“Не ям боклуци, иначе отдавна да ви няма.” Това е една от репликите на хъскито, което се превърна в любимец на България, след като всеки ден се появява с нов плакат на протестите в София.

Арагон Старк е на 11 месеца и участва активно в демонстрациите на Орлов мост заедно със своя собственик 24-годишния Павел Колев. Кучето не пропуска възможността да събере погледите на хората с остроумни реплики.

„Обича да прави плакати и затова се включи активно в протестите”, казва Павел Колев за Арагон.

- Кои са любимите плакати на Арагон?

- Имаше един плакат – „Орешаро, не искам повече да си играем.” Беше лично обръщение към приятелско куче и затова може би му е любимият.

- Как се чувства той по време на протестите?

- Отначало доста се притеснявах, защото по протестите е доста шумно и има много хора, но още от първия ден видях, че той доста се забавлява, радва се на всички. Обръщат му много внимание. Понякога по-малки дечица го доближат и не са сигурни дали да го пипнат или не. Като цяло е много забавно и мисля, че на него също му харесва. След като се приберем, веднага ляга да спи, винаги е много изморен.

- Как се справя с високите температури, докато сте на протест?

- Успява да си създаде приятели, които да му дават вода. Въпреки че и аз му нося, доста хора като го видят, първата им реакция е да споделят с него водата си. С него се включваме в протестите малко по-късно през деня – след 7 часа, именно заради жегите.

- Арагон има и своя фейсбук страница.

- Той я има отдавна. Първоначално я създадох, за да имам някакво хронологично развитие на живота му. В момента обаче доста хора го тагват и коментират.

- От първия ден ли участвате заедно на протестите?

- Първия ден бях сам и от втория нататък сме заедно с него. Пропуснали сме само една вечер.

- На кои плакати, които Арагон е носил, хората най-силно се впечатляваха?

- Може би „Боклуци, провалихте ми разходката” и „Аз се научих да не акам навсякъде, вие май сте безнадеждни”. Но се надявам да има още максимум един-два дни, в които да може да се изяви творчеството и след това вече правителството да се осъзнае и да започне да чува. Макар че се съмнявам. За момента посланията ни са по-скоро за придаване на някакво настроение на самия протест. Разбира се, там има и сериозни плакати и призиви, но все пак, както много хора определят – това е мирен, усмихнат протест и такива плакати като неговите го правят такъв. Това е и целта – да избягаме малко от цялата сериозност на ситуацията.

- Успява ли той да си създаде приятелства с други кучета?

- Да, но когато тълпата е доста гъста, не успяват да се видят едно друго, не могат много да контактуват. Но когато се срещнат с друго куче, са доста приятелски настроени, защото явно и идеите им са едни и същи.

- Как той реагира на тълпата и на шума?

- Доста добре, неочаквано и за мен. Понеже той, както и повечето кучета, когато шумът му идва в повече, си обръща ушите назад, един вид да го спре до колкото може. По време на целия протест, въпреки че сме били и до барабаните и до тъпаните, е било изключително шумно до нас, постоянно го наблюдавам за това и ушите му са си наострени. Единствените проблеми са, когато тълпата се сгъсти в някоя по-тясна отсечка. Тогава се налага да го вдигна, защото хората не го виждат, когато е долу.

- Променя ли се отношението към вас, когато сте с него?

- Вече в метрото не ме питат стандартните неща – носиш ли му намордника, паспорта, платил ли си му данъците. Посрещат ме с усмивка, поне на метростанцията от която аз тръгвам, и ме питат – какъв е днешният плакат. Явно хората започват да го разпознават. Когато вървим с протестите и всички реагират: “Я, това е Орешаро” или “Това е “Боклуци, провалихте ми разходката”. Много е готино, когато го видят хората, започват да го снимат.

- Какво куче по характер е той?

- Все още е тийнейджър и е малко трудно да се определи. Мисля, че протестите му се отразяват доста добре, защото му влияят на дисциплината. Откакто ходим на тях, е малко по-послушен, но като всяко хъски си е своенравен и изпълнява команди само от един човек. Доста е добродушен и не сме имали никакви инциденти.

- Как реагира на идеята да носи плакати?

