На бал с анцуг и маратонки? Не само, че има и такива хора, но те са любимци на нацията.
За разлика от повечето младежи, които чакат с нетърпение абитуриентските си балове, а родата им хвърля хиляди левове и разнася снимки години наред, най-добрите волейболистите на България имат друга съдба. Голяма част от тях помнят от деня на завършването си най-вече спортната зала, строгите треньори, тежките тренировки, състезанията и сълзите - от радост или мъка.
Сред тях е и младата звезда на българския национален отбор, а в скоро време и на световния - Цветан Соколов. Състезателят на Марек, който от следващия сезон най-вероятно ще заиграе с Матей Казийски в европейския клубен шампион Тренто е пропуснал момента с обикаляне по магазините, търсене на бални тоалети и броене да 12 през прозореца на лъскава кола. Спомените за това пораждат у него противоречиви чувства.
"В деня на бала ми миналата пролет бях в Португалия - като дебютант в националния отбор по време на евроквалификациите", разказа пред "168 часа" Цецо Соколов.
Тогава нашите успяха категорично да се класират за Европейското, което ще се проведе тази есен в Турция.

Цецо признава, че му е тъжно,

че е пропуснал абитуриентската си вечер.
"Наистина съжалявам, че не бях на собствения си бал. След четири години, прекарани със съучениците ми, накрая не можах да се повеселя с тях. Когато дебютирах в националния, не познавах повечето от момчетата и бяхме само на "здравей", сподели младата звезда на националния.
Соколов обаче допълва, че не смята този пропуск за нещо фатално. "Мачът в Португалия ми беше първото излизане с мъжкия национален отбор (Цецо е и младежки национал, б.а.) и бях много щастлив. Класирахме се за Европейското и си мисля, че това е било за хубаво. Май не трябва да съжалявам толкова за пропуснатия бал, надявам се, че ще имам много поводи за балове и занапред", обобщава талантът на Марек.
Преди време той призна, че волейболът е оказал най-сериозният отпечатък върху живота му. "Ако в Дупница не ме бяха открили, сега кой знае какъв хаймана щях да съм", казва с усмивка роденият в село Ресилово Цецо, когото в Италия вече кръстиха "момчето с огнената ръка".
Като реплика колегата му в националния отбор - центърът на ЦСКА Стойко Ненчев, заяви, че е готов веднага да размени балната си вечер срещу важен мач и победа с представителния тим.
"Няма за какво да съжалява Цецо! И аз смятам, че дебютът му миналата година е бил за добро", категоричен бе пред "168 часа" Стойко и допълни: "За мен две мнения по този въпрос няма! Не може дори да се сравнява това да играеш за националния отбор с някаква абитуриентска вечер.

Балът е просто хапване, пийване, веселба.

Нещо, което може да ти се случи и друг път. Докато волейболът е начин на живот и усещането от играта - особено чувството след победа, не може да се сравни с нищо друго! Да не говорим пък за победа в чужбина с представителния тим", емоционално обобщава талантливият блокировач на ЦСКА.
Стойко е завършил спортното училище на армейците "Ген. Владимир Стойчев" през 2003 г. Гледа иронично на цялата суетня, която хората влагат в търсене на дрехи и прочее.
"Не съм си купувал костюм за бала, взех на заем дрехите на един приятел волейболист", признава през смях Ненчев.
Твърди, че той и съучениците му изкарали "доста нормално". "Бяхме първо в дискотека, после в клуб. Рядко употребявам алкохол, но в дадения случай пих, но не много. Не може и дума да става да съм шофирал пиян, както правят някои абитуриенти, защото все още нямам шофьорска книжка", припомня си волейболистът.
Според него критиките към висящите от прозорците на колите младежи по време на баловете са леко пресилени. "Аз никога не съм го правил, но това е вид радост, хората изразяват емоциите си по различен начин. Стига да не пречат - не виждам проблем", разсъждава Стойко Ненчев.
Въпреки че е висок над 200 сантиметра, той споделя, че не е имал никакъв проблем с намирането на подходяща дама.
"С нея се бяхме намерили около година по-рано и сме заедно до ден днешен. Всъщност това е най-важното ми преживяване и най-хубавото нещо от времето на бала ми - че до ден днешен съм с дамата си", усмихва се Стойко. Навярно десетки фенки ще завиждат много, много на приятелката му Елена за тези думи...

Спомени като от уестърн

пази центърът на "Лукойл" Николай Николов.
"Това, което се случи на моя бал, не се вижда всеки ден. Стана масов бой! Един от най-добрите ми приятели - висок колкото мен (Николай е 206 см), но много по-як, се сби с компания келешчета-футболисти. Те бяха цяла групичка и го награбиха, но с такъв здравеняк - и то достатъчно пил, нямаха никакъв шанс", припомни си пред "168 часа" Ники, който е възпитаник на бургаското спортно училище.
След началото на мелето той се опитал да влезе в ролята на омиротворител, но неуспешно. "Пазих го, пазих го моя човек да не се сбие...Три пъти успях да го удържа, но на четвъртия го изпуснах. Беше все едно да застана срещу товарен влак", разказва волейболистът.
От паметното събитие Николов няма нито една снимка. "Не е само заради боя, нямах и апаратче тогава...", признава блокировачът.

Бисерка Борисова
в. "168 часа"