Защо човек е така устроен? Да разбира колко ценен му е някой, само когато е заплашен да го загуби? От вчера не е минала и минута, в която Димитър Цонев да не е в мислите ми. И в молитвите... Защото го познавам и знам, че преди професията, колегиалността, интересите и работата стои Човещината.

Всичко може да се каже за Митко, но всеки, който го е виждал отблизо може да е сигурен в едно: Той е по детски позитивен и добронамерен човек, преди всичко усмихнат и готов да помогне, ако може.

Дано всичките усмивки, които си раздал, Митак, да се върнат като вълна от добро към теб! И дано и помен да не остане от това, което те сполетя!

(*Коментарът е от фейсбук)