Шотландецът Дейвид Бел Брайсън, който беше осъден на 18 години затвор за бруталното убийство на 11-годишния Станислав от с. Лагошевци, но присъдата му бе отменена от Върховния касационен съд и върната за ново разглеждане, два пъти се провалил на детектор на лъжата, но признал само за първата си грешка.
Пълните самопризнания, които направил през 2012 г. 71-годишният тогава мъж, били наситени с гняв, но не личало никакво съжаление у него, разказват специалисти от Института по психология към МВР.
“Най-големият му страх беше да не бъде уличен в сексуално насилие”, разказва Любка Христова, началник-сектор “Криминална психология” в Института по психология към МВР.
По думите , докато разказвал, манипулативно подчертавал молбата си за по-лека мярка и извинението си към институциите. “Той нямаше капчица съжаление към детето”, отбелязва Христова. Станислав Мирчов живеел в пълна мизерия в дома си в с. Лагошевци. На фона на първобитните условия, с които са се примирили всички жители на това място, се откроявала като оазис поддържаната къща на Дейвид Брайсън, шотландеца, когото всички познавали. Впоследствие не остава дори тя, защото 2 месеца след задържането му изгаря до основи. В ремонтираната къща чужденецът си прокарва дори интернет и това става една от малкото постройки в района с връзка в мрежата. Впоследствие това се оказва
една от уликите
за неговата склонност към детската порнография.
11-годишният Станислав изчезва на 4 януари 2012 г. До 21 януари момчето се води изчезнало. 17 дни след като не се прибира в дома си, трупът му е открит в стръмен дол на местността Диловец. Единият крак на момченцето е оглозган от чакали.
След изчезването на Станислав Дейвид проявява изключителна отзивчивост към разследващите. Сред първоначалните версии е тази, че момчето е блъснато от кола. Като един от малкото с автомобил в селото Дейвид попада в полезрението на полицията. При проверката за следи от скорошни катастрофи той приветливо посреща униформените и им сътрудничи.
Шотландецът бил близък със
семейството на Станислав
Впоследствие разказва, че братът на момчето е идвал в дома му, за да му връща пари. Още при първоначалните експертизи анализът на жертвата води до следите, че похитителят е човек, познат на семейството на самия Станислав. С помощта на детектор на лъжата се установява, че никой от роднините няма общо с умъртвяването на момчето.
11-годишното дете физически изглежда с година-две по-малко. Посещавало е редовно училището в град Димово, като в годината на убийството е било в 5-и клас. В момента, когато се случва трагедията, Станислав е в зимна ваканция. Брат му Драгомир разказал на психолозите, че момчето не е имало конфликти с никого, било общително, нямало промяна в поведението му. От събраните сведения психолозите го определят като нискорискова жертва, а извършеното престъпление - от неорганизиран тип. Заключението на специалистите е, че убийството е вторично с цел заличаване на следите. Първоначално замисълът е бил сексуално насилие, за което говори медицинската експертиза. Така и не се установява със сигурност дали Станислав е бил убит в дерето, където е намерен трупът му.
Смъртта е настъпила от задушаване 3 часа след последното хранене, сочи съдебномедицинската експертиза. Предполага се, че това се е случило веднага щом Станислав е напуснал дома си.
В момента на подаването на сигнала за неговото изчезване той най-вероятно вече е бил мъртъв. Извършителят е предприел голям риск, защото е извършил престъплението в светлата част от денонощието. Това говори за трудно контролиран нагон, коментират психолози от МВР.
Дейвид Брайсън е роден в Шотландия, а до 2006 г. е живял в Германия, след което се мести у нас. Има общо 5 деца - две от първата си съпруга и три от втората. Фактът, че има интернет в това малко селце, насочва криминалистите към проучване на неговия онлайн статус. Оказва се, че има регистрация в социална мрежа.
Впоследствие сам признава, че е използвал профила си, за да събира порнографски снимки на непълнолетни момичета. Пояснил също, че след като извършил убийството, опитал да унищожи харддиска, на който ги съхранявал, за да не бъде уличен в склонност към педофилия.
В Института по психология към МВР Брайсън предварително се запознава с всеки въпрос, който му е зададен по време на изследването с детектор на лъжата. Всяко питане било обсъдено, за да бъде напълно ясен смисълът на задаваните казуси. Въпреки че психолозите виждат, че Брайсън владее български език както говоримо, така и писмено, те все пак провеждат изследването на английски.
При предтестовата беседа, в която Брайсън участва с информирано съгласие, той отрича да има участие в умъртвяването на Станислав. Опитва се да насочи разследването в друга посока, като назовава съселяни, които може да са виновни, и предполага, че момчето може да е било отвлечено. Тестът с полиграф обаче уличава лъжите на Бел. На въпросите: “Ти ли уби Станислав?” и “Ти ли занесе трупа на Станислав в дерето?”, Брайсън отговаря “Не”, а
уредът реагира, че разпитваният лъже
Второто изследване, което е правено на Брайсън, е от типа “пик на напрежението”. При него се установява, че на репликата “Удуши го” шотландецът показва най-силни реакции. Към този момент на разследването в публичното пространство все още не е известен начинът, по който е извършено убийството.
При следтестовата беседа, на която Брайсън трябва да обясни резултатите от полиграфа, той прави пълни самопризнания за убийството. Разкрива действията си, детайлно описва мястото, където се е случило, но така и не признава да е насилвал сексуално момчето.
По думите на Брайсън той бил пред къщата, за да си вземе нещо от колата. Чул куче да скимти и видял Станислав около него. Наскоро собственият му четириног приятел бил умъртвен, затова решил, че момчето е виновно за страданията и на двете животни. Ядосал се на детето и му посегнал. Започнал да го влачи
и му крещял да признае, че е убило кучето му.
Двамата паднали на земята, разказва Брайсън. Шотландецът вързал детето със собствената му блуза и така го удушил. Твърди, че панталоните на Станислав паднали случайно, най-вероятно закачени от клоните на дърветата. Мъжът втори път е подложен на тест с полиграф. На въпроса: “Извършвал ли си анално насилие над Станислав преди смъртта му?”, шотландецът казва “Не”, а полиграфът отново посочва, че лъже. Демонстративно Брайсън неколкократно повтаря при разпитите: “Не съм гей.” Без да бъде попитан, описва и положението на майката на Станислав, като се опитва да вмени вина на семейството вместо на себе си, коментират психолози. Брайсън заявява, че жената е проституирала и имала сифилис.
Шотландецът демонстрирал сътрудничество дори когато разследването се насочва към него. Докато прави пълни самопризнания, емоцията, която показва, е единствено гняв, сякаш преживява случая отново, но не и съжаление.