Интервю на "24 часа" с лидера на "Има такъв народ" Слави Трифонов

• С Румен Радев сме в приятелски отношения, но не сме говорили за президентска република
• Правя това, което казвам, и казвам това, което ще направя. С такива хора по-лесно се работи
• Всички емоционални различия трябва да бъдат сложени настрани, за да може да се реализира правителство
• Ветото на Македония не биваше да пада в никакъв случай

- Г-н Трифонов, имате ли свой пример в политиката, личност от България или от света?

- Маргарет Тачър. Тогава аз съм бил много малък. Аржентинците ги управляваше военна хунта, когато те си взеха Фолкландските острови, и англичаните, които са собственици на тези острови чак в края на Южна Америка, решиха да отидат да си ги приберат обратно. Тогава в Парламента на Англия един от опозицията стана и каза на Маргарет Тачър, която беше обявила, че ще изпрати самолетоносач: “Защо да пращаме самолетоносач за тия острови? Да, ние в някакъв аспект продължаваме да сме колониална държава, но на тези острови живеят само пингвини, за какво са ни?”. Тогава Маргарет Тачър, бидейки министър-председател, каза: “Да, сър, това са пингвини, но това са английски пингвини”. И изпрати самолетоносач. На мен ми харесва този начин на мислене, харесва ми политик, който е смел, може да носи отговорност, действен, без емоции, директен в името на успеха и най-вече на правилното. Така че харесвам Маргарет Тачър. Такива политици, уви, вече няма - нито сегашният министър-председател на Англия, нито този на Германия прилича на Хелмут Кол, нито този на Франция - на Франсоа Митеран, но имаше такива политици навремето. Аз бях малък, гледах с широко отворени очи. Харесвам такъв тип политици - смели, отговорни, безпристрастни.

В България преди 1944 година е имало такъв тип политици. Но пример - нямам такъв. Не съм самонадеян, самовлюбен, самозаблуден, самозабравил се, но нямам от българските политици такъв. Предишните политици бяха по-добри от сегашните, но тези политици, които направиха конституцията, които за пръв път застанаха начело на една свободна държава, каквато е България в най-новата си история, са по-добри, по-отговорни и разумни от тези, които са в момента.

- И шоубизнесът, и политиката са занимания, които предполагат разговори с много хора, социални контакти. Не са ли обаче и самотно занимание?

- Животът предполага да е една самотна работа. Сам се раждаш, сам умираш и през цялото време някакви хора се опитват да ти досаждат или пък ти, опирайки се на това, че сме социални, се сближаваш. Най-важно е семейството, най-важни са хората, които обичаш и на които държиш. Първото, за досаждането, беше шега, последното, за семейството и приятелите, е начинът, по който разсъждавам. Политиката е самотна работа, ако можеш да еквилибрираш с истината и думата си - тогава наистина ще бъдеш самотен. Но когато държиш на думата си и на това, което правиш, и това, което си, можеш да разчиташ на това около теб да има хора. Ако ти си предвидим партньор за твоите приятели и близки, една част от тях никога няма да те изоставят. Така че аз нямам такъв проблем. Около мен има хора, които са заедно с мен от ужасно много години, те ми вярват, аз вярвам на тях и това е моята религия, защото там има вяра. Истината е, че мога да разчитам на хора, които са около мен, на мои приятели, така че въобще не съм самотен.

- Вие предвидим партньор ли сте?

- Да. Заради правителството, в което участвахме заедно с ПП, БСП и “Демократична България”, те може би смятат, че ние сме непредвидим партньор. Това не е вярно. Истината е, че Асен Василев, Кирил Петков и цялата им група около тях са непредвидим партньор. Те са хора, които лесно и бързо се самозабравят, самозаблуждават и всички тия неща, които използвах преди за себе си, че не съм, те са. И на базата на това те са един изключително непредвидим партньор - казвам го, защото съм общувал с тях, разчитал съм на това, което казват, а буквално минути след това те са правили друго. Те могат да твърдят, че са всякакви, но моят поглед е безпристрастен като на човек, който е правил десетки хиляди психопрофили, без да преувеличавам. Смятам, че те са хора, които лъжат и не държат на думата си.

- Готови ли сте за ново парламентарно мнозинство...

- Очаквах да кажете “за ново начало”. Напрегнах се и реших да кажа, че за ново начало не съм готов. Но ако говорим за конкретно “ново начало” - не съм готов, не желая и нямам никакво намерение.

