• Ад на ада бе като влязохме в дупката с пълно бойно снаряжение и противогази, разказва популярният актьор пред Калина Костова в интервю за "24 часа"
• Актьорът играе баща на Мария Бакалова, която влиза в ролята на ментално обременената Слава

- Г-н Вергов, във филма “Триумф” за мистериозната Царичинска дупка, който тръгва по кината от 21 март, героят ви полковник Платников първоначално не вярва в извънземния разум. Съществуват ли свръхсили наистина?

- Струва ми се, че има извънземен разум. Освен това съм вярващ. И да, би трябвало да има някаква извънземна сила.

- Казвате, че за вас това не е лента за социализма. Връщайки се назад, през 90-те години на миналия век, било ли е обществото достатъчно наивно, за да вярва във всякакви конспирации и имало ли е някаква политическа цел зад тях? Филмът осмива ли това?

- Този въпрос е по-скоро за режисьорите на филма. Но за мен това е една много смешна черна комедия с фин хумор. Не се опитваме да осмеем, или поне аз така смятам, каквото и да било. Просто случващото се се развива по време на социализма, можеше да е по всяко друго време. Смешното и същевременно горчивото е, че вярата в нещо много витиевато погубва човешки животи, както се случва и във филма. Героинята на Мария Бакалова - Слава, която във филма е моя дъщеря, не умира реално, но е едно болно момиче, което бива използвано за постигане на дадени цели. Абсолютно релевантно на времето, в което живеем. Минава се през трупове, за да се постигнат подобни цели. Като вярата в нещо конкретно например.

- Само вие и Иван Савов, който играе ген. Златев, сте били в казармата. Коя сцена ви затрудни, как издържахте да снимате в този тунел, който уж ще заведе героите до мистериозния артефакт, заради който високопоставени офицери от Българската армия започват да копаят Царичинската дупка?

- Имаше доста сцени, които ме затрудниха. Някои от тях не са попаднали във филма изобщо. В една от тях аз се появявам чисто гол и давам интервюта на репортерки. Това долу, в дупката, за мен беше много клаустрофобично, беше голяма трудност. Казах на режисьорите - Кристина Грозева и Петър Вълчанов, че ми е много трудно там. Първия път, в който слязох долу, се задуших. Получи се така заради мен самия и от стреса да съм в тази клаустрофобична обстановка, не че беше задушно. Аз не обичам тунели, пещери и пр. Но все едно, трябваше да заснемем филма.

Друга сцена, която я няма във филма, е, когато след взрива с Петър Дочев влизаме в дупката с пълно бойно химическо снаряжение, с дрехи срещу химическа атака, с противогази - това беше ад на ада. На много малко сцени се вижда, че носим такива, но реално бяха много на брой, просто отпаднаха. Това беше основната голяма и трудна задача. За първи път обаче ми се случва да снимам в толкова спокойна среда - без стрес, без нищо. Без викане, крясъци, за да се постигнат някакви си неща. С този маниер на работа Криси и Пепи успяват да изкарат всичко от актьорите, което им е нужно, за да монтират филма, който, слава богу, е чудесен. Не знам те какво са мислили, но аз се смях на 60% от кадрите в него.

- Като че ли българската публика харесва по-драматичните сценарии. Ще хареса ли тя “Триумф”?

- Не мога да знам как публиката би посрещнала филма, но се надявам да го гледа. Защото това е една гледна точка за ситуация, която, първо, се е случила в нашата родина, второ - е комедия, трето, е филм на Петър Вълчанов и Кристина Грозева, които са доказани талантливи режисьори в България, а и не само, съобразно наградите, които получава всеки техен филм. А и това е трилогия след филма “Слава”. Един достоен завършек. Лентата е интересна най-вече заради това как могат да се преобърнат човешките взаимоотношения през призмата на вярата в нещо.

- Задавам ви този въпрос, защото филмът със сигурност не е комерсиално кино. А пък по-сложното кино като че ли у нас по-малко се предпочита.

