Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви за недопустима жалбата на „Православна християнска църква и други срещу България“. Решението е взето единодушно на 6 март от комитет от трима съдии, сред които и българският съдия Диана Ковачева, и е окончателно. Основният мотив е, че жалбата е явно необоснована.

Поводът за завеждането на делото пред ЕСПЧ е отказът на българските съдилища на две инстанции  - Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, да регистрират църквата, създадена по инициатива на Христо Петров Събев. Твърденията са за нарушение на чл. 9 (свобода на мисълта, съвестта и религията) и на чл. 11 (свобода на събранията и сдружаването) от Конвенцията за защита на основните права и свободи.

В мотивите си за отказите българските съдилища посочват, че наименованието Православна християнска църква е толкова сходно с това на Българска Православна Църква (БПЦ), че може да заблуди и да създаде объркване сред вярващите. В допълнение, учредителите споделят същите верски убеждения и практики като БПЦ.

ЕСПЧ разграничава настоящия случай от предходните дела „Независима православна църква и Захариев срещу България“ и „Българска православна старостилна църква и други срещу България“, в които е преценил, че макар разликата в наименованията да е в една дума, тя е много специфична и това в достатъчна степен ги  разграничава от БПЦ и не създава опасност от объркване сред вярващите. 

По делото на Православна християнска църква сега ЕСПЧ приема аргументите на българската страна и посочва, че националните съдилища са дали уместни и достатъчни причини да откажат регистрацията, основно заради твърде голямото  сходство между наименованията на църквата жалбоподател и на БПЦ и произтичащата от това възможност за объркване. Според ЕСПЧ мотивите на националните съдилища не са произволни, объркващото сходство е налице, между наименованията няма смислово различие, като единствената разлика е добавянето на думата „християнска“ в името на църквата жалбоподател.         За това ЕСПЧ обявява жалбата за явно необоснована и я отхвърля на основание член 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.

С решението можете да се запознаете тук