Днес е празникът Тодоровден. Отбелязва се в първата събота на Великия пост. Нарича се така, защото е свързан с името на християнския мъченик от началото на четвърти век Теодор Тирон. Паметта му се чества на 17 февруари, а днес се припомня една чудна случка.

Половин век след смъртта на мъченика Теодор на власт дошъл император Юлиан - високообразован човек, но заклет противник на християнството. Той се заел да възстанови езичеството и останал в историята с прозвището Юлиан Отстъпник (от вярата, защото преди това бил кръстен като християнин). Създавал всякакви трудности на християните и затова в първите дни от Великия пост заповядал в столицата да поръсят с кръв от идолски жертви всички храни на пазара.

Но свети Теодор се явил на цариградския архиепископ на сън и му казал: "Предупреди християните да не купуват храна от пазара - храните са поръсени с кръв от идолски жертви! Които нямат постна храна у дома си, нека си правят коливо (т.е. да варят жито с мед)". Учуденият архиепископ запитал кой е този, който се грижи за християните, и чул: "Аз съм Теодор Тирон и съм пратен от Бог в помощ на християните". Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо.

От признателност към свети Теодор Църквата запазила обичая в събота на първата седмица от Великия пост с коливо да почита паметта на великомъченика.

Честваме и преподобния Теофилакт, епископ Никомидийски.

Свети Теофилакт живял през осми-девети век. Произхождал от Изтока и бил човек с добро образование. Отишъл в Цариград, за да продължи обучението си, и там бързо си спечелил име на образован и способен човек. Запознал се и с бъдещия патриарх Тарасий, който тогава заемал висша длъжност в двореца.

Когато в 784 г. Тарасий бил избран за цариградски патриарх, той привлякъл Теофилакт в клира на патриаршията. Най-напред Теофилакт бил изпратен в един манастир край Черно море, а по-късно го избрали за епископ на Никомидия. На това отговорно място свети Теофилакт се отличил с дела на християнска благотворителност. С неговите грижи били построени не само храмове, но също болница, домове за бедни и престарели хора, които имали нужда от подкрепа и грижа. Епископът подпомагал със средства нуждаещи се вдовици и сираци. Във времето на една заразна болест, която се появила в града, той сам се грижел за болните заедно с лекарите и другите доброволци.

След смъртта на патриарх Тарасий на патриаршеския престол бил избран свети Никифор Първи, а после император станал Лъв Пети арменец (813-820 г.), известен противник на иконопочитанието. Тогава патриарх Никифор, заедно с епископите свети Теофилакт Никомидийски, Емилиан Кизикски, Евтимий Сардийски, Евдоксий Аморийски, Михаил Синадски и Йосиф Солунски, отишъл в двореца и изобличили самодържеца за иконоборческите му схващания. Императорът се разгневил и осъдил всички на изгнание. Патриарх Никифор бил заточен в Хрисопол, а другите епископи на различни места. Свети Теофилакт бил пратен в Стровил, на югозападния край на Мала Азия, където престоял в изгнание 30 години и там се упокоил в 840 г.

След като при императрица Теодора и патриарх Методий се прекратило преследването на иконопочитателите, мощите на свети Теофилакт били пренесени в Никомидия.