Диктатор, фашист, комунист, империалист, султан в мирно време.
Когато слушаш протестиращите да говорят за премиера Реджеб Ердоган, сякаш всеки от тях описва различен човек. Всички обаче са единни - цялата власт е в негови ръце, но той не чува техния глас.
Само за 24 часа властите разчистиха следите от продължилия повече от 2 седмици протест на площад "Таксим" в Истанбул. Разчистиха остатъците от палатковия лагер, пребоядисаха стените, изрисувани с надписи. Изгониха протестиращите. Озелениха.
Това, което не може да бъде изтрито, е силата на всеобщото недоволство. Духът на протеста, който е завладял градската интелигенция и
се е пропил много по-надълбоко в стените,
от услужливо
изтритите надписи
В Истанбул пристигаме късно вечерта в неделя. Веднага се отправяме към площад "Таксим". Когото и да попитаме за посоката, ни казва по-добре да не отиваме натам. Качваме се на такси, а шофьорът ни предупреждава: "Таксим" е затворен."
Колата спира в единия край на улица, отвеждаща към площада. Излизайки, покрай нас
преминава машина за разпръскване на водни струи срещу протестиращите
Приближавайки се към мястото, където допреди дни бяха бушували гръмки конфликти, усещаме някакво недоизказано напрежение. За разлика от целия град, където движението не спира и в най-късните часове на нощта, в полунощ на площада почти няма хора.
По улиците личат следите от протестите - къде са падали гранатите със сълзотворен газ, как са разпръсквали с вода протестиращите, все още не бяха почистени и боклуците. Близо до площада кордон полицаи прегражда пътя на всички преминаващи. Когато стигаме до тях, ни спират с репликата: "Вляво или дясно!"
Нямаше как да се стигне нито до самия "Таксим",
нито по какъвто и да е начин до парка "Гези".
На следващия ден ситуацията е коренно различна. Полицията продължава да разчиства парка, но "Таксим" е отворен за жителите на града. Униформени служители са разположени във всичките му краища, както и в по-голямата част от централните улици на Истанбул. Единствено по някои от останалите надписи може да се разбере, че тук само допреди дни е била най-конфликтната точка на протестите в Турция.
Недоволството срещу изгонването на протестиращите от парка "Гези" и неразбирането към хората от "Таксим" започна още от сутринта, когато държавни служители отказаха да отидат на работа. Това се оказа техният начин да изразят
подкрепата си към
огромната вълна от недоволство, заляла града
Шествие на протестиращи започна към 16 часа следобед. Около 2 часа по-късно те вече са на една от улиците до "Таксим". Полицаи веднага преграждат пътя им, като застават откъм площада. Събралите се обаче вече нямат желание да отвръщат на агресията. Не искат да се бият, да влизат в конфронтации. Просто седят на улицата. Около тях започват да се събират още и още поддръжници.
"Дойдох заради човешката свобода. Искаме да променим начина на управление - разказва 23-годишната Милица. - Всеки е потърпевш от това, което се случва. Аз например преди няколко седмици направих филм, който беше свален.
 Казаха, че не мога да го излъчвам.
Тормозят много от протестиращите
на “Таксим”, нараняват
Ние не искаме това.”
Разхождайки се сред тази единна и сплотена тълпа, можеш да видиш всякакви лица. Студенти, учители, държавни работници, младежи на не повече от 16 години, възрастни хора, които понякога викат дори по-ентусиазирано от 20-годишните.
Скандиранията и песните им бързо озвучават района. Навсякъде около тях се разнасят колички с вода и чай. Повечето, които са идвали често на протестите, са подготвени с каски и противогази.
Към 20 ч. обаче всичко утихва. Протестиращите стават от улицата и тръгват нанякъде, минувачите спокойно преминават. Точно когато дори полицаите сякаш повярваха, че тази вечер нищо повече няма да се случи,
изведнъж се разнасят ръкопляскания
от всички страни
Никой не казва каквото и да е, не прави нищо необичайно. Просто започват да пляскат и това е знакът на втората вълна на протеста.
Полицаите веднага скачат и заграждат “Таксим”. Протестиращите се подреждат на една линия на улицата. И от двете страни никой не пристъпва напред, като между тях се оформя неутрално пространство. Този път енергията е още по-завладяваща и привлича много повече поддръжници. Скандирания, песни, танци, музика и фойерверки. Точно това представлява протестът на хората от “Таксим”. Така започва, преди да се стигне до
конфликтите и насилието, които потресоха цяла Европа Така продължава и днес.
"Ердоган иска да бъде диктатор, но ние сме демокрация. Трябва да защитим нашата страна. Аз съм тук от началото на протестите и съм много щастлива да бъда сред всички тези хора", разказва студентката Ести. За тези, които отидоха да подкрепят премиера в дните на контрапротестите, смята, че им е платено да бъдат там. "Те си купуват хора и ги използват. Това е ужасно. На “Таксим” дишахме сълзотворен газ, целиха ни с вода, имаше размирици с полицията.
Но аз исках да бъда тук колкото може повече,
ние трябва да защитим нашата страна”,
 казва момичето.
30-годишният Казим твърди, че площадът се е превърнал в дом за протестиращите.
Така смятат и повечето, които са присъствали от началото на бунтовете: "Ние живеехме на това място, споделяхме всичко едни с други. Това беше нашият живот, но правителството не искаше това." Докато Казим ни обяснява, се събират все повече протестиращи, а
полицията с щитове
се готви да ги спре,
ако тръгнат към площада. Те обаче не тръгват наникъде. Продължават да викат своите искания с надеждата, че някой ще ги чуе.
Полицията обаче ги атакува. Стотици жандармеристи под строй нахлуват сред протестиращите. Зад тях вървят още полицаи, оръдие за водни струи. Преминават през улицата като на някакво военно шествие, докато стигат до колегите си, които заграждат площада. Това бе първата вечер, в която потърпевши от агресията на полицаите бяха не само протестиращите, но и журналистите.
Фотографи, оператори и репортери са се събрали от двете страни на улицата. При нахлуването на жандармерията
ни приклещват към
стените на сградите
Всички тръгваме в посоката на протестиращите, за да се освободим от хватката на полицията. Служител на реда, който изглежда сякаш в несвяст, се залюлява и засилва към български оператор. В следващия момент други от кордона се опитват да го укротят, но в това време още жандармеристи се нахвърлят срещу журналистите с палки. Подобно нещо се случва и от другата страна на улицата.
Някъде сред протестиращите някой хвърля шише със слаб експлозив. Полицията се насочва натам и настъпва хаос. Жандармеристите се нахвърлят срещу камерите и се опитват да накарат фоторепортерите и операторите да не снимат.
В следващия момент пускат и сълзотворния газ...