- Това беше учудващото за мен, защото първите пъти, когато съм му слагал каишка, той се дразнеше, а тези плакати ги прие от първия момент без никакви съпротивления. Въпреки че понякога, когато са малко по-дълги връзките и му пречат да ходи, той няма никакъв проблем и ги приема като нещо естествено. Първият плакат, който носеше, беше: “Боклуци, провалихте ми разходката.”

- Как решихте да го заведете?

- Протестите съвпадат с часа, в който той трябва да е на разходка. Когато се прибера от работа, първото нещо, което правя, е да го изведа, а сега – отивам на протестите. Дилемата беше или да го оставям вкъщи и той да започне да вие, или да го взема с мен. Реших да пробвам да го доведа на протестите и когато видях, че няма проблем, вече сме винаги заедно.

- Какво е неговото послание, което иска да отправи?

- Да започнат най-накрая да чуват това, което се случва, и да спрат да игнорират всички кучета, които са излезли на протест. От няколко дни Синдикатът на кучетата в България също подкрепя протеста, така че мисля, че е време да се чуе техният вой.

- Ще се стигне ли според вас скоро до промяна?

- Моите надежди са – още 2-3 дни. Очакванията ми обаче са различни. Проблемът според мен е, че протестът влиза в една монотонност. Единственото, което го разнообразява, са различните плакати и хора всеки ден. Няма обаче градация и оттам идва нечуваемостта. При всички призиви за мирно протичане няма как да се стигне до конфликти, а политиците го игнорират, защото се превръща в нещо като шествие. Не знам докога може да продължава така. Очакванията ми, както и на мои познати, са, че или нещата ще утихнат, или в един момент протестът няма вече да бъде толкова мирен и ще им се наложи да започнат да ни чуват.

- Включването на Арагон е една алтернативна форма на изразяване на идеи. Какви други интересни идеи срещнахте по протестите?

- Редакцията на “Неновините” се включва доста активно. Направиха сватба на мафията с всички водещи партии. Като цяло самата инициатива с рисунките на децата по асфалта, играенето на хора. На един от протестите имаше гайдари, облечени с народни носии. Самият протест е доста пъстър, с доста интересни и различни идеи. Наистина е нещо, което човек може всеки ден да очаква с нетърпение, защото не знае какво ще се случи.

- Случвало ли се е той да не хареса някой плакат?

- В понеделник. Имаше някакви проблеми с него, не искаше да го сложи отначало, но може би не беше успял да го прочете докрая. След това вече нямаше проблем при втория опит да го сложим. На плаката пишеше:

“Вчера ме обезпаразитиха, днес е ред на парламента”

 - Той стана любимец освен на хората, предполагам и на кучетата. Обвързан ли е, или си търси приятелка?

- В момента е малък, но въпреки това му шари погледът. За момента си няма сериозна приятелка и я търси, така че очаква всякакви предложения.

- А вие с какво се занимавате?

- Работя като софтуерен инженер в една английска компания. Същевременно водя лекции в Академията на Телерик и съм технически отговорно лице на Културния център на Софийския университет. За мен е важно да мога да помагам на хората. В Академията преподаваме и на студенти, на ученици и възрастни. Другите важни неща за мен са културата и изкуството.

- Освен Арагон вие също сте имали скорошни постижения.

- Преди около месец имаше състезание на НАСА – дадоха 50 проблема, на които търсят решение, и това се превърна в най-голямото състезание за програмисти в света, провеждано някога. Участваха над 9200 души. Първият етап – всяка държава трябваше да излъчи регионален победител. Успяхме с нашето решение да спечелим регионалния кръг, след което отидохме на финалите, където се състезавахме с още 140 проекта от 80 държави в 6 категории, като спечелихме едната – за гласа на публиката, и бяхме номинирани в още една – Галактик импакт. Това, което направихме, за България звучи малко смешно – Приложение за отглеждане на кокошки. Явно обаче НАСА са решили, че това е доста сериозен проблем и затова го бяха дали като част от състезанието. На нас ни се стори като нещо забавно и затова работихме по този проблем. По-голямата част от гласовете за нас дойдоха от хора извън България, което ни учуди.