Главата на Българската православна църква до 1948 г. екзарх Стефан е служил на съветското разузнаване по време на Втората световна война.

Владиката помагал на руснаците, като криел в защитения си с имунитет автомобил нелегална радиостанция. Отделно тайно им давал ценна информация за намеренията на политическия елит у нас.

Служебният автомобил на екзарха е бил идеален за шпионски цели не само заради особения статут на колата.

Луксозното возило марка "Пакард" е било изключително масивно.

Било с дължина 6,5 метра и с преграда зад шофьора. Колата за времето си е била снабдена с всички екстри и с 8-цилиндров двигател. Можела е безпрепятствено да обикаля по улиците на София и да излъчва радиограми подобно на легендарния съветски шпионин "Боевой", и то буквално под носа на властта и немското контраразузнаване.

Сензационната новина за църковния Боевой разкри документално пред "168 часа" политологът Антон Тодоров:

"Митрополит Стефан става обект на съветското разузнаване и по-конкретно на външния отдел на НКВД през 1943 г. Причината е, че на Сталин му хрумва да разгърне много рационална стратегия за привличане на Църквата под егидата на властта и тайните служби. Задачата е поставена на Съвета по делата на Руската православна църква, членовете на който в мнозинството си са офицери от НКВД. Целта е да привлече духовниците, от една страна, за да мобилизира чрез тях по-широки слоеве от съветското общество, а от друга - да бъдат завербувани свещеници на високи позиции и с влияние в следвоенната Източна Европа."

Според изследователя по този начин съветските агенти са подготвяли хора, които да могат да повлияят на общественото мнение в момент, когато войната вече се свежда до изтласкване на нацистката армия.

"В този контекст митрополит Стефан става обект на НКВД и на съветското военно разузнаване - продължава разказа си Тодоров. - За първи път на една конференция през 2011 г. в Нов български университет известната изследователка в религиозната тематика от БАН Лизбет Любенова каза, че екзарх Стефан е работил за съветското разузнаване. Стана ми много интересно и след конференцията разговарях с нея. Оказа се, че при едно научно пътуване до Москва е имала възможност да изследва архивите на ген. Георгий Карпов, началниккът на отдела за религиозни дела на НКВД. Доц. Любенова ми обясни следното: В личния фонд на генерал Георгий Карпов, който е бил отворен за изследователи допреди няколко години, открих ръкописно писмо, подписано от митрополит Стефан до незнаен, неупоменат адресат. Писмото е от втората половина на 40-те години, след войната, когато екзархът вече е бил пратен в изгнание в село Баня, Карловско. В него висшият духовник обяснява всичко, което е правил за този неназован човек. Та той пише до този неизвестен руски администратор: "Помниш ли, скъпи приятелю, как използвахте моята кола за разнасяне на радиостанцията по софийските улици."

От документа ставало ясно още, че е имал американска кола "Пакард" и предвид на религиозния имунитет, с който се е ползвал, неговата радиостанция е била засичана, но колата му не е била проверявана. И това е било едно

от малкото неоткрити гнезда, от които съветската резидентура в България е излъчвала радиосигнали. "Изследователката не е могла да установи до кого е писал екзархът след 9 септември 1944 г., но аз разполагам с официалната история на съветската служба за външно разузнаване -обяснява Тодоров. - Тя е под редакцията на Евгений Примаков, който беше неин началник, преди да стане премиер. В четвърти том от това 6-томно издание на стр. 507-509 е описан много подробно целият случай. Там е написано, цитирам:

"В края на 1943 година митрополит Стефан започва активно да сътрудничи на резидента на съветското разузнаване в България Д. Федичкин."

Според книгата неговата вербовка е станала изключително бързо. Като митрополитът е поставил въпроса така: "Аз съм готов да ви помагам, да ви информирам за всичко, което науча и разбера, при условие че съветските представители ми помогнат да запазя мястото на столичен митрополит, а след това да ми помогнат да заема поста на патриарх на БПЦ."

По данни от архивите на съветското външно разузнаване тази помощ му е била обещана от резидента Федичкин и той започва да изпълнява тези нови функции. Митрополит Стефан, който е бил прекрасно осведомен за политическите интриги в българската върхушка, е започнал периодично да информира Федичкин за враждебни на Съветския съюз действия и акции на българските власти и техните германски съюзници.

"Много интересно е, че връзката с митрополита е поддържана в Руската черква, тогавашния Николаевски храм, а сега църквата "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" на бул. "Цар Освободител" в София - казва Тодоров . - Там е предавал информацията. Още един любопитен факт - архивите разкриват, че е

ползвал амвона на

черквата за тайник

Всичко, което е донасял, го е слагал в него и оттам е получавано от съветската резидентура, освен че е разнасял радиостанцията с автомобила си. И дори когато веднъж съветският резидент Федичкин го пита: "Това не е ли светотатство?", тъй като предложението амвонът да бъде ползван за тайник е на самия митрополит Стефан, той отговаря, цитирам буквално: "Ако Бог знае, че по този начин служим на святото дело, то той ще ни прости и ще ни благослови." И според описанието в документите от този момент светото евангелие в амвона на черквата започнало да играе ролята на тайник за предаване на информация на съветската резидентура в София."

