169 кг кокаин бяха открити в общото помещение на кораба "Маас Трейдър" през 2011 г. Тогава в панамския затвор "Ла Хоя" попада българският капитан далечно плаване Светлозар Собаджиев.
В средата на октомври тази година делото му бе отложено за пореден път
Причината е, че съдът решава под отговорност да бъдат привлечени и моряците, които са били на кораба, когато е открит нелегалният товар. За да се считат за редовно призовани, трябва съобщението да бъде публикувано в национален вестник 3 месеца преди заседанието. Срокът обаче не е спазен.
След като бяха заловени, моряците бяха пуснати на свобода, въпреки че наркотиците са намерени в общо помещение на кораба.
Собаджиев вече е прекарал почти 3 години зад решетките,
без дори да е съден. Условията, при които е държан, са изключително тежки. От задържането на капитана до сега единственият успех, който българското правителство е постигнало в опитите си да съдейства, е, че в края на миналата година капитанът най-сетне беше разпитан.
28-годишната дъщеря на Светлозар Лора Собаджиева се надява най-вече делото да се състои колкото е възможно по-скоро.

- Какви са очакванията ви за развръзката от предстоящото дело?
- Тъй като това ми е много болна тема, всеки път, когато говоря за случая, го приемам, сякаш имам опрян на гърлото нож. Какви очаквания мога да имам? Толкова много пъти отложиха делото. Толкова болка изтърпяхме покрай всичкото протакане.
Очакваме поне да се състои това дело най-накрая
Толкова месеци го влачат. Все някакви основания си намират. Като за начало е това - поне да се състои делото. Говорим за една страна, в която съдебната система е под всякаква критика.
Надеждите ни са за справедлив съдебен процес. Ние не искаме нещо извънредно. Искаме поне да се спазват човешките права. Да се мине през законоустановената процедура. Аз много добре знам, че баща ми е невинен. Това са ми очакванията - да се постанови един съдебен акт, който да каже какво се случва.
- При какви условия държат баща ви?
- Относно условията на мен всячески ми се спестява информация. Баща ми не споделя. За тях научавам от групата във фейсбук, от приятели и от интервютата, които дават. Много рядко на мен ми се казва нещо за тях. Аз знам, че са извънредно тежки.
Знам, че там хората боледуват и няма никакви медицински грижи
Но баща ми с цел да не ме тревожи ми спестява голяма част от мъките и страданията, които преживява. Може би иска да не страдам и аз, но не че има как да се случи.
- Искана ли е експулсация за него?
- Доколкото съм наясно, това може да се иска, когато има вече установена осъдителна присъда и той я излежава. Една от необходимите предпоставки е
да има договор за правна помощ, какъвто нямаме с Панама
Ние сме искали много пъти съдействие от страна на външното министерство. Може би ако беше възможно, щеше да бъде поискано.
- Според вас предприемат ли се необходимите мерки, за да се помогне на баща ви?
- Аз не съм наясно какви точно мерки могат да бъдат предприети. Искали сме съдействие за определени неща и тогава са откликвали.
Вероятно е и да има още нещо, което да се направи, но не знам какво
Мога да кажа, че сме получавали съдействие от страна на външното министерство.
- Как приемате бързото връщане на Гълъбин Боевски у нас, докато баща ви още е в панамския затвор?
- Може би се дължи на факта, че все пак имаме дипломатическа мисия в Бразилия, каквато нямаме в Панама. Може би ориентирането в конкретната обстановка там е било по-лесно, не знам. Аз нямам нищо против човекът да си бъде у дома.
Мога да кажа, че се радвам за него, че се е прибрал
Същото искам и за баща си.
- Успявате ли да поддържате връзка с баща ви?
- Да, успявам. Той има достъп до телефон, до интернет.
- От това, което ви казва, как се чувства в момента?
- Зле. На моменти губи надежда, на моменти се хваща в някакво очакване на нещо конкретно, на нещо да се случи. В момента е в очакване на делото.
Ако то бъде отложено, със сигурност ще се отрази зле на психиката, на здравето му
 - Какъв човек беше баща ви, преди да влезе в затвора?
- Много добър човек, на мравката път прави. Винаги гледа да помогне на някого, ако има нужда от нещо. Изключителен професионалист.
Името му е известно в морските среди
Затова и много хора го подкрепиха и застанаха зад него.
С мен се свързаха изключително много хора още от самото начало, когато това се случи. Благодарна съм им за подкрепата. Както мен, така и баща ми това ни е поддържало. Него със сигурност точно това го крепи - всички хора, които стоят зад него и му вдъхват надежда.
- Какво ви е разказвал за момента на арестуването му?
- Корабът първо е бил в пристанище ден или два. Впоследствие се чупи кран. От едната част на пристанището го преместват в друга, където извършват ремонт на крана.
В един момент, докато баща ми си е стоял в кабината и е изготвял необходимите документи, са влезли полицаи и са му казали да отиде с тях да види какво е било открито.
Баща ми е изпаднал в шок или нервна криза
Много тежко го е преживял и се наложило да го отведат в болница. Първите ден или два е бил в болница. Той е изключително отговорен и е нормално да преживее по такъв начин нещо подобно.