Лекарски картел, отказ за аутопсия и недефиниране на понятието "лекарска грешка" са причините, заради които в България няма нито един лекар, влязъл с присъда в затвора.

"Лекарска грешка", "медицинска грешка", "системна грешка", "оправдан медицински риск", "неизпълнени професионални задължения", "неправомерно поведение" или "нарушение на етичните правила" - все едно как ще се нарече.

За близките на умрелия в ръцете на лекар остават болката и самообвинението, а за пострадалите от лекарското нехайство остават последиците за здравето им и обидата, че не получават дори едно "Извинявай!"

Медицинското съсловие е особено докачливо за тъмната страна на професията си, защото риск винаги има и така е по цял свят. Навсякъде статистиката е стряскаща. През последните години данните за Америка са фрапантни.

Там лекарските грешки убиват повече хора, отколкото наркотиците, рака на гърдата и СПИН. Жертвите са повече от 400 000 на година и са класифицирани като третата най-честа причина за смърт след сърдечните заболявания и рака.

На този фон въпросът трябва ли лекарят да влиза в затвора след толкова фатална грешка се разисква екзистенциално от години. У нас има проблем със съдебните дела срещу лекари, който до голяма степен е чисто процесуален. В България обикновено при най-черен сценарий се стига до изплащане на обезщетение от болничното заведение

Другата причина да няма присъда е, когато делото се прекрати поради липса на доказателства по обясними и не толкова ясни причини или заради пристрастия.

Но защо се получава така?

Негласна тайна е, че лекарите си пазят гърба. "168 часа" разговаря с двама специалисти с различна позиция по темата - д-р Петко Загорчев, председател на Етичната комисия към Българския лекарски съюз, и д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването.

Според д-р Кацаров наистина има голям проблем, тъй като вещите лица, даващи експертно медицинско мнение в съда, проявяват солидарност и рядко се изправят срещу колегите си.

"Не всички могат да бъдат поставяни под общ знаменател. Ставал съм свидетел на обективно поставяни мнения. Но в повечето случаи е точно така, както казвате - пазят си гърба", казва д-р Кацаров.

Д-р Загорчев пък смята, че не може и дума да става за прикриване на лекарски грешки. Според него е погрешно всяко нарушение или нещастно събитие за пациента да бъде определяно по този начин. "За съжаление понятията лекарска и медицинска грешка са разлети и недобре определени", казва д-р Загорчев. Неясно дефинираните понятия са проблем

както за медиците, така и за юристите. Адвокатът Асен Георгиев от 10 г. се занимава само с такива дела заради дейността си в неправителствени организации по правата на пациентите.

В своята практика той още не е попадал на случай, при който Българският лекарски съюз да санкционира медицинско лице по основния аспект от дейността си - спазването на Хипократовата клетва.

"Не знам и случай лекар или болница да се извини за грешката си. Поднасянето на съболезнования не е извинение", възмущава се адвокатът.

Заедно с адвокатката Милена Златкова водят постоянни битки в съда и им прави впечатление, че досега Българският лекарски съюз не е санкционирал никого за нарушение на клетвата.

Често в практиката си адвокатите са се сблъсквали и с проблема, засягащ лоялността в лекарските колегии.

"Назначаването на вещите лица често е свързано с нежеланието на лекарите да дават заключение, което би злепоставило техен колега или здравната администрация - казва Златкова. - От една страна, в Етичния кодекс на лекарите не е предвидено изключение от забраната един лекар да коментира дейността на друг, но от друга - нивото на заплащане на такъв труд е ниско. Заради това в много случаи отказват да изпълняват такива задачи поради това, че са "заети", или защото виждат конфликт на интереси."

 

Ставал съм свидетел на обективно поставяни мнения. Но в повечето случаи е точно така, както казвате - пазят си гърба", казва д-р Кацаров. 

Д-р Загорчев пък смята, че не може и дума да става за прикриване на лекарски грешки. Според него е погрешно всяко нарушение или нещастно събитие за пациента да бъде определяно по този начин. “За съжаление понятията лекарска и медицинска грешка са разлети и недобре определени”, казва д-р Загорчев.

