за пореден път доказва, че заслужава тази титла. Филмът му "Сляпата Вайша" попадна в шортлистата за наградите "Оскар", побеждавайки други 60 творби. Това не е първият подобен успех за аниматора. През 2013 г. друга негова лента - "Глория Виктория", също успява да влезе в престижния списък, но така и не получава своята номинация. Въпреки това печели наградата за "най-добра анимация на 2013 г." А година по-късно е сред номинираните на най-престижните холивудски награди за анимация Annie.

Теодор Ушев има над 120 международни награди през последните години. Сред награждаваните му филми са “Човекът, който чакаше”, по текст на Кафка, и музикалният “Демони”.

От няколко години Ушев живее в Канада, където работи за "Националния филмов борд". Води лекции по цял свят, включително и в двете най-престижни академии за визуално изкуство ENSAD и La Poudriere и не спира да твори достойно за награди кино. Пред "168 часа" той разказа за пътя си от графичния дизайн до анимацията, за приятелството си с Георги Господинов и за бъдещето на съвременното кино.

- Филмът ви "Сляпата Вайша" е на крачка от номинацията за "Оскар", как се чувствате от този факт?

- Тази крачка всъщност може да се окаже непреодолима - при тази конфигурация на останалите филми и свирепа конкуренция. Напрегнато ми е, но сега вече знам как да контролирам това, след като "Глория Виктория", който също стигна до полуфинала на десетката, не успя да се пребори и да спечели номинация. Просто не мислиш за това. Ето, това е последното интервю, което давам, след което млъквам до 24 януари.

- Вярвате ли, че може да се пребори с конкуренцията на "Дисни" и "Пиксар" и да влезе в окончателните пет номинации?

- Не е моя работа да вярвам, важно е "академиците" да повярват. А какво се случва в техните побелели глави... Сигурно само сайтовете за залагане знаят. Със зигурно залозите за класиране на филмите на Дисни/Пиксар не е голям. Но, ето, на току-що обявените номинации за наградите на анимационната гилдия в Холивуд Annie, късометражният филм на “Дисни” отсъства, а нашата малка Вайша е там.

В петицата! Лотария е тази работа, казвам ви! За това - все си повтарям - по-кротко, каквото-такова. Стигнахме до десетката, не е малко. Знаете ли колко трудно е дори това?

На годината се произвеждат повече от 3500 късометражни анимации в света. И всичките си мислят, че ще спечелят “Оскар”. Фестивалите,които дават право на квалификаци, не са много, а освен че филмът ти трябва да е селекциониран там, той трябва и да спечели голямата награда. И така се образува "дългият списък", който тази година е бил рекордните 70 филма. От тях останаха 10. Тоест цедките са много. И не е достатъчно само филмът да е добър. Трябва и мъничко шанс. Който аз досега нямам в изобилие. Всичко в живота ми се случва с много труд, търпение, опити. Никога от пръв път.

- Ще анимирате още една от работите на Георги Господинов - "Физика на тъгата". Защо нещата му са толкова подходящи за анимация?

- Той е много поетичен автор, книгите му винаги са конструирани много добре. Думите му са като куршуми, а историите и символите - много мощни. Визуален писател. Няма много такива в световен мащаб. И това е много вдъхновяващо за анимация. Той не конструира характери, нито образи. Те са флуидни, подсказани чрез обекти, списъци, случки. Е, на мен ми остава да ги нарисувам и това е много вдъхновяващо! "Физика на тъгата" влезе директно в сърцето ми

Все едно че аз съм я изживял. В това е силата му - да приобщава читателя към "мъглата", да го води, губи, очарова. Бих искал в моя филм да се случи точно това.

- Какво те подтикна да работиш именно с Господинов?

- Гореспоменатите неща. Усещането, че сме от един отбор. Родени сме в една година, през няколко дни буквално. Декласирани минотаври в провинциалните си мазета - той в Ямбол, аз в Кюстендил. Но чудо - в мазетата имаше не само прашни буркани с лютеница и колело "Балкан", но и усещането за един несподелен и неслучил се авангард на българския провинциален дух - Жорж Папазов в Ямбол, Николай Дюлгеров в Кюстендил.

