Фатална грешка на полицай оставя 19-годишно момче без далак, с психически и физически травми за цял живот. Три години и половина по-късно обаче жертвата Момчил Спасов успява да си отвоюва в съда обезщетение.
Пострадалият получи
100 000 лв. от СДВР,
а полицаят, който го простреля през 2007 г. по погрешка, се раздели със служебния си пост и беше осъден условно.
25-годишният Момчил пострада преди 6 години по време на задържане, за което дори не е имало причина. Лекарите, които са се грижели за него след прострелването, твърдят, че са го спасили високият адреналин и младежкият организъм от иначе животозастрашаващия куршум. Момчил разказва своята история пред в. "168 часа":
"През 2007 г. братовчед ми си беше купил нова кола - "Мерцедес". Още същия ден, когато я взе, с един мой приятел нямахме търпение да я видим. Вечерта на 8 срещу 9 октомври тримата отидохме да ни я покаже. Нямахме представа до какви ужасни последствия ще доведе ентусиазмът ни да се повозим на новия автомобил. Тогава бях на 19 години, а другите две момчета - на по 21. Пристигнахме пред блока в кв. "Иван Вазов", където живее братовчед ми, с моята кола - "Лада". При затварянето на вратите, тъй като това е стар автомобил, явно се е вдигнал шум, който е привлякъл вниманието на съседите.
Това се случи около 23,45 ч. вечерта. Братовчед ми Владимир Вълов се качи до апартамента си да вземе документите и ключа от колата, докато ние го чакахме пред блока. Слезе, отключи автомобила и в този момент
един негов съсед започна да вика от терасата
Не разбрахме точно какво.
Седнахме, послушахме музика и тръгнахме на първата си обиколка с новата кола. Потеглихме по пресечката, която е зад блока и забелязахме патрулен автомобил. Полицаите дадоха на заден ход и тръгнаха към нас с включени светлини.
Братовчед ми помисли, че искат да им освободим място, за да минат. В този момент обаче патрулката мина на дълги и ускори още по-бързо към нас. Тогава разбрахме, че наистина ни спират, макар и да не виждахме причина. Колата е на братовчед ми, който имаше документи за нея. Освен това не бяхме употребявали алкохол.
Въпреки това спряхме и в този момент двама полицаи излязоха от предните врати
с вече насочени пистолети
и викове: "Стойте, не мърдайте". Ние не мръднахме, но те промениха изискванията и ни накараха да излезем от колата и да легнем на асфалта. Ние спазихме инструкциите, но тъй като братовчед ми беше спрял точно до моята кола, нямаше как да отвори неговата врата.
Аз излязох, легнах на земята и разперих ръце настрани, за да се види, че не държа нищо. Забелязах с периферното си зрение тялото на другото момче, което беше изкарано от колата. Същото се случи и с братовчед ми.
Започнахме да ги питаме защо ни спират, защо ни задължават да легнем на асфалта? Отговор нямаше, а само викове да стоим и да не мърдаме. Започнаха да ни ритат с кубинките по гърбовете. Мен ме ритнаха някъде около 6-7 пъти по дясното рамо.
Изведнъж
чух изстрел зад гърба си
и усетих една доста тъпа болка в долната част на гърба.

Цялата история четете в новия брой на в. "168 часа"