Едвин Сугарев влезе в болница на 22-рия ден от гладната си стачка. Здравословното му състояние е много влошено и е приет в реанимация, заради което му се наложи да прекрати отказа си от храна. В същия ден четири от децата му - Йоан, Кристиан, Стефан и Тея, обявиха своята подкрепа към баща си и в знак на съпричастност се присъединиха към протеста му.
Така от началото на протестите общо десетима души у нас обявиха гладни стачки, виждайки, че мирните, красиви, креативни и позитивни демонстрации, които продължават вече 34 дни, не водят до желаните резултати. Осем от гладуващите се обявиха срещу правителството, двама в подкрепа.
През февруари хората се самозапалваха, през юли - гладуват. Паралелът между двата самоубийствени метода направиха интелектуалците, които изпратиха отворено писмо до Едвин Сугарев и фотографа Николай Генов, призовавайки ги да прекратят отказа си от храна, въпреки че подкрепят идеите им.
По света десетки хора гладуват, за да се борят за идеите си. Най-често отказват
храна несправедливо
осъдени мъже и жени,
по-рядко интелектуалци, които се борят срещу обществени несправедливости.
Историята показва, че по-голямата част от гладните протести са неуспешни... Гладни стачки са довели десетки хора по света до фатални последствия. В началото на 2010 година дисидент почина в затвора,
след като прекара
83 дни без храна
Кубинецът Орландо Сапата Тамайо обяви началото на своето гладуване на 3 декември 2009 г. Причината за неговия бунт беше лошото отношение към политическите затворници.
Седмица преди да почине, Сапата бе преместен в болница заради влошеното му здравословно състояние. Там продължи да отказва да се храни. Кубинецът беше арестуван през 2003 г. Причината да прекара 7 години зад решетките до своята смърт е нарушаване на обществения ред и неподчинение, като към присъдата му е добавено и лошо поведение в затвора.
През същата година, няколко месеца по-късно, загина и опозиционер на Уго Чавес. Венецуелският фермер прекара няколко месеца в гладна стачка с кратки прекъсвания. Франклин Брито бе държан против волята му във военна болница от декември 2009 г. до август 2010 г., когато почина. Протестът на венецуелеца започна заради национализирането на неговите 24 хектара земя, засадена с юка и дини през 2003 г. Правителството на Чавес конфискува повече от 2,5 млн. хектара.
Преди да бъде прибран в болница,
Брито прекара няколко месеца на палатка
пред сградата на Организацията на американските държави в Каракас. След като протестът му не постигна желаните резултати, той прибягна и до по-остри мерки. Заши устата си и отряза единия си пръст пред телевизионните камери. Оцелял от чернобилската ядрена катастрофа пък почина, след като остави организма си без храна в знак на бунт през ноември 2011 г. В украинския град Донецк 30 души едновременно започнаха гладна стачка. Те протестираха срещу намаляването на пенсиите им.
Групата на оцелелите, наречени "ликвидатори" на последиците от ядрената катастрофа, започнаха протеста си на 14 ноември, след като правителството намали пенсиите им, които получаваха за борбата с бедствието от 1986 г.
Заради тежките зимни условия на протестиращите беше осигурена голяма палатка с отопление. Седмица по-късно обаче
съдът обяви стачката за незаконна
и полицията нахлу във временния им дом. В последвалата бъркотия 68-годишният мъж почина в линейката.
През 2009 г. китайка загина след 19 дни глад. Дженг Юлинг е арестувана, докато закачала плакат до сградата на полицейското управление в град Чиби, провинция Хубей. Осъдена е на година принудителен труд в провинциален женски лагер. Починала месец, след като започнало да тече наказанието й.
Властите не разрешили на близките й да проведат погребална церемония. Съпругът й, който питал защо никой не го е уведомил за гладнта стачка на жена му и защо не са предприети мерки за спасяването й, така и не получил отговор. По тялото на починалата
имало белези от игли, а носът й бил деформиран
Английският активист за правата на животните Бари Хорн обяви общо 4 гладни стачки, като последната - 15-дневна, се оказа фатална за него. Шест седмици след втория му протест през 1997 г. той получи 18-годишна присъда за опити за палежи. Така следващите му 2 стачки бяха проведени в затвора.
Най-дълго без храна издържа през 1998 г. - 68 дни. Това бе третата му поред гладна стачка, в която за пореден път се противопостави срещу опитите с животни. Той настояваше за край на издаването на лицензи и спирането на подновяване на текущите, които позволяват подобни експерименти.
На 46-ия ден от неговата стачка бе преместен в болница, а от 52-рия започнал да страда от невъобразими болки и се появила опасност за изпадане в кома. Влошеното здраве на Хорн така и не се възстанови, а през 2001 г. той започнал последната си -
четвърта гладна стачка, по време на която почина
от чернодробна недостатъчност.
Роберт Джерард О'Шонеси, известен като Боби Сандс, умира от глад на 5 май 1981 г. Смъртта му настъпва, докато той излежава 14-годишна присъда за притежание на оръжие в британски затвор на остров Ирландия.
Загива само на 27 години,
на 66-ия ден след като отказва да приема храна. Месец по-рано той е законно избран народен представител в парламента на Великобритания.
