16 години и деветима вътрешни министри се оказаха недостатъчни за разкриването на мистерията с изчезналите в Добрич от 1998 г. Само за 11 месеца 5-има души са в неизвестност в областта, като бройката им бързо нараства през следващите години.
Черната статистика сочи общо 52-ма безследно изчезнали в региона. До 2007 г. 36 случая са разкрити, като само през въпросната година се изяснява съдбата на шестима от тях. Трима са намерени живи. Изчезванията обаче продължават.
През 2010 г. има 24 случая без отговори. Скоро започват неочаквани разкрития, нови следи и още намерени трупове. В момента равносметката за тези случаи отново е в полза на неясната - 10 разнищени истории за сметка на 14, които все още чакат подредени в папки някъде в архивите да бъдат отворени. Междувременно обаче много митове около добричките изчезвания биват разрушени
Дълго се говори за една-единствена банда, която действа на територията на областта и е отговорна за отвличанията. Оказва се обаче, че приликите между случаите са много по-малко от разликите.
В много от историите изобщо не става въпрос за похищение, а за лично отмъщение. Други казуси завършват благоприятно - със завръщането на изчезналите. До ден днешен стоят и множество неизвестни.
Кръстинка - майката на изчезналата Румяна, все още не се е отказала да търси справедливост, след като дъщеря й е обявена за мъртва. Следите на момичето се губят след фаталната 1998 г. В средата на миналия месец майка й за пореден път изпраща писмо до властите - адресирано директно до служебния министър-председател Георги Близнашки, с което призовава за изпращането на нови екипи,
които да разследват изчезването на Румяна.
Жената заявява категорично, че знае кой е отвлякъл дъщеря й, но според нея истината е била прикрита. В същото време източници от полицията разкриват пред в. "168 часа", че редица грешки в оперативната работа
са били причината толкова дълго тайната на изчезванията в Добрич да не бъде разгадана.
В годините досега около тези случаи възникнаха редица теории, като най-често се говореше за организирана група, която е действала в областта.
Към момента обаче е ясно, че в града, наричан Бермудския триъгълник заради поредицата безследни изчезвания, има само едно-единствено класическо отвличане за откуп - Иван Иванов. Осем са труповете, които биват намерени след 2010 г., като единият е именно на същия младеж.
Смъртта при повечето изчезнали настъпва при съвсем различни обстоятелства - убийства от ревност, скандали, дори една естествена смърт. Два от случаите пък се оказват обикновени бягства, в които изчезналите не искат да срещат роднините си и впоследствие са намерени живи и здрави. Цели 12 години след въпросната 1998 г. е изяснена голяма част от тях.
"Чак през 2010 г. се отвори кутията на Пандора и започнаха да излизат
много истини
за начина, по който е било водено разследването на тези случаи - разказва източник от полицията, пожелал анонимност. - Оказа се, че една от основните грешки, които са били направени, е, че на близките не е предоставена възможността да се запознаят с материали, които всъщност изобщо не са били толкова секретни, колкото се твърдяло."

Какви важни пропуски са направени по време на разследването според специалисти и близки на изчезналите, четете в новия брой на в. "168 часа"