Черна серия от трагедии в първите дни на новата година отне живота на почти 20 българи, а най-бруталните и многобройни като жертви инциденти окървавиха Варна.
Убийствата, самоубийствата, тежките кървави катастрофи започнаха още в предпразничната нощ на 31 декември. Следваканционните дни обаче се оказаха още по-наситени с насилствена смърт. А Варна се оказа притегателният им център. За първи път морската столица влезе в черната хроника с мнимото отвличане и убийство на красивата студентка Хюлия, чиято смърт можеше да бъде разкрита денонощия по-рано (виж защо на 4-та и 5-а стр.).
Два дни след като трупът й бе открит край с. Езерово, полудял от ревност 39-годишен мъж застреля хладнокръвно приятелката си и любовника й във Варна, след което се застреля в гараж, блокиран от полицията.
И сякаш кървавата серия не бе достатъчна, за да може следобед в сряда на жп линията край Провадия да бъдат открити 36-годишната Лидия от Перник и невръстният й син. Жената била с психични отклонения и
бутнала момчето
под влака за София,
преди да го последва.
Варна потъна в кръв, но черната серия от инциденти насити цялата страна.
Психолози обясняват явлението като следпразнична депресия, която подтиква самотните, отчаяните и хората със склонност към агресия, да покажат най-тъмната си страна именно в моментите, след като тежко са преживели дните, в които другите се забавляват.
"На фона на общия приповдигнат дух и настроение
поводите за лично нещастие винаги изглеждат още по-сериозни
и това кара тези хора да се чувстват още по-нещастни", коментира пред в. "168 часа" психотерапевтът Мадлен Алгафари (подробният й анализ четете на стр. 4).
Само в София окръг още в нощта на 31 януари е имало 2 самоубийства. Жена на 65 г. и мъж на 69 г. са сложили край на живота си, преди да посрещнат празника, информират от Центъра за спешна медицинска помощ.
Директорът д-р Юри Торнев коментира, че тази година празничната нощ е преминала сравнително спокойно и не отчита повишаване на броя на пострадалите. В този период там са били хоспитализирани 103 души. Най-голямата част от случаите са били поради злуопотреба с алкохол, битов травматизъм и пациенти с хронични заболявания.
От 31 януари 2013 г. до вечерта на 1 януари в Центъра за спешна медицинска помощ - София е имало два сигнала за опити за самоубийства. Първият случай станал в предпразничния ден в 15 ч.
36-годишна жена прерязала вените
на ръцете си,
но отказала да бъде хоспитализирана. Раните били повърхностни и не се наложило да остане в болница.
88-годишен онкоболен мъж посегнал на живота си в 16,30 часа на 31 януари. Той се прострелял с огнестрелно оръжие в гърдите и е бил приет в шоковата зала на "Пирогов". 3200 повиквания за линейки е имало от началото на годината до 7 януари, съобщава директорът на Центъра за спешна медицинска помощ - София град д-р Георги Гелев.
От Министерството на вътрешните работи обобщават, че на 31 декември и 1 януари е имало общо 1 убийство и двама загинали при пътнотранспортни инциденти в страната.
Фаталната серия на насилие стартира часове преди настъпването на Нова година. Тогава
бе отвлечена 24-годишната
Хюлия Маджар
от варненското село Белоградец, чиято история истеризира цялата страна. Трупът й бе намерен на 4 януари край село Езерово, а според първоначалната информация тя била жертва на нова опасна банда за отвличания (подробности четете на 4-та и 5-а стр.).
Крадци удушиха свекървата на съдия Нели Куцкова на 31 декември в столичния кв. "Овча купел". 85-годишната жена била намерена мъртва в дома си от нейния син. След сбиване с грабителите те хванали възрастната Надежда за гърлото и я удушили.
Полицай и пожарникар от Пловдив пък се удавиха в язовир
по време на риболов на 29 декември, а телата им бяха открити в навечерието на новата година. 41-годишният Костадин Костов и 60-годишният служител на Втора районна служба на пожарната в Пловдив Атанас Атанасов потънаха в ледените води на язовира, след като огромен сом обърна лодката им.
Не само риболовците обаче срещнаха смъртта в последните часове на 2013 г. 44-годишният ловец Георги Тодоров стреля по ято гълъби край с. Костиево, но когато свалил надолу дулото на пушката си, тя произвела втори изстрел.
Сачмите улучили неговия приятел, 46-годишния Александър Георгиев. Въпреки че първоначално пострадалият се чувствал добре, на 1 януари лекарите обявили смъртта му.
С тези инциденти нещастните случаи не приключиха. В първите часове на новата година
софиянка изгоря в Борисовата градина
близо до заведението "Маймунарника", където през 2011 г. бе открит трупът на Яна Кръстева. Овъгленото тяло на 34-годишна жена бе намерено на 2 януари вечерта. Преди инцидента починалата предупредила приятелка, че ще се самоубие.
Часове по-късно млада жена издъхна, след като скочи от 7-ия етаж заради пожар, избухнал в дома й. Инцидентът се случи в столичния квартал "Хиподрума". В продължение на два часа лекари се борили за живота й, но травмите се оказали несъвместими с живота. Както обикновено, не закъсняха и жертвите на катастрофи на пътя.
Първо загинаха двама мъже. Единият изгоря в колата си, след като заради висока скорост се блъсна в дърво по пътя към Генерал Тошево, а другият бе блъснат от съселянин, докато пресичал улица в кюстендилското село Овчарци.
8-месечно бебе и 54-годишната му баба пък загинаха около 12,15 ч на 1 януари край пловдивското с. Долна махала. Инцидентът станал, след като шофьор на БМВ опитал да премине жп линията въпреки предупредителните сигнали, че наближава влак. Железницата блъснала автомобила и намясто загинала Милка Колева, а
невръстното й внуче Мирослав починало
в линейката
Микробус прегази жена на заден ход на 2 януари в Русе. 49-годишният шофьор обяснил, че зареждал магазин и при потеглянето не усетил удара. 79-годишната пешеходка пресичала улицата и вероятно не е очаквала бусът да потегли внезапно.
Катастрофите в първите дни на 2014 г. обаче не бяха така тежки, както битовите драми. Още във втория ден от годината трима братя пребиха до смърт 41-годишна жена в село Вресово, която не ги пускала в дома си.
На 6 януари след драмата с отвлечената и убита Хюлия нова трагедия се разигра във Варна. Мъж уби жена си и любовника й, след като ги проследи до мястото на тайната им среща.
Ден по-късно
столетник и синът му бяха открити заедно мъртви
в дома им в село Лозен. 101-годишният Жеко и 78-годишният Костадин Паскови най-вероятно се задушили заради печка. Смъртта им настъпила 4-5 дни преди да бъдат намерени. Същия ден в София собственичка на апартамент в кв. "Христо Ботев" намери вътре мъртъв наемателя си.