Алид, който живее в Лондон:
Народът се събужда, бори се
за правата на личността
Алид повече от 10 години живее в Лондон, след като семейството му се е преместило от Турция. В момента е на 22 години и е студент.
- Аз дойдох от Лондон специално заради протестите. Всичко това се случи не само заради конкретния парк. Това стана, за да накара правителството да спре да насилва хората да правят това, което не искат. Постоянно поставят нови забрани, опитват се да контролират всичко, което правим. Начина, по който се обличаме, по който се държим. Хората не са щастливи така.
- Каква е разликата между Лондон и Истанбул?
- Аз не смятам, че има голяма разлика между държавите, но правителството мисли така. Може би Лондон е по-различен именно по отношение на управлението. Но хората, начинът по който се държат - те си приличат.
- Какво смятате за хората, които участват в протеста?
- Много от тях не са обвързани с никаква политическа партия. Те не са членове на никоя организация или подобно нещо. Хората се събуждат. Те се борят за правата на личността. Смятам, че е правилно да изразяват своя глас.
- Какво видяхте на “Таксим”?
- Тези протести събудиха всички наоколо. Дойдох, за да покажа моята солидарност от Лондон. Всичко, което се случва на “Таксим”, е невероятно.

Ученикът Баки:
Хората виждат свободата
Баки е ученик на 16 години. Всеки ден е на протестите, откакто те са започнали.
- Протестирам заради “Таксим”. Обичам парковете и спорта с приятелите си.
- Какво мислите за правителството?
- Смятам, че Ердоган е един фашист, диктатор.
- Носите каска. Мислите ли, че ще ви потрябва?
- Нося я, защото обичам мозъка си и искам да го запазя цял.
- Страх ли ви е от полицията?
- Не, не се страхувам.
- Какво смятате, че се е променило от началото на протестите?
- Хората виждат свободата.

