- Какво бихте променили в политиката на Министерството на културата, ако зависеше от вас?
- Щях да се опитам да фокусирам разнопосочните му усилия в обща цел, която освен рефлекса на съхранението да стимулира и енергиите на развитието.
- Отдавна се говори за финансовите проблеми на театрите у нас, как те се отразяват лично на вас, демотивират ли ви в работата ви?
- Финансовите проблеми ме демотивират в бита ми, не в работата ми.
Аз обожавам
своята работа
и съм пристрастен към нея до степен на тежка зависимост. Дотолкова, че по време на почивка получавам своеобразна абстиненция и унивам. Най-пълноценните, задълбочени и смислени човешки срещи в повечето случаи са ми се случвали в работата и чрез работата. В това отношение свободното време бледнее и сивее като възможности. Аз съм професионално щастлив.
- Отказахте да станете министър на културата, но бихте ли поели някога този пост и при какви условия?
- Да, при условие че изгубя или ми убегне смисълът да продължавам да правя изкуство.
- Как оценявате резултатите от изборите?
- Като плашещи разума и стимулиращи въображението и чувството за отговорност. Плашещи, защото правят задачата по съставяне на правителство изключително трудна.
Стимулиращи, защото донякъде принуждават партиите да мислят с оглед на общия интерес на тази нация.
- Подкрепихте протестите миналото лято. Как в настоящия момент бихте оценили тогавашните събития и резултатите от тях?
- Положително, понеже
все повече хора се
осъзнават политически
и започват да си дават сериозна сметка какво всъщност искат от политиката. На политическия терен все по-трудно ще бъде да се минава с хвърляне на прах в очите. Взискателността нараства, което е добре.
Понякога обаче тази взискателност се изражда в невротично политиканстване и капризничене, което пък е неприятен ефект.
- Ако трябва да направите постановка за настоящата ситуация в страната, как бихте я кръстили и как би изглеждала тя?
- Всяка моя постановка по пряк или косвен начин е за настоящата ситуация в страната. Театърът е изкуство "тук" и "сега", изкуство на тоталното присъствие.
Неизбежно донасяш на сцената себе си, мечтите си, копнежите си
и цялата реалност край себе си. Дори да ти се иска, не можеш да избягаш от това. В каквито и "кули от слонова кост" да се криеш.

Цялото интервю четете в новия брой на в. "168 часа"