- Г-н Торосян, разговаряме, докато сте на път, откъде се връщате?
- Бяхме в Македония на театрален фестивал на Преспанското езеро. В него участвам като актьор в представлението "Обърни се с гняв назад" на режисьорката Ана Батева.
Моята роля е на Джими - музикант, който живее с жена си и с един приятел.
Много хубаво мина представлението. Поканиха ни и на друг фестивал в Македония - в Струмица. Пътувахме цяла нощ и сега отиваме на репетиция. Публиката там много хареса постановката.
На 11 юли е награждаването и тогава ще разберем дали сме спечелили нещо. Според мен ще
вземем награда
- Всеки филм с ваше участие печели награда на световните фестивали. Това се случи и съвсем наскоро, "Каръци" на режисьора Ивайло Христов. Как подбирате ролите, които да изиграете?
- На първо място гледам режисьорът да знае какво иска
и да е зрял, а ролята да е такава, каквато не съм играл досега.
- Коя награда е била най-ценна за вас?
- Когато се возя в трамвая и някой иска да слезе от предната врата, а аз съм по средата на транспорта, претъпкано е, но този човек ме вижда. Преминава през всичките хора и преди да слезе, идва и ми казва: "Гледах те, много ми хареса." Тази награда ми е най-приятна.
- Казвали сте, че играете в 5 постановки, за които не получавате пари. Защо го правите?
- Да, така е. Правя го, защото обичам театъра и съм отворен за това. Постановките са на Театрално сдружение "Реплика". Аз съм част от създателите на това сдружение. Ние там играем без пари.
Не ме прецаква някой, защото не ни плаща, а просто така сме решили, защото ни се играе. Има интерес към тези постановки. Лека-полека събираме публика.
Занимаваме се предимно с документален театър
- Какви са ролите ви там?
- Играем пиеси, които са на социални теми. Не художествена измислица, а реални теми с реални хора. Или поне реално съществуващи съдби и истории.
Да речем, играем "Истина... отвъд полярния кръг", руска пиеса. Режисьорът и авторът на пиесата са живели 6 месеца в Сибир и са общували с хора, болни от СПИН, и въз основа на тези интервюта, които са взели, са направили пиеса.
Участвам в тази постановка и в "Животът се получи", друга руска пиеса. В нея играя четири роли - на ученик, шофьор на маршрутка, водещ на сватба и бабичка - възрастна жена.
Друго наше представление е
по интервюта, които са взети от проститутки
- В Младежки театър "Николай Бинев" се играе ваш авторски спектакъл заедно с Петко Венелинов - "Колега". Как се чувствате в ролята на автор на спектакъл?
- Не сме гледали на сериозно на това, което правим. Просто се забавлявахме и се получи хубаво представление.
Това ми направи впечатление - че както зрителите, така и наши колеги приемат представлението. Тоест, то е за всякакъв вид публика и залата се пълни.
- Имате ли други проекти, които готвите в момента?
- В момента репетирам с Явор Гърдев, пиесата е "Чайка" и я готвим за новия театър в НДК "Крикор Азарян". Това ще е откриващата постановка.
- Пристигнали сте в България на 6 години и проговаряте български в началното училище. Въпреки това сте един от най-награждаваните наши актьори. Как стигнахте дотук?
- Заслугата е изцяло на моите родители. Те бяха на 37 години, когато дойдоха тук.
Започнаха изцяло
от нулата
Не можаха дори да си практикуват професиите, които имаха.
Всъщност те не са карали мен и брат ми да работим, а винаги са гледали да учим въпреки финансовите трудности на семейството.
На много арменски фамилии, които дойдоха през 90-те години, им се налагаше от най-възрастния до най-младия, да работят. В същото време нашите успяха да дадат всичко от себе си, за да дадат образование на мен и брат ми.
- Какво си спомняте от времето, преди да пристигнете в България, и доколко е силна връзката ви с Армения?
- Връзка винаги съм имал някъде в себе си. Спомените ми са като в сън. И то хубав, защото аз съм бил малък тогава. Така че всичките ми спомени за Армения са шарени като в хубав сън.

Кои са били най-трудните роли на известния актьор, четете в пълното интервю в новия брой на в. "168 часа"