Полицията хваща и пуска убиеца на Хюлия

Престъплението можело да се разкрие много по-бързо и на не се позволява на Иван Тодоров да избяга в Румъния и да стигне чак до Холандия

Bарненската полиция е задържала убиеца на Хюлия - Иван Тодоров, още в деня след нейното изчезване, но поради непрофесионализъм той е бил освободен и е успял да избяга в Румъния, а по-късно да стигне и до Холандия, където в крайна сметка бе арестуван.
Бруталното убийство на красивото младо момиче, неумело маскирано като отвличане, е можело да бъде разкрито светкавично бързо - в рамките на денонощие, разказаха пред "168 часа" служители на МВР, запознати със събитията. Те твърдят, че забавянето и
даването на възможност
на убиеца да се укрие
са заради непрофесионализъм
 в работата на местната полиция.
Отхвърленият от Хюлия Иван Тодоров я примамил вечерта срещу Нова година. Тогава момичето празнувало с приятели в заведението на баща си в Белоградец. Докато 24-годишната студентка била в голяма компания, мобилният й телефон звъннал. Тодоров я извикал да си поговорят, за което разбрали и някои от приятелите й в заведението.
Това обаче не била единствената улика към Иван Тодоров веднага след изчезването на момичето. Освен разпечатката от мобилния оператор, доказващ последния й телефонен разговор, младият убиец бил уличен и от свидетел. Той видял
автомобила му в непосредствена близост
до мястото, където
бил открит трупът
 на Хюлия. Други свидетели пък направо гледали от преминаващ автобус как младият мъж вади от багажника на колата си трупа на момичето.
И оръжието на престъплението - метална тесла, както и начинът на убийство уличавали отхвърления ревнивец, който в яростта си нанесъл множество удари по тялото и главата на Хюлия, най-тежките от които й причинили фрактури на черепа и брутални мозъчни травми.
На следващата сутрин, когато братът на изчезналата я потърсил, мобилният й телефон бил изключен.
Красавицата от Белоградец бе намерена мъртва на 4 януари на стария път Варна - Девня.
Два дни преди това баща й Назми Маджар, който заедно с братята си е един от най-богатите предприемачи в региона, получил есемес за искане на откуп от 300 000 лв.
УХюлия често идваше
в Белоградец
 Тя учеше във Варна, но в свободното си време работеше във фирмата на родителите си и им помагаше", разказва кметът на с. Белоградец Али Хасанов. По думите му 24-годишното момиче е било чаровно и винаги усмихнато. Обичала е да се забавлява и да излиза с приятели и е имала финансовата възможност за това.
"Във фирмата помага още от малка - обяснява Али Хасанов. - Това се превърна в нейна работа, занимаваше се със семейния бизнес. Те имат хлебозавод, шофьори, разнос на хляба, който правят, и
тя отчиташе шофьорите, когато се приберат
 Те трябва по някакъв начин да се отчетат там с купони за хляб, който са дали."
Кметът на Белоградец уточнява, че е близък приятел на брата на Хюлия - Ахмед. С него заедно ходят на лов и играят футбол.
"Това е трагедия, която нарани душите на всички жители в селото - споделя кметът. - Все пак това е едно младо момиче в разцвета на силите си. Мъката е голяма и най-вече за семейството. Как ще преодолеят това нещо, не знам.
Имат един син,
който им останаФ
 В Белоградец вече са се появили различни теории и слухове за смъртта на Хюлия. "Информацията, която се появи по медиите, с леки изключения и изкривявания на нещата, е вярна - коментира Али Хасанов - Не е вярно например, че с Иван са били приятели от малки. Той й е някакъв познат от училище. Дали са били гаджета или не, не знам, но аз си мисля, че са били приятели. Иван не е от Белоградец, той няма никаква връзка със селото."
Кметът вярва във версията, че именно задържаният е извършителят на убийството. За искания откуп предполага, че е бил начин за печелене на време.
УЧовек като е невинен,
защо да бяга,
къде отива
 разказва Али Хасан. - Когато не е извършил нищо, винаги може да се оправдае, истината ще се докаже. Вярвам в правосъдието, след време нещата ще се видят. Последно той я вижда, взема я вечерта и след това момичето изчезва. Мисля, че точно той е извършителят, макар и презумцията за невинност да е винаги валидна.
