Отиващата си 2016 г. бе тежко изпитание за целия свят. Но за България тя се оказа и годината, в която страната ни се доказа пред света.

Кристо създаде артинсталацията "Плаващите кейове" в Италия. Над 1 милион души от цял свят посетиха оранжевите пътеки през италианското езеро Изео, за да усетят какво е да ходиш по вода.

А Стоян Ненов се превърна в първия български журналист, носител на наградата "Пулицър".

Тео Ушев пък се класира в шортлистата за анимационни филми на наградите "Оскар". Предстои да разберем дали началото на 2017 г. ще ни донесе

и първата номинация за престижната статуетка

Във финалния списък за наградите "Грами" се оказаха Веско Ешкенази и Соня Йончева, а Поли Генова завърши четвърта в тазгодишното издание на "Евровизия".

Това обаче са само познатите на всички български постижения. Ала кои са онези върхове, които сънародници покориха през изминалата година, и които останаха незабелязани?

Деца носят на родна земя медали в различни научни дисциплини,

младежи покоряват световната музикална сцена,

българското кино завладява сърцата на световните кинокритици, а най-добрият хлебар се оказва... българин.

През изминалата година наши деца прославиха името на страната ни и се върнаха на родна земя с изключително много медали.

Едно златно, три сребърни и четири бронзови отличия донесоха вкъщи информатиците ни, които се състезаваха в Румъния. 7 медала – един златен, два сребърни и четири бронзови, спечелиха учениците от България, които се включиха в Международната олимпиада по астрономия.

Иван Иванов и Василен Цветков завоюваха отличия на конкурс за млади учени в Брюксел. В “Шампион в генералното класиране”, преборвайки 70 други отбора, се превърна българската група математици, заминала за Тайланд. И много, много други постижения, които също не са за пренебрегване. Но най-голямо впечатление направи 10-годишният Виктор от Бургас,

който реши 25 задачи наум и завоюва бронз

От международната олимпияда в Сингапур, българските деца се завърнаха с 10 медала. А Виктор победи 760 деца за своя бронз.

След началото на състезанието, организаторите забравят да дадат на момчето лист, върху който да записва решението на задачите.

Това не го спира.

Той достига до отговорите на 25-те препятствия пред него,

смятайки наум. Само можем да си представим какво отличие би донесъл у дома, ако не бяха забравили да му предоставят хартия за междинните сметки.

А 17-годишният Стефан Генчев успява да елиминира всички германци с проекта си за дигитална самоличност и печели най-голямото състезание за млади учени в Германия.

В “Югенд форщ” участват близо 12 000 младежи в седем тематични профила - биология, химия, геонауки и астрономия, математика и компютърни науки, физика, технологии и работна среда.

Нашето момче побеждава всеки един от тях със своя софтуер My ePass - програма,

чието създаване му отнема цели четири години

My ePass е дигитален профил, който предпазва данните ни в мрежата и ни помага да следим какво се случва с тях, а младият учен започва разработката му, когато баща му става жертва на интернет измама.

Друг магьосник в сферата на IT индустрията е Христо Тенчев, който, когато е едва в 12 клас, създава първата си игра. Днес той и хората му от XS software програмират най-популярните игри в света, а печалбата им е близо 5 млн. евро годишно.

Паралелно с това "кралят на геймбизнеса в България" Тенчев създава SoftUni - място, където бъдещите програмисти да получат адекватно за пазара образование. Това не остава незабелязано от широката общественост и му носи място в класацията "30 под 30" на списание "Форбс".

Български имена впечатлиха и учените от НАСА през 2016 г. Веселин Костов превърна фантастичните теории в истина, откривайки планета с две луни.

Kepler-1647b е с размерите на Юпитер и също като него е газов гигант, което прави планетата непригодна за живеене, ала ако в близост до нея има луни, то човечеството спокойно би могло да се премести на тях.

Откритата екзопланета е също така и най-голямата извън Слънчевата система

Казват, че започват нови златни години за българското кино. Макар че филмът на Ивайло Христов "Каръци" не успя да влезе в краткия списък за наградите "Оскар", той покори не един и два големи кинофестивала, а множество други родни ленти последваха успеха му.

На четвърто място, веднага след "Съли" на Клинт Истууд, в класацията за най-добрите филми от изминалата година на “Ню Йоркър” се нарежда родния "Виктория".

А Майя Виткова попада и в списъка за най-добрите режисьори за годината. "Съкровище на съвременното кино" - така кинокритикът Ричард Броуди описва лентата, която у нас не беше приета никак добре.

Прожекциите й бяха посетени едва от няколкостотин човека и така и не успя да спечели и една "Златна роза".

Хвалебствените слова на Броуди идват цели две години след като филмът бе представен на "Сънданс", превръщайки се в първия български филм, прожектиран на фестивала.

"Още по-удивителното е, че това е първият игрален филм на Виткова и той е стоял на рафта две години, преди да бъде представен на “Сънданс” през 2014-а.

Това е първата българска лента на този фестивал и сред малкото прожектирани в Съединените щати изобщо.

Може и да трябва цяла филмова индустрия, за да се роди кинотворец, но е необходим един голям режисьор - да тръгне напред и да открие артистични пространства, в които други артисти може да оставят въображението си да тече свободно. Въз основа само на “Виктория” българското кино има светло бъдеще", пише още кинокритикът в рецензията си.

Светло бъдеще за родното кино вещае и "Безбог" на Ралица Петрова. Той спечели най-голямото отличие на фестивала в Швейцария - "Златен леопард",

и накара световните медии да заговорят за нюансите на българското кино

„Днес сякаш е забравена старата истина, че цветът и хуморът не са несъвместими с възмущението.

По време на 69-ия кинофестивал в Локарно леките филми са повърхностни, а сериозните – потискащи.

Петната на “Златния леопард” никога не са изглеждали толкова черни - написа вестник "Монд" и добави: - “Безбог” на Ралица Петрова сваля публиката направо в Ада: лентата разказва за безнадеждния живот на санитарка, съюзила се с корумпирани полицаи, отнемащи идентичността на безпомощни възрастни хора, за които тя предполагаемо трябва да се грижи.

Чернота без нюанси лъха от този филм и кара дори най-тъмните хрумвания на румънските им съседи да минат едва ли не за безгрижни зрелища.”

Освен напредък в родното кино българите допринасят и за създаването на огромните холивудски блокбастъри. Оказва се, че именно

българин стои зад магическия свят на “Алиса в Огледалния свят”

Тим Бъртън се доверява на Владимир Тодоров за създаването на част от героите във втората част на "Алиса в Страната на чудесата", а портфолиото на българина е наистина звездно.

Сред филмите, по които е работил, са “Хари Потър и философският камък”, “Ерагон”, “Беоулф”, “Коледна песен” и “Седмият син”. Тодоров е взел участие и в усъвършенстването на технологията motion capture – „улавяне на движението”, при която движенията на актьорите се предават на компютърно генерирани анимационни образи в три измерения.

За други големи постижения на нашенци - четете в хартиеното издание.