Храната и алкохолът с ръст на цените далеч по-малък, отколкото заведенията, които ги сервират

Пандемията, последвалата я енергийна криза и висока инфлация объркаха представите на много хора за цените и тяхното нарастване. Мнозина смятат, че една или друга стока или услуга

в момента е двойно или дори тройно по-скъпа,

отколкото е била в края на 2019 г. Но данните на НСИ показват, че сумарната инфлация от януари 2020 г. до декември 2024-а, откогато са последните данни, е 33,7%. Естествено, за някои неща тя е по-висока, но за други - далеч по-ниска.

Объркани изглеждат и представителите на някои браншове. В доскорошните дебати около оставането на преференциалното ДДС от 9% за заведенията, което важеше почти три пълни години, председателят на Асоциацията на заведенията в България Ричард Алибегов заяви по национална телевизия, че инфлацията в бранша за тези пет години възлиза на нищожните 10%. Засега преференцията падна, но при съставянето на бюджета за 2025 г. споровете пак ще избухнат.

“От 2020 г. досега имаме като поскъпване в баровете и ресторантите не повече от 10% на фона на всичко друго, което се вдигна от 2019 г. досега”, каза Алибегов. И изреди 8-процентния скок на тока от 1 януари, вдигането на минималната работна заплата, водата, хляба и т.н.

Това изреждане е вярно по принцип, като изключим 8-те процента поскъпване на тока. Просто защото заведенията са фирми и би следвало да плащат тока по борсови цени. Те наистина направиха главоломен скок през 2021 и 2022 г., но оттогава са значително намалели.

За сметка на това основното твърдение – че посдкъпването в заведенията е само 10%,

се разминава с фактите, и то доста съществено.

Според данните на НСИ от януари 2020 до декември 2024 г. цените в българските заведения са се вдигнали с общо 63%, а в столовете за хранене - със 71%. Тоест вдигнали са цените двойна на останалите. Сравнение с публикувани в социалните мрежи менюта на едни и същи заведения показва, че за 4 години при някои има поскъпване и със 100%

Няма друга стока или услуга в България, която да е претърпяла такъв голям скок на цените за същия период.

Ако приемем, че заведенията само приготвят храна и сервират алкохол, то храните за същия период са поскъпнали с 30%, а алкохолът – с 34%. При това далеч не всичко - бирата в магазините например е само с 19% отгоре, а виното - с 26%.

Ако приемем, че едно кафе в заведение средна категория преди локдауните струваше 2,90 лв., сега там се предлага за 3,90 лв., което е 34% поскъпване. Да, но според статистиката средното поскъпване на кафето на пазара за тези години е само 14%.

Далеч по-нисък от средния индекс показва движението на цените на месото и месните продукти – само 19,8%. Плодовете и зеленчуците са поскъпнали, разбира се, но

и при тях цифрите не са чак толкова високи,

колкото е средният индекс за ресторантите и баровете (виж инфографиката.)

Единственото перо от разходите, за които Алибегов е донякъде прав макар и с доста условности, е минималната работна заплата.

Към 1 януари 2020 г. тя беше 610 лева, докато от началото на настоящата година е 1077 лв. Това е нарастване със 76%. Но този разход би влиял съществено върху себестойността на ресторантската услуга само ако автоматично се приеме, че

всички в бранша

са на минималната заплата, а това едва ли е така.

Пък и новият размер от 1077 лв. е от 1 януари 2025 г., т.е. важи за заплатите, които ще се плащат от началото на февруари. До 31 декември 2024 г. минималната работна заплата беше 933 лв., с други думи, ръстът ѝ от началото на пандемията дотогава беше 52%, което все пак е по-малко от 63%.

Колкото до питейната вода, идваща от обществените водоснабдителни мрежи – ако цената ѝ е чак толкова важна за един ресторант или за един бар, тя се е увеличила с малко над 14% за тези пет пълни години.

Този главоломен скок в цените на кръчмите,

които не предлагат стоки от първа необходимост, има само едно възможно обяснение - очевидно е, че има платежоспособно търсене, което го позволява.

Точно обратното на онова, за което в бранша настояват - че преференциалното ДДС им помага да оцелеят. Това важеше само по време на локдауните, когато браншът наистина пострада от честите затваряния и отваряния. Но не и сега, когато може да си позволи да надува цените.