- Това е сложна материя - с комерсиалното и некомерсиалното кино. Аз деля филмите на хубави и лоши и на такива, които на мен ми харесват или не. Защото има много хубави филми, които на мен не ми допадат. Това е въпрос на личен избор и не всеки, който не харесва даден филм, е глупав или не го е разбрал. Въпрос е на лично възприятие и всеки е спокоен да направи своя избор. Ако хората решат избора да гледат “Триумф” - няма да сбъркат.

- Лесно ли се сработихте с Мария Бакалова и имахте ли различни гледни точки как би било по-добре да се заснемат сцените?

- Не. Първия ден беше трудно нашето запознанство, защото аз бях много стресиран от начина, по който се работи. Досега не бях работил така. Впоследствие се оказа, че този начин е много хубав и правилен и работи много добре за изграждането на образи, създаването на сцените и филма. След това се сближихме, до ден дешен сме много близки приятели. В начина на работа имаше единомислие. Тя се допитваше до мен и аз - до нея. Доста сцени отпаднаха от филма за добро или лошо. На някои от тях бяхме ние двамата и са много мили. В една от сцените Мария (Слава) е вързана за леглото, защото беше полудяла, а полковникът, който е неин баща, лежеше на земята до нея. Страшно затрогваща сцена. Много бързо се сработихме и с нея, и с Юлиан Костов. Не бях работил с никого от колегите, с които снимахме, нито с режисьорите. Единствено с оператора Крум Родригес. 

- За да се потопите в образа на баща, наложи ли се да отключите истински бащински емоции?

- Наложи се, да. Но не защото аз ги отключвам нарочно, те идваха от само себе си. Ти абсолютно се потапяш в случващото се и от теб неминуемо изскачат различни емоции. Още повече провокацията във филма – там дъщеря ми Слава, изиграна от Мария Бакалова, е ментално обременена. Това отключи много бащински чувства, които после се появиха и в други сцени, в които Мария не участва.

- Това не е първата ви роля, в която влизате в образа на военен, в случая на офицер. Допадат ли ви те?

- В случая да. На мен ми допадат роли, които не съм играл досега. Слава богу, мога да си позволя да приема ангажимент за даден образ, който много искам да изиграя, и съответно да откажа, ако не ми е интересен или вече съм го правил. Конкретно тази роля беше много интересна, защото има метаморфоза у този човек, в целия му образ. В началото полковникът е един, в края на филма е съвсем друг. Той минава през чисто човешки катаклизми, както и професионални заради естеството на работата, която извършва в Царичина.

- В истинския живот информацията за топсекретната мисия в село Царичина излиза в пресата. Помните ли какво се е пишело по вестниците тогава и какво са си шушукали хората?

- Не. Спомням си обаче за информационното затъмнение, когато гръмна Чернобил, и това, което се говореше. Беше едно по медиите - телевизия, радио, вестници, тогава нямаше интернет, а друго се говореше сред хората. Този дисонанс беше много впечатляващ.

- Какво е посланието на филма “Триумф”. Защо хората трябва да го гледат?

- Не мога да отговоря едностранно на този въпрос. Най-важното са хората и че те не трябва да бъдат жертвани в името на... нищо. Това е, което виждам аз в този филм. Тази горчилка остава - че се жертват хора, за да се осъществят някакви фикции. И до ден днешен е така. Умират хора, за съжаление, безкрайно много, заради фикциите на някого си там. 

- Били сте поканен да участвате във филма, но явихте ли се на кастинг?

- Не, не се явих. Много обичам да ходя на кастинги. Ако ми хареса сценарият и трябва да отида на такъв, не съм от тези, които ще кажат: "Аз съм еди кой си, как ще се явявам на кастинг?!" Напротив, там напълно се разпищолваш. Не е толкова важно дали ще те вземат или не. А и се проверяваш как можеш да направиш едно или друго нещо. Наскоро бях на кастинг и не ме взеха. В случая Пепи Вълчанов и Криси Грозева ме поканиха, но може би повече няма да го направят. (смее се)