Неясно дефинираните понятия са проблем

както за медиците, така и за юристите. Адвокатът Асен Георгиев от 10 г. се занимава само с такива дела заради дейността си в неправителствени организации по правата на пациентите.

В своята практика той още не е попадал на случай, при който Българският лекарски съюз да санкционира медицинско лице по основния аспект от дейността си - спазването на Хипократовата клетва.

“Не знам и случай лекар или болница да се извини за грешката си. Поднасянето на съболезнования не е извинение”, възмущава се адвокатът.

Заедно с адвокатката Милена Златкова водят постоянни битки в съда и им прави впечатление, че досега Българският лекарски съюз не е санкционирал никого за нарушение на клетвата.

Често в практиката си адвокатите са се сблъсквали и с проблема, засягащ лоялността в лекарските колегии.

“Назначаването на вещите лица често е свързано с нежеланието на лекарите да дават заключение, което би злепоставило техен колега или здравната администрация - казва Златкова. - От една страна, в Етичния кодекс на лекарите не е предвидено изключение от забраната един лекар да коментира дейността на друг, но от друга - нивото на заплащане на такъв труд е ниско. Заради това в много случаи отказват да изпълняват такива задачи поради това, че са “заети”, или защото виждат конфликт на интереси.”

Друг проблем, с който се сблъскват по време на практиката си, е, че често в отговорите по конкретни въпроси за даване на експертно мнение няма категоричност.

“Както в писмените заключения, така и при устния разпит често се наблюдава отбягването на отговор. Използват се фразите “зависи”, “лекарите са направили всичко възможно”, “спазени са медицинските правила” и т.н.

В такива случаи

съдилищата често

са пасивни,

като оставят изходът на делото да се определи на принципа на доказателствената тежест, като пренебрегват другия принцип - за да се постанови решение, съдът трябва да си изясни делото”, обяснява Златкова.

Сблъскват се и със ситуации, в които вещите лица не се явяват в съда или не отговарят на призовката. Друг голям проблем е, когато съдиите предоставят избора на специалностите на вещите лица на ищеца.

Това е проблем, защото

в много случаи

пострадалият не може

да определи какъв точно специалист му е нужен

Така се стига до ситуация, в която излишно се определя втора експертиза и се бави делото, обясняват юристите.

Те ежедневно се сблъскват с нелеки случаи на увреждания след операция, голяма част от които са фатални. Излишните операции, неадекватното диагостициране и медицинско поведение, дори отказ от лечение не са рядкост в работната практика на адвокатите Георгиев и Златкова.

Има случаи, в които клиентите им не доживяват края на делото. Тогава битката продължават близките на починалия и те,

в най-голямата си мъка, търсят справедливост.

С такава съдба е Иванка Петкова от Лом. Съпругът й Стефан получава болки в корема през 2010 г. Постъпва в местната болница “Св. Николай Чудотворец” и му поставят диагноза карцином на ректума. Семейството се подготвя за операция с надеждата, че мъжът ще се оправи.

“Хирургът в ломската болница д-р Луканов ни съобщи, че няма метастази и трябва да се направи операция - казва Иванка. - Препоръча ни Военномедицинска академия (ВМА) в София, тъй като там се извършвали опрации, съхраняващи сфинктера, с т.нар. механичен съшивател. А ако се извърши в Лом, ще се наложи да бъде изведен анус претер. (Изваждане на края на дебелото черво на коремната стена - бел. авт.)

Свързвахме се с д-р Илиев от ВМА. Тогава останах с убеждението, че няма друга възможност и операцията трябва да се направи максимално бързо. Събрахме парите (около 1700 лв.), които ни поискаха, и насрочихме дата веднага”, разказва опечалената жена. Извършват коремната операция, но след изписването настъпват усложнения - висока температура, силни болки в корема, отпадналост. Извършва се преглед и се установява абсцес на коремната стена.

