Условията, при които е бил държан осъденият за убийствата пред дискотека "Соло" през 2009 г. Илиян в ареста, били нечовешки, разказва баща му Венцислав Тодоров пред в. "168 часа". Неотдавна майката на обявения за общонационално издирване обяви, че синът й бил заплашван и малтретиран по време на престоя си в Централния софийски затвор. Именно по тази причина според нея той отказал да говори по време на делото.
Във видеоизявление самият Тодоров отправи призив за преразглеждане на доживотната му присъда. На същото се надява и неговият баща, като най-големите си очаквания възлага на съда в Страсбург. Венцислав Тодоров е бивш общински съветник от БСП в Перник и областен председател на партията. През 2009 г. обаче той се отказва от всичките си политически постове. Неколкократно е номиниран и за депутат от Коалиция за България. 

- Майката на Илиян - Петя Тодорова, обяви, че има недостоверни протоколи по делото срещу сина ви. Вие имате ли такава информация?
- Протоколите за изземването на вещите на сина ми не са подписани от никого - нито от нас, нито от поемни лица. Събрани са дрехи и от нашето жилище, които е държал тук, за да ги ползва, когато идва на гости. Прибраха в един чувал почти всичките му вещи.
Ризата, на която има следи от кръв, също е иззета от нашия апартамент в Перник.
Преди да я отнесат обаче, тя нямаше никакво петно
Стоя цял месец вкъщи след случая, преди да дойдат да я вземат. Беше чиста, изпрана бяла риза, прибрана в шкафа. После изведнъж на нея се появи петно от кръв.
На неговия панталон, който реално беше иззет от дома му, наистина е имало петно от кръв. Тя обаче не съвпада с кръвната група нито на двете момчета, нито с неговата собствена. Така и не е изследвано чия в крайна сметка е била.
В друг протокол пък е описан лаптоп, който е бил иззет. След като го връщат обаче, носят съвсем друг, дори не със същата марка. Не става ясно кой е всъщност истинският компютър. А от него са свалени
скайп разговори, които са били използвани като доказателство
по делото. Всичко това е документирано. Според разследващите нямало значение, че лаптопът е друг.
- Знаехте ли дали синът ви е получавал заплахи?
- Да, знаех още от самото начало. Имало е заплахи конкретно от Тони Мамата, но и от други хора. Били са за две неща - едното е да си мълчи, да не проговори. Заплашвали са го също и заради това, което се смята, че е извършил.
- Виждали ли сте видеозаписите от онази нощ?
- Да, ние ги имаме. Аз не знам защо се прие, че случаят е станал пред дискотека "Соло". Всъщност тези камери са снимали фаталното място, но на немалко разстояние. Всичко става на бул. "Витоша" пред "Фло кафе"
Там са истинските записи.
Не знам къде са били, но последните дни преди делото не ни ги даваха нито от МВР, нито от прокуратурата. Малко преди първата присъда се прегледаха и ги получихме.
Другата страна - на пострадалите, изиска да вземе тези записи. Взеха ги, после и ние. Това са записи от камери на МВР и от банки.
- На записите вижда ли се синът ви?
- Да, вижда се. Само той е с бяла риза. Говореше се, че целият е бил в кръв, но на тази риза, която беше иззета, се беше появило едно малко петънце. Ризата много време стоя в нас - тя е лятна, стои в един шкаф кой знае откога.
Приема се, че Илиян ги е намушкал. Ако наистина беше така, се очаква да има разплискана кръв - защо няма по него? По панталона
наистина има кръв, но от друг човек,
не се разследва изобщо чия е. Не е негова, не е на момчетата.
- Каква е историята за тази нощ, която синът ви е разказал?
- Повечето неща са както бяха писани. С изключение на това, че основният младеж, който предизвикал всичко, се опитва да се оправдае. Казал, че го нарекли "говедо" и той се засегнал. Реално един се заяжда с чаша в ръка още в заведението. Употребил алкохол, чупи чашата в главата на другия младеж. Оттам нататък всичко е записано на камерите, тези записи ще бъдат извадени.
- В какво състояние беше Илиян, когато го видяхте за последно?
- Съсипан е. 2 години и 8 месеца при такива условия да попадне един нормален човек... смазан е. Не предполагах, че в една европейска страна е възможно да има такъв арест. Бил е оставен без светлина, много дни и без вода. Казвали им, че има авария, и
по 2-3 дни нямало вода За пиене може би са им донасяли, но като цяло нямало. Да не говорим за храната и условията. Не съм предполагал, че може да е така в една европейска страна.
То е ясно, че арестът е място за изтърпяване на наказания, но дори и за животните се осигуряват топлина, храна, вода, светлина. Всеки може да попадне там, дори да е грешка, независимо дали ще е престъпник, политик.
- Как е протекло самото разследване?
- Още първия ден се е работело само по една версия. Шефът на дознателите, не знам на кое управление, казал - такава е версията, и оттам по този начин са писали всички свидетели.
Обяснил, че на разследващите им е ясно на 90% какво е станало, а свидетелите само да пишат. Дори в съда си казаха, че тези показания са им диктувани.
- Ами естонката?