Сандс е един от многото протестиращи републиканци, излежаващи присъди в затвора "Мейз", за възстановяване статута им на политически затворници. Правителството на Маргарет Тачър обаче отказва всякакви отстъпки. За депутат Сандс е избран на 41-вия ден от гладната си стачка. Именно с неговия протест започва и реалният процес на умиротворяване на Северна Ирландия.
Това са само малка част от починалите при подобни обстоятелства по света. В рекордите на Гинес като най-дълга гладна стачка е записан бунтът на ирландските националисти Джек и Питер Кроун, Томас Дован, Майкъл Бурк, Майкъл О'Рейли, Кристофър Антон, Джо Пауер, Джозеф Кени и Шон Хенеси. Те
успели да оцелеят
94 дни без храна
Други трима, които гладували заедно с тях, обаче починали.
Началото на стачката е поставено в затвора в Ирландия на 11.08.1920 г. Деветимата оцелели успели да се справят с мъките на гладуването с непрестанната помощ от страна на лекари. На 12 ноември те прекратили бунта си след призива на националистическия лидер Артур Грифт за прекратяване на стачката.
Началото на гладните протести е поставено още в древна Индия. За първи път такъв вид стачка се споменава във втората книга на Рамаяна - "Айодхйа Канда", която е датирана около 400-750 г. пр. н.е.
Бхарта отива да помоли Рама да се върне от изгнание и да поеме управлението на кралството. Опитва много пъти и привежда всякакви доводи, но не постига успех.
Тогава решава да обяви гладна стачка. Моли колесничаря Сумантра да му донесе специална трева "куша", но той е прекалено зает да съзерцава Рама. Бхарта сам намира тревата, постила я и ляга върху нея пред Рама. Рама обаче успява да го убеди да се откаже. Впоследствие подобни действия се споменават като практика на брамините.
Историята помни и успешни гладни стачки, макар и броят им да е по-малък, отколкото на тези с трагичен край. Най-известни са тези на Махатма Ганди.
Благодарение на гладна стачка жените в Америка получават правото да гласуват. През 1917 г.
Алис Пол отказва да приема храна, докато е в затвора
Нейната стачка я довежда до психиатрично отделение, където насила е хранена със сурови яйца. Бунтът й обаче провокира голяма обществена реакция. На следващата година президентът Уилсън говори за необходимостта от избори. Жените получават право на глас през 1920 г. с приемането на деветнадесетата поправка към конституцията на САЩ.
До успех довежда и бунтът на 7000 затворници в Гърция. През 2008 г. те отказват да се хранят в рамките на 18 дни. Накрая Министерството на правосъдието отстъпва и приема исканията им. Протестиращите се бореха за реформа в затворите. Малко преди да постигнат победата си, представят 45-точкова програма със своите искания.
Отстъпвайки, министерството декларира, че в рамките на няколко месеца
броят на затворниците ще бъде намален наполовина
- от 12 315 на 6815. В този бунт затворниците не бяха сами. Солидарност към тях показаха стотици гърци.
Мария Альохина от руската пънк група "Пуси Райът" също постигна успех с гладната си стачка. Нейният протест започна на 22 май, след като не й бе разрешено да присъства на съдебното заседание срещу нея.
След 11 дни без храна тя прекрати гладуването си, тъй като и двете й условия бяха изпълнени. Едното от тях бе да се отмени ограничението за нейното придвижване, а другото - да не бъде под постоянно наблюдение.
Трите момичета от "Пуси Райът" бяха осъдени през февруари 2012 г. след така наречен "пънк молебен" срещу президента Владимир Путин в катедралата "Христос Спасител" в Москва на 2 години затвор за хулиганство. Едната от тях - Екатерина Самуциевич, успя да обжали присъдата.
През 2011 г. индийският парламент прие законопроект за създаване на специална институция за борба с корупцията, след като гладната стачка на активиста Анна Хазер получи широка обществена подкрепа. Въпреки гласуването на решението, докато депутатите приемаха законопроекта,
Хазер отново беше в гладна стачка
Според него мерките, които са предприети от правителството, са недостатъчни.
В България изглежда, че някои от интелектуалците и обществениците виждат промяната единствено чрез крайни мерки, а именно - гладни стачки. Най-дълго лишаване от храна предприе Едвин Сугарев. Той обяви протеста си на 26 юни. Поради влошеното му здравословно състояние бе приет в болница и това сложи край на гладуването му.
На 20-ия ден от началото на неговата стачка 23-ма интелектуалци призоваха Сугарев да прекрати отказа си от храна, въпреки че подкрепят исканията му, настояват да не жертва и без друго отслабеното си здраве.
На 2 юли фотографът Николай Генов се присъедини към гладната стачка на поета. 6 дни по-късно малкият син на Радой Ралин - Стефан Стоянов, и съпругата му Таня също обявиха началото на безсрочно гладуване. На 11 юли Стоянов беше приет в болница заради отказа си от храна.
В знак на солидарност към Едвин Сугарев българи, живеещи в чужбина, започнаха щафетна гладна стачка. В нея се включи публицистът Милен Радев, който е в Германия.
Това е третата гладна стачка на Едвин Сугарев
На 7 юни 1993 г. той предприе същата форма на протест срещу президента Желю Желев. Преди това стана един от 39-те сини депутати, които обявиха стачка против новата конституция на страната. Този път обаче Едвин Сугарев обяви, че ще гладува докрай...