От този момент започват мъките както на Стефан, така и на цялото му семейство. Извършват се само манипулации по дрениране и почистване, а състоянието на пациента продължава да се влошава. Обяснява им се, че най-вероятно един от шевовете на механичния съшивател е изпуснал, но “всичко ще се оправи от само себе си и не се налага операция”. Стефан е приет в трета болница - онкодиспансера във Враца, вече в много тежко състояние.

“Мъжът ми продължаваше да изпитва силни болки, но вече никой не се наемаше да го оперира и да съедини наново червата. Според всички това трябваше да се направи само във ВМА, където бяхме нежелани, а и ние вече не им вярвахме”, оплаква се Иванка.

Но Стефан става все по-зле и са принудени да пробват четвърто лечебно заведение - отиват в Правителствена болница. Там установяват силен възпалителен процес и нуждата от незабавна операция. Иванка проучва и избира да повери съпруга си на д-р Дамянов от “Дойче клиник”. Той обаче заминавал за чужбина и нямал възможност да извърши интервенцията.

В крайна сметка Стефан е приет и опериран в университетската болница “Св. Георги” в Пловдив. Състоянието му видимо се подобрява, но не задълго. На 10 декември 2011 г. мъжът умира. А съпругата му продължава битката в съда срещу Военномедицинска академия.

Сред последните клиенти на адвокатите Георгиев и Златкова е един, който успява да избегне фаталния край въпреки немалкото усложнения след операция. Мария Димитрова получава болки в дясното коляно.

Отива на консултации и я насочват към ортопедията в Горна баня при проф. Стоков. Там установяват доброкачествена киста, но за всеки случай правят биопсия и ядрено-магнитен резонанс.

Оказва се тумор

“Приеха ме с диагноза “малигнен бластом” на 23 юли 2012 г. В информираното съгласие, което подписах, пишеше, че ще ми бъдат направени всички необходими изследвания и ще бъда оперирана под обща упойка - обяснява Мария. - На 24 юли 2012 г. ми направиха операция, която се състоеше от биопсия - вземане на тъкан за изследване. На 27 юли бях изписана, като две седмици имах силно главоболие и болки в кръста от упойката, която се оказа, че е била не обща, а локална”, разказва 23-годишното момиче.

Насрочва се следващ етап на лечение. Д-р Стоков ми обясни, че имам еднична киста на костта, която трябва да се отстрани, и ми бе насрочена операция. След интервенцията ми каза, че е успешна и отново мога да водя нормален живот”, обяснява Мария.

Но само след няколко месеца

непоносимите болки отново започват

Мария пие обезболяващи и изпитва затруднения при ходене, но въпреки това е уверявана, че няма усложнения.

“Повярвах на доктора и известно време търпях болката, но тя се увеличи много. Тогава по време на изпит в университета се наложи един колега да ме закара до “Пирогов”.

Там ме препратиха към личния ми лекар, защото видимо нямах травма или счупване. Отидох до личната лекарка и тя ме изпрати на невролог.

Невроложката се притесни, като видя, че не мога да си стъпвам на крака и плача от болка. Даде ми направление за кръста, защото предположи, че имам дискова херния. Направих си прегледа в “Пирогов”, но резултатът беше добър", разказва Димитрова.

Въпреки че няма дискова херния, решава да отиде на втори преглед за още едно мнение при друг невролог в Първа градска болница в София.

“Там ми направиха ЕМГ, което показа данни за хронични предкоренчеви промени на прешлените, по-изразени вдясно”, спомня си тя и добавя:

“Тези промени се дължат на упойките, които ми поставяха

в кръста

в Горна баня, защото след двете упойки получих сериозни болки именно в описаната в изследването област.”

Болките й продължават, а Мария не спира да търси причината за тях.

“Отидох на т.нар. термовизуална диагностика. След прегледа лекарят там ми каза, че имам възпаление на прешлените на кръста и на ставите, посъветва ме да отида на ревматолог и аз го послушах. Вече ходех с патерица, защото, освен че ме болеше, бях отслабнала и ми бе трудно да ходя. След консултация с невролог ми назначиха изследване “сцинтиграфия на костите”, която трябваше да направя на 15 октомври 2013 г. Само няколко дни преди това обаче болката стана непоносима и обезболяващите вече изобщо не действаха.