Магазинерът Накид:
Ще съм щастлив, ако
бунтовете приключат

Не всички, които присъстват на протестите, са доволни от това, което се случва на площада. Накид има магазин на “Таксим”. Надява се недоволството скоро да утихне, за да може отново да възстанови работата си.
- Какво виждате да се случва на площад “Таксим”?
- Младите искат демокрация. Искат да направят промяна. Но полицията чака тук и когато протестиращите направят нещо, веднага нападат и се бият.
- Подкрепяте ли протестиращите?
- Не, не ги подкрепям. Това, за което се борят, е нормално, знам. Но аз съм на 56 години, те са млади. Не съм сигурен какво точно искат. Не разбирам.
- Вие имате магазин на “Таксим” и всеки ден виждате протестите.
- Да. От 20 дни моят магазин е затворен и бизнесът ми е приключен. Сега чакаме.
- Искате ли протестите да спрат?
- Ако спрат, аз ще бъда щастлив.

Държавен служител:
Това е съвкупност от всички неволи на турците

Държавни служители са съпричастни с протестите, но повечето от тях се страхуват за работата си, ако се разбере, че са участвали в действията на “Таксим”. Един от тях сподели своето виждане, но не посмя да каже името си, за да няма проблеми.
- Какво според вас провокира недоволството на хората?
- В началото всичко започна, за да не се изгражда мол на мястото на парка “Гези”. Това, което се случва с дърветата е гласът на социализма. От 10 години в Турция по време на правителството на Ердоган непрекъснато има някакви забрани - на алкохол, на определено поведение. По този начин се поражда недоволството в турския народ.
- Какъв според вас е най-големият проблем в Турция в момента?
- Протестът за “Гези” парк е съвкупност от всички турски неволи, предизвикани от премиера Ердоган. Още от времето на Мустафа Кемал Ататюрк, когато той каже нещо, това трябва да се прави. По същия начин се опитва да действа и Реджеп Ердоган. Но има много големи разлики. При Кемал Ататюрк беше добре, но сега нещата трябва да се променят. Това е протест за социализма. Дали му харесва или не, Ердоган трябва да се промени.

Програмистът Казим:
Искат да направят Истанбул комерсиален
Казим е на 30 години. Работи като компютърен програмист и продължава своето образование като студент. Живее в Истанбул и всеки ден присъства на протестите.
- Какво според вас предстои оттук нататък?
- Правителството не иска хората от “Таксим” да ходят на площада. Затварят го заради нас. Началото на този протест беше само заради 15 дървета, които те искаха да отрежат. Ние трябваше да ги запазим.
Опитват се да направят града комерсиален, докато ние харесваме нашата природа и история. Ние сме срещу политиката на Ердоган, но той не се интересува от мнението на хората. Прави единствено това, което сам е решил. Това го превръща в нещо като диктатор, но ние не искаме това. Настояваме за демокрация и затова сме срещу него.
- Колко често идвате тук?
- Всеки ден от началото на протеста.
- Какво видяхте за това време?
- На площада вече има много истории. Имаше полиция навсякъде. Когато видят двама души заедно, те ги приемат като враг. Но ние сме хора, които наистина заживяха тук и когато искаха да ни разделят, това правеше тях наши врагове. Всеки ден имаше бой между хората и полицията.
- Вие лично имали ли сте проблем с полицията?
- Да, защото те реагират много жестоко. Когато има проблем, те винаги реагират лошо. Хора умряха за този протест. Четирима души бяха загубени, а това е много.
- Какво вие лично бихте искали да промените в страната?
- По мое мнение, всичко е заради системата. Не е само заради един човек. Системата е създадена само за правене на пари, капиталистическа. Точно това трябва да променим. Но засега, ако трябва да бъдем реалисти, трябва да сменим този премиер.