- Щях да ви питам дали има недопустими партньори, но вие май ми отговорихте?

- Току-що.

- Има ли други недопустими партньори?

- Знам, че в политиката като че ли трябва да се говори за ляво, дясно, среда, център и какво ли не още като поведение на партиите, но от новата история на България най-десните решения ги взе най-лявата партия, а най-левите решения ги взе най-дясната партия. Оттогава спрях да вярвам на тези определения ляво и дясно, както и спрях да вярвам на джогинга, откакто човекът, който го измисли, умря от инфаркт по време на джогинг. Така че аз много-много не вярвам на такива определения.

Аз имам друга философия. Тя е свързана с успеха. Стремя се към определени начинания, които да водят до успех. Мисля, че хората около мен също са заразени с тази идея и имат доверие на моята философия, която назад в годините ме е водила до много успехи. И сега, когато и ние сме в политиката, разсъждавам по този начин - ние се стремим към успех. Има проблем, който трябва да се разреши и той не се влияе от емоции и пристрастия, а само от практичен безмилостен подход, който би довел до успех.

При предния опит за съставяне на правителство третият мандат беше в нас. Ние предложихме на всички парламентарни групи да създадем продукт, който да разреши проблемите, които стоят пред държавата. Една голяма част от тях се съгласиха. Основните, които биха могли да са ни партньори, имайки предвид, че гледаме твърдо към НАТО и ЕС, се съгласиха с всички наши предложения и решения, но се отказаха по емоционални причини. Защо? Отговорът им беше: “Защото така”. Когато имаш партньори, които ти отговарят така, става малко по-сложно. В този ред на мисли аз съм предвидим партньор, защото обикновено правя това, което казвам, и казвам това, което ще направя. С такива хора по-лесно се работи - от опит го знам.

- Тогава ГЕРБ обясниха, че не може най-малката парламентарна група да иска да управлява.  

- Конституцията и законът ми дадоха правото, след като те не можаха да направят правителство за шести път. Следващите също не можаха. Президентът даде мандата в наши ръце и ние имахме правото по закон да се опитаме да реализираме правителство, а това, че някой емоционално не се чувства подготвен за подобен ход или е обиден, народът е казал: На сърдит Петко празна му торбичката.

- Тогава чувахте ли се с Бойко Борисов? В какви отношения сте?

- Не. Преговорите бяха изцяло по телевизията и бяха водени от екип, назначен от нас, и екип, назначен от тях, или в случая - от него. Аз не съм се чувал с Бойко Борисов от много години. Не сме се чували от години, но обективно на тази база с него сме в никакви взаимоотношения.

- А с президента Радев?

- С него сме в добри отношения, аз много го уважавам. С него се чуваме много редовно. И той, и неговата съпруга ми се обадиха да ми честитят рождения ден. Дълго си говорихме за ситуацията в страната. С него сме в прекрасни отношения, бих казал приятелски.

- Обсъждали ли сте с него вашите идеи за президентска република?

- Не, никога. Това няма нищо общо с него и неговите разбирания, не съм говорил по този въпрос дори за секунда. Това е изцяло наш подход и наша идея, която се опитваме да реализираме от много години, вярвайки, че това е правилният път. Опитахме се да направим референдум, много хора ни подкрепиха, други - не, така и не успяхме по смисъла на този сбъркан закон да реализираме референдум, но колкото повече време минава, все по-ясно става, че всъщност нашата идея е адски правилна.

- С “Възраждане” имате известни допирни точки...

- Да, защото, докато бяхме в опозиция сега, на моменти “Възраждане” се държаха много по-нормално от всички останали политически субекти, което не мога да скрия, че ме изненада, но е факт. На моменти те имаха съвсем нормални човешки разбирания за проблемите, които стоят пред нас. Ние имаме ясни разминавания с тях, това трябва да е ясно. Аз и моите колеги сме ориентирани към Европейския съюз и НАТО, докато “Възраждане” имат друга идея в това отношение, но това не пречи да имаме общи разбирания по други въпроси.

- Кажете за Македония - тя беше една от основните две причини, поради които напуснахте четворната коалиция...

- Ще използвам метафоричен изказ, но Македония е кървяща рана за България, която продължава да кърви, защото има български политици, които не са достатъчно български, и взеха решения, които са във вреда на нашата родина. Част от