"Война няма, кръв се лее!"

Гушка ме и през сълзи нарежда 100-годишната баба Дежа. Тюхка се и се вайка, като гледа новините и вика: "Отде толкова лошотия по хората, чедо?"

Иначе е щастлива столетница. Има дъщеря и внуци, които я гледат. Мандаринки ще й купят, бонбонки ще й занесат. Тя баба Дежа не е много по месото. Постничко обича да хапва. Така и говори. Пък думите й - пълни с добро. Също като душата. Дето вече е празно и тъжно. Държи ме за ръцете и вика: "Помоли се за мене, чедо. Земя веке искам, живот не искам! Много са 100 години..."

Обичам старите хора. Никога няма да ми стигне да ходя при тях. Да ги слушам и да държа съсухрените им ръце. Дават ми толкова много обич! Колкото 100 години...