Ето така се намерихме - в лабиринта на колективния спомен за неслучилото се. Има такива моменти, когато намираш духовния си близнак и започвате да правите заедно "нещото". Като Хънтър С. Томпсън и Ралф Стедман. Точните хора на точното място, в точния момент.

- Как се вдъхновявате да започнете работа по нов проект, било то за музикален клип или поредния късометражен филм?

- Ами просто го виждам! Всичко останало е въпрос на много работа и труд, за да го реализирам.

- Вие сте графичен дизайнер. Какво ви насочи към анимацията?

- Всъщност преди да стана графичен дизайнер, съм правил и анимация - в училището в Пловдив за Сценични кадри, където учих. Направих дори един филм, който спечели награди в Белгия. Дадоха ми статуетката и откраднаха паричната награда.

Тогава Българската анимация и студия бяха непристъпна крепост. Трима режисьори и десетки пчелички, които рисуваха филмите им, докато те обикаляха по фестивали и пиеха в "Дома на киното". И аз си казах - аз пчеличка не съм и няма да бъда на някой търтей - и отидох да уча плакат в академията.

Никога не съм бил способен да работя за някой друг - когато заминах за Канада, имаше много работа в различни анимационни студия, но аз продължих с дизайн, защото не можех да си представя, че ще рисувам за някой друг, освен за самия себе си. За мен анимацията е свещена и не бих правил компромис с нея на никаква цена. Толкова предложения съм имал през годините, за какви ли не грандиозни проекти и суми...И удържах..

- С кой ваш проект се гордеете най-много?

- Със следващия.

- Накъде върви българската анимация? Какво искате да посъветвате бъдещите аниматори?

- Има много симпатични и нахъсани млади хора. Компот Колектив и цялата банда около тях, наистина дават надежда, че най-добрите години на БГ анимацията тепърва предстоят. Въпреки злобната съпротива на някои...

- Може ли да се каже, че публиката се е отдръпнала от качественото кино и предпочита да прекарва времето си в мутиплекскината, гледайки масови ленти? Как може да се реши този проблем?

- Ами то и преди на прожекциите на филмите на Тарковски и Антониони нямаше стълпотворение. Годар винаги се е оплаквал, че няма достатъчно публика и не печели. Така че не трябва да драматизираме нещата. Винаги ще има елитно арткино и забавление. Въпросът е да се поддържат киносалони за първото.

Винаги ще има зрители и за двете. Арткиното никога не е било печелившо, но то променя, обогатява, инициира. Разбира се, магията на киното се е позагубила. Има нови по-интересни и стимулиращи медии. Краят на киното е силно преувеличен апокалипсис. По-камерно и бутиково - да. За щастие, може би.

- Каква е тайната филмите ви да правят добро впечатление по света и да бъдат отличавани толкова много?

- Много е просто - те са различни. Опитвам се да откривам нещо ново във всеки следващ филм, дори с риск да се проваля. И ги правя с любов... Вграждам всичко в тях.

- За вас като творец признанието крайно необходимо ли е?

- Не, разбира се! Но помага, за дават пари за следващите проекти. Помня, на първата ретроспектива на мои филми - беше един прекрасен бароков театър в Будапеща, имаше трима човека! Сега залата е пълна, когато пътувам. Но това ми отне 13 години. Всеки мой зрител е отгледан като яйце! Затова са ми толкова ценни! От комуналните прожекции за самотни възрастни хора в Япония до тежките психичноболни пациенти в клиниката в Женева - всички са част от едно семейство - това на нуждата да общуваш и преживяваш този до теб посредством трепкащия екран. Разбира се, нямам никакво съмнение, че на последната ми ретроспектива ще има пак само трима човека. И това ще е напълно достатъчно!