Дали го е направил по невнимание, дали е искал да я сплаши, не знам, но факт е, че Хюлия я няма. За версията за откуп си мисля, че след като са се случили нещата, по този начин се е опитал да спечели време.
Парите са искани
с есемеси, но
те са направо
несвързани
 За да искаш откуп, трябва да кажеш къде, как да се донесе. Според мен това е било само за да се укрие. Родителите да мислят, че тя е жива, за да може той да избяга за 1-2 дни."

Евтим, бащата на Петър, който застреля жена си и любовника :
Това не е първата изневяра на Живка

Любовен триъгълник доведе до двойно убийство и самоубийството на извършителя. На 6 януари 39-годишен мъж и 33-годишна жена бяха застреляни в автомобил във Варна. Жертвите са Живка Петрова и нейният любовник Стефан Георгиев. Извършителят Петър полудял от ревност, застрелял и себе си, след като убил жена си. Така децата им - 9-годишната Силвия и 17-годишната Христина, останаха без родители.
Елена Кръстева, приятелка на родителите на Петър, разказва, че
Петър имал фирма
за транспортни услуги
 По информация на бивш кмет на Дългопол бизнесът му бил процъфтяващ и семейството живеело малко над средното ниво финансово. С жена му имали собствена къща в центъра на с. Дългопол, където живеели. "Когато той разбрал от фейсбук, че тя си е намерила любовник, започнал да я следи. Тя е започнала работа във Варна неотдавна, а Стефан също работел там", разказва Елена.
Петър и любовникът на жена му били бивши съученици. Това не попречило на Стефан да изпраща заплашителни есемеси на мъжа на Живка, с които недвусмислено демонстрирал, че двамата имат връзка.
- Как се държеше Петър в дните преди инцидента?
- Той беше винаги спокоен, не даваше никакъв признак. Усмихнат, хладнокръвен, поздравяваше.
- Какъв беше характерът му?
- Петьо беше един веселяк, общуваше с всички хора, свиреше на акордеон, на кларнет.
- Споделял ли ви е за изневярата?
- Да, и с мен, и с много хора е споделял. Казваше, че са се подигравали с него - и тя, и любовникът й, пращал му есемеси.
- Какво точно ви каза, когато ви се обади след убийството?
- Доколкото си спомням:
УТатко, аз ги убих,
прости ми, виновен съм пред теб,
сбогом, прощавайФ
и затвори телефона, после аз го търсих, телефонът му беше изключен и разбрах, че е станало.
- Откъде е имал оръжието, с което е извършено престъплението?
- Дядо му му го беше дал, не знам откъде, той работеше в полицията. Опитваше се да го направи и ловец, но той е наследил моя характер и аз не мога да гледам, като се коли прасе. И Петьо също не можеше да заколи и кокошка. Това ми каза: "Татко, не мога" и си продаде пушката и всичко, остави само пистолета.
- Споделял ли ви е да е имал намерение да извърши убийството?
- Не, не ми е казвал. Само ми е споделял, че не може да търпи това, което се случва.
Казвал ми е: УЩе я пребия.Ф
само това. Казвал съм му да се успокои, да я остави. Къщата е на негово име, нямат брак.
- Откога са били заедно с Живка?
- От 95-а година.
- А преди този случай имало ли е други подозрения за изневяра?
- Да, имало е, не е за първи път. Преди около 9 години имаше друг случай, за който ми е разказвал Петър.
- Къде са децата му в момента?
- При бабата, майката на Живка. Аз съм учител по история и философия, жена ми също е учителка. Силвия, малката му дъщеря, много ни обичаше. Нямаше кой да й помага в училище и ни търсеше нас. Аз живея на спирка УБорянаФ. Всяка вечер идваше при нас.
А сега вече не ни обръща
внимание изобщо
Аз имам голяма библиотека с книги, казвал съм й, че ще й ги оставя на нея. А сега страни от нас.
- Казаха ли й какво се е случило с родителите й?
- Казаха й, аз не съм я виждал, но знам, че вече са й казали. С Христина - голямата, се видяхме.
- Каква е била връзката ви с митрополит Кирил?
- Той ми е първи братовчед - неговата майка и моята майка са сестри.
- С Петър познавали ли са се?
- Да, той идваше постоянно на гости. Бяхме много близки.

Мадлен Алгафари: След празниците хората се отпускат и тогава се отключват по-силните депресии

- Какво подтиква хората към убийства и самоубийства в дните около празниците?
- По принцип хората, които имат основание да са в депресия, в тези моменти са в изострени състояния. Чувстват се още по-нещастни и отчаяни, докато гледат другите да се забавляват. Затова не обичат празниците.
- Какъв тип хора са склонни към престъпление в празничните дни?
- По принцип всички, които имат нездрав модел на агресия или я превръщат в мазохизъм - автоагресия към себе си, или садизъм - към света. Това са хора, които не знаят как изглежда здравата агресивност. Но за да се стигне до крайна проява, това трябва да е много натрупано във времето. По принцип, за да се случи такова нещо, състоянието е депресивно, има тъга, поводи за празнота, за недоволство, избягване на някакви истини, самота много често.
- Как може да се познае, че един човек е склонен към такива прояви?
- Или се държи като жертва, страдалец, мъченик, което е депресия, или е заядлив, пиперлив, пали се лесно и напада другите - садистичните прояви. Здравата агресия не е нито едното, нито другото. Това е самоотстояване във всеки един момент. Ако се натрупа, отива или в садизъм, или в мазохизъм.
- Зачестяват ли самоубийствата и убийствата около празниците?
- По принцип има такива статистики.
- Кога хората са по-склонни към престъпление - по време на самите празници или в дните след тях?
- Зависи от самия човек. Понякога по време на война психиатриите са празни, защото човек е мобилизиран, и след това се напълват, когато започне периодът на отпускането. Но това е индивидуално.
 - Има ли конкретен тип хора, които са склонни към такова поведение?
- Хората с ниска самооценка. Тя е в корена на проблема. Когато един човек обича себе си, той не се оставя и се справя. Човек има точно толкова сили, колкото смята, че заслужава да бъде щастлив. Дори да е много трудно, прави някакви стъпки.
- Каква е психологическата разлика между човека, който е склонен да посегне на себе си, и този, който би нападнал друг от отчаяние?
- Ако е склонен повече към автоагресия, естествено, ще посегне на себе си. Ако е агресивен навън към света, ще се насочи към останалите. Но не е задължително да бъде убийство, може да е кибритлийство, пиперливост.