Митрополитът обаче не спира дотук - с негово разрешение съветският агент Федичкин често използвал личния му автомобил "Пакард", който бил пропускан без проверки от всички полицейски постове в София и околността. Въпреки че са запазени свидетелства за дейността на екзарха, засега остава неясно на какво основание е бил вербуван.

"В официалната историография той, също като шефа на дворцовата канцелария, а после и министър-председател на България Георги Кьосеиванов, минава по-скоро за англофил, но всъщност е бил русофил - казва Тодоров. - Според мен тази вербовка е възможно да е била на две основания. Първото, което смятам за най-вероятно - на идейно-религиозна основа, и второто - чрез изнудване, на компроматна или на финансова основа.

За второто не съм сигурен, но в агентурното дело "Агент Леон" за Кьосеиванов има един насочващ абзац, който съм включил и в книгата си за него. Някогашните министър-председатели са имали тъй наречените безотчетни фондове - пари, с които са разполагали по свое усмотрение. Кьосеиванов е бил много стриктен и се е стремял да не ги използва.

Но един от малкото случаи, при които ги е използвал, е бил по повод плащането на сметки на митрополит Стефан в Лондон. По думите на самия Кьосеиванов архийереят, който е бил на едно религиозно събиране в британската столица, се е бил "разпищолил", казва той, и е направил големи харчове за кръчми и подобни заведения. Какви са сумите, не знам. Но самият Кьосеиванов, който е бил много сдържан човек, се изказва много неласкаво, че митрополит Стефан го е принудил да отвори тези фондове. Така че е възможно вербуването да е станало и на подобно основание." По мнението на Антон Тодоров

вербовката на синодалния старец, начело на българската православна църква, изобщо не е изключение

А фактът, че след идването на комунистите на власт е бил отстранен и изпратен в изгнание, не противоречи на данните за дейност в полза на СССР.

"В книгата за Георги Кьосеиванов "Агент Леон" съм написал и за полковник Стефан Недев. Той е бил шеф на военното ни разузнаване по време на войната, а още през 1936 г. е вербуван от НКВД, докато е бил военен аташе в Букурещ. При това след Девети септември местните комунисти не са знаели, че е работил за съветското разузнаване и го издирват под дърво и камък, за да го хванат и ликвидират.

Куриозното е, че генерал Волков от съюзната контролна комисия го взема при себе си и го скрива в самото седалище на съюзната контролна комисия. В продължение на една година той престоява като затворник там, но го спасяват. След това правят един фалшив съд, който го осъжда фиктивно. Няма съмнение, че при друга ситуация е щял да бъде ликвидиран веднага. Така че не бива да ни разконцентрира фактът, че

митрополит Стефан е изселен през 1948 г.

Нищо нередно няма в това някой да е бил ползван от СССР през войната и след това поради променени обстоятелства към него да има друго отношение", коментира Тодоров. "Трябва да припомним и за мемоарите на Павел Судоплатов, главен наемен убиец на Сталин за дълъг период, които предизвикаха фурор с разкрития за работата на съветската агентура в България. Без да се позовава на документи, а само на личната си работа, той твърди, че НКВД е вербувала нашия дипломат Иван Стаменов, който е бил посланик в Рим през 1934 г. В нашите архиви засега не сме открили документ, който да го доказва. Въпреки това в неговите мемоари почти никой не успя да намери някакви големи несъответствия. И заради това дори и наши историци го приемат като научен факт. Говори се, че неговият псевдоним е бил "Наследник", но и в двата тома с негови документи, открити в националния архив, няма следа от подобно нещо. Надеждата е истината някой ден да излезе от руските архиви."

Въпреки неоспоримите доказателства, не бива въз основа на тях да се правят прибързани заключения, а фактите да се интерпретират в контекста на епохата, смята изследователят.

"В България е абсолютно неизследван

този слой от хора,

които по една или друга причина са работили за съветските интереси. От една страна, става дума за еднозначни случаи на национално предателство, от друга обаче, трябва да разберем хората във времето им. Никой от тях, нито Кьосеиванов, нито екзарх Стефан, не са били с леви убеждения, както е в други случаи. От тази гледна точка някои докрай не са разбрали, че са работили срещу страната си."

Важно е също изследванията в тази област да продължат, смята Тодоров, "защото много от вербуваните са участвали в системата на вземане на решения.

Обикновено хората задават въпроса: "защо ни е нужно това познание?" Смятам този въпрос за глупав, защото политиката е система за вземане на решения, а те се вземат от реални, живи хора. Тези хора влагат всички свои плюсове и минуси в процедурата. Така че, ако имаме пълнота и яснота за произхода на даден човек, за неговия елитологичен профил, ще можем да направим относително вярна преценка какви решения може да вземе. А не след избирането на дадена личност в България винаги да се казва: "Ах, излъга ни пак!" Разбира се, тази елитологична археология всеки трябва да я прави съобразно възможностите и познанията си, за да може да бъде по-точен в решенията, които взема, ако прехвърлим темата към днешния ден."