20-годишният Суад:
Не е протест, а революция

Суад е на 20 години, живее в Истанбул. Заради протестите е престанал да ходи на работа. Казва, че приятелите му - всички тези хора от “Таксим” имат нужда от подкрепа и това е най-важното.
 - Това не е протест, това е революция.
 - Защо е революция според вас?
 - Карат ни да правим нещата според техния начин на живот. Но всеки от нас си има свой. Всеки има нужда от някаква свобода, това е всичко. Затова аз съм тук. Искам да живея собствения си живот.
 - Какво смятате за думите на премиера Ердоган пред събралите се негови поддръжници в неделя?
 - Нищо. Това са само лъжи. Той нищо не ни казва.
 - Защо според вас толкова много хора го подкрепят?
 - Той плаща пари на всеки човек за всеки ден. Те ходят като футболни фенове и го поддържат, без да знаят защо. Те не знаят нищо за това, което подкрепят.
 - Какво очаквате да се случи?
 - Не знам, не мога да предвидя бъдещето, но ние чакаме свободата. Това е всичко. Знам само това - чакаме свободата.
 - Как преминаха дните, които прекарахте на площада?
 - Нищо не можехме да видим, защото очите ни бяха пълни с вода. Полицията винаги ни изтласкваше навън, биеха ни, пръскаха ни със сълзотворен газ. Случваха се наистина лоши неща.
 - Как се държаха протестиращите?
 - Това е социално пространство, не е типичен протест. Никой тук не иска да се бие. Искаме да кажем единствено - чуйте ни. Ние не сме терористи, ние сме просто турски хора.
 - Кое е най-важното нещо, което искате да кажете на правителството?
 - Моля ви, слушайте ни!

Режисьорът Ахмед:
Ще разказвам на децата си, че съм бил на “Таксим” заради тях

Ахмед живее в Истанбул и се занимава с кино. На 30 години е и е режисьор със собствено филмово студио.
- Какво според вас трябва да направи правителството в този момент?
- То трябва да освободи всички и да остави “Таксим” на хората. Трябва да спре насилието, което упражнява полицията. От 2 седмици тук е като война. Не смятам, че правителството трябва да постъпва така с хората. Дори да е спечелило половината от гласовете на изборите, това не означава, че демокрацията е диктатура на един избран човек. Тук сме, за да отстояваме тази позиция.
- Защо според вас се случи всичко това?
- Има много причини. Турция е много стратегическо място. Има много динамика по тези въпроси. Би отнело много време, за да анализирам ситуацията, но накратко Ц хората са против Тайип Ердоган.
- Какво се случи през последните дни?
- Те казаха, че няма да има нападения от полицията, но през нощта атакуваха парка “Гези”. Тогава всички излязоха да протестират срещу това, защото те заявиха, че не искат да бъдат местени, а след това полицията започна да чисти площад “Таксим”. Министър-председателят събра половин милион души и организира митинг. Смятам, че всичко това беше направено за провокация.
- Как се чувствате да бъдете тук?
- Аз съм много горд, от това че съм тук и някой ден ще разказвам на моите деца за тези дни. Когато един ден имам наследници, ще им кажа, че съм бил на “Таксим” заради тях. Да протестирам срещу министър-председателя.

Учителката Касандра:
Протестиращите продължават да са несломими и несъкрушими

Касандра е учителка по английски език.
- Смятате ли, че може да има ден без конфликти на “Таксим”?
- Имаше много насилие в предишните дни. Сега и хората са по-малко, защото трябва да ходят на училище и на работа. Полицията окупира целят град, опитвайки се да ни спре да излезем навън. Не знам какво предстои.
- Смятате ли, че протестът скоро ще спре?
- Не смятам. Хората не се изморяват да излизат на улицата. Те продължават да бъдат несъкрушими и несломими.
- Всеки ден ли идвате на протеста?
- Да, всеки ден.
- Какво видяхте за това време?
- В Истанбул се случиха много лоши неща. Полицията нахлуваше в апартаменти. Стреляше с газ в сгради. Хвърляха се камъни. Но видях и много хубави неща. Хора, живеещи в съседство, отвориха своите врати за протестиращите. Споделиха с тях, вода, мляко, лекарства. Всички наистина се събираха заедно.
- Вие имали ли сте проблеми с полицията?
- Стреляха със сълзотворен газ срещу мен, стреляха с вода срещу мен. Да, те оказват насилие срещу всеки.
- Какво правите, когато започнат да стрелят?
- Опитваме се да стоим спокойни, но все пак се налага да отстъпим и да бягаме. Те искат да ни прегрупират, но ние стоим заедно и устояваме.
- Какво мислите за думите на министър-председателя?
- Бяхме шокирани от тях. Бяха много агресивни и провокиращи. В такъв момент трябва да се опита да обедини хората, но той създава по-силни разногласия.