Като ще се мре - поне да е в неделя

от РОСЕН ЯНКОВ
Hай-добрият ден за умиране е неделя. Смята се, че тогава умират само най-достойните, най-благите хора, праведниците. Ако пък тази неделя се случи да е и Великден, покойникът може да се смята за светец.
Такъв е християнският обичай, но той не засяга самоубийците. Тях Църквата ги изхвърля. Всяка религия си има свои норми за умирането, тъй като главна цел и основна причина за съществуването на религиите е да обяснят живота и да примирят човека със смъртта. Тя е загадка, и то по-голямата. Към всичко, свързано с нея, има специален интерес и липсва безразличие.
Сред класиците, занимавали се с въпроса за точния ден за умиране, са философът Артур Шопенхауер и психоаналитикът Карл-Густав Юнг. От писателите метафорично се е произнесъл Джеръм Селинджър. Той го нарича Уидеален ден за лов на рибка бананкаФ.
Съответно
най-лошият ден от седмицата за умиране е събота Съботите в християнската символика са дни на мъртвите. Тогава са задушниците, тогава се почитат мъчениците и всички покойници. Затова, ако човек умре в събота, т.е. в деня на вече умрелите, той би минал за мъртвец още приживе.
Трябва да се внимава особено и да се пазим живи в следните съботи: срещу Неделя Месопустна - според календара за 2014 г. тя е на 22 февруари, срещу Петдесетница - 7 юни (Черешова задушница), на 2-рата, 3-тата и 4-тата събота от Великия пост - 15, 22 и 29 март, и на Архангеловден - 8 ноември (Архангелова задушница).
Този култ към смъртта, схващана като преселване при Бога и възсъединяване с него, е изграден върху модел, даден в Библията от Исус Христос, майка му и най-главните апостоли и светци. Денят на Христовата смърт на кръста е петък, в събота той е мъртъв, а възкръсва в неделя. Затова
неделята е Господен ден
В религиозния календар, за разлика от светския, тя е първият ден на седмицата.
Според астрологията обаче съботата е много подходящ ден за умиране, тъй като този ден е под знака на Сатурн. А планетата Сатурн управлява точно мъртвешките дела. Евентуална смърт в неделя, когато на власт е Слънцето, според астрологията ще означава по-сетнешна прослава на мъртвеца. Ако за някого това е от значение, той би гледал да устиска на смъртния си одър до неделя. Ще се получи малко неудобно обаче, ако това се окаже баш Неделята на разслабения, която тази година е на 11 май.
Понеделник е ден на ангелите, а астрологията го е дала на Луната. Вторник е на Йоан Кръстител и на Марс. Според астрологията на този ден трябва да се бориш, да действаш, а не да мреш. Сряда е отредена на Света Богородица и на Меркурий. Четвъртък е денят на светите апостоли, на свети Николай Чудотворец и е под знака на Юпитер. Петък е денят на кръста и на Венера.
От делничните дни малко по за предпочитане за смърт са понеделник, вторник и четвъртък - в тях поне не се пости. В сряда и петък се пости и изборът между двата пада върху срядата, защото петъкът е, така да се каже, УрезервиранФ за Христовата смърт.
Извън координатите на седмицата в годината има предостатъчно дни, подходящи за умиране. Някои са направо идеални за тая УработаФ. Това са дните на светци и дните на християнските празници, сред които православието откроява като особено подходящи за умиране на жени (пък и на мъже) Богородичните дни. Смята се, че когато човек умре в деня на някой светец, онзи го е
повикал при себе си, приласкал го е
Ако обаче смъртта настъпи на някой от Господните дни, се създава впечатление, че това приласкаване е дело на самия Господ. Така на покойника му остава име като Божи човек.
В годината има 12 такива дни, като 9 от тях са фиксирани в календара. След Великден (тази година той е на 20 април) те са най-подходящите дни за умиране. Понеже църковната година започва на 1 септември, те се изброяват в следния ред:
Рождество Богородично - 8 септември (Малка Богородица)
Въздвижение на Кръста Господен - 14 септември (Кръстовден)
Въведение Богородично - 21 ноември
Рождество Христово - 25 декември (Коледа)
Богоявление - 6 януари
Сретение Господне - 2 февруари
Благовещение Богородично - 25 март
Цветница - неделята преди Великден
Възнесение - 40-ият ден след Великден (Спасовден)
Петдесетница - 50-ият ден след Великден (Денят на Света Троица)
Преображение Господне - 6 август
Успение Богородично - 15 август (Голяма Богородица)
Ако ги пропусне, няма лошо човек да умре и между Игнажден (20 декември) и Ивановден (7 януари), най-добре на Обрезание - 1 януари, или в който и да е ден от началото на Великия пост до Томина неделя с изключение на посочените по-горе 3 съботи. Стават за преселване в отвъдното и Петровден - 29 юни, който е и на апостол Павел, денят, когато главата на св. Йоан Предтеча е отделена - 29 август (Усекновение), и 1 октомври - Покров Богородичен.