- Има един запис, на който се вижда, че докато те се бият, тя е с гръб. Прибира се по пешеходната пътека и минава от другата страна на бул. "Витоша". Стои отсреща, прегърнала се е с едно момиче. Вижда се, че двете плачат и са притеснени.
От толкова много хора, които са присъствали обаче, нито един не е казал, че той е извършителят. Приятелките на двете момчета са били с тях. Поне едната от тях да беше посочила - да, ето, той беше. Никой от страната на пострадалите
 не е казал, че е видял Илиян с нож,
да е направил нещо. В показанията си описват, че са гледали отстрани.
Чест прави на тези младежи, че не го обвиниха, без да са видели наистина. От тяхна страна не са били малко хора, а е имало също охранители и други случайни свидетели. Само един беше достатъчен да каже - май беше той, дори да не е сигурен. За майките на жертвите не искам да коментирам. Когато една майка е почернена, има право да говори и да прави каквото и да е.
- Кога за последно видяхте сина си?
- Миналата година.
- Поддържали ли сте контакт по телефона?
- Не.
- Докато беше в ареста?
- Всяка среща за нас беше като умиране. Все едно го губехме с всяко посещение.
С майка му се държаха за решетките и плачеха Ако нямахме подкрепа, нямаше да оцелеем досега.
- Появиха се различни предположения къде е в момента. Според вас в България ли е?
- Така предполагам. Нямам доказателства, а и не искам и да търся. Все още сме в шок и не знаем на кой свят сме.
- Защо по-рано не се е осмелил да говори публично преди видеоизявлението си?
- Ние мислехме, че няма да се стигне до такова решение на съда. Не сме го очаквали, но явно сме се заблуждавали. Всички казваха, че при две крайно противоположни присъди е нормално делото да се върне отначало.
Адвокатите също не очакваха, затова може би така се заблудихме и ние. Нямаше някой, който да е запознат с правото и да смята, че развръзката ще бъде такава. Очаквахме да бъде върнато делото, да излязат наяве нови факти.
- Казахте, че сте му вярвали от самото начало. Какво ви убеди в неговата невинност?
- Това наистина е нещо, което той не може да го направи. Първоначално разследването тръгна само по една версия
Първите информации бяха, че 3 момчета стоят и си говорят, а един психопат идва и ги наръгва. Това се натрапи.
Сега вече се вижда на записите, че става един голям бой, в който се включват много хора. Някои казват 12, други 15, трети - 18 участници. От камерите се вижда как се качва в такси. Само той е с бяла риза. След като си тръгва, боят продължава, това е документирано.
- Свързахте ли се със семействата на близките на двете момчета?
- На първите заседания в съда говорих с една от майките. В общи линии беше разговор, че всичко това е жестоко и двете семейства сме ударени тежко от съдбата. Чудехме се каква е тази карма, която ни застигна? Други разговори не сме имали.
- Какво се случи с обезщетението, което трябваше да им се изплати?
- Първоначално бяха над 800 000 лв. общо. Сега мисля, че са 350 000. Те трябва да се вземат от осъдения. Не са изплатени още.
- Какъв беше синът ви, преди всичко това да се случи?
- Учеше компютърни науки, мрежови технологии и програмиране в Нов български университет на английски. Последния си изпит го взе в затвора. Учеше, докато беше вътре, и дойдоха да го изпитат намясто. Преподавателят беше академик.
Дойде в затвора, получи разрешение за свиждане, проведе се изпитът. Така синът ми завърши семестриално в ареста
на затвора. След оправдателната присъда работеше в представителството на естонска фирма в България.
След като излезе на свобода, си написа и дипломната работа. Защити я на български и на английски. Тя беше много интересна - за надеждността на системата за сигурност на картите, издавани от общинската фирма "Градска мобилност". Той провери доколко е непробиваема, защото, като е ходил в Европа, видял какви са системите там. С празна карта показа как може да се пробие тази система. Предложиха му даже работа.
- Вие бяхте съветник в БСП, смятате ли, че това е имало отношение по случая?
- Не бих казал, че е станало заради някоя партия. Но във всяко нещо има политика.
- След като се отказахте от постовете си, с какво се занимавате в момента?
- Работя в една малка частна фирма като служител.
- Отказахте ли се и от поста си на генерален директор на Националната служба "Растителна защита"?
- Не съм там повече от 5 години.
- Мислите ли, че може да се предизвика ново разследване по случая?
- Искрено се надяваме. Основните си надежди възлагаме на съда в Страсбург
Не знам дали има шансове, ако действията за предизвикване на ново разследване се водят само у нас.
Ако разчитаме само на главния прокурор да върне делото, са доста по-малко възможностите, сложна е материята.
Преди е имал много по-големи правомощия, но след някакви промени в Наказателния кодекс те са ограничени, докато от Страсбург могат да посочат пропуски и грешки в разследването.
- Заведено ли е вече дело?
- Още не сме завели. Трябват много материали, подготвени юристи, които работят със съда в Страсбург. Необходимо е и да се познава процедурата.
- Синът ви би ли повярвал, че ще има ново разследване, или е отчаян?
- Надеждата умира последна. Докато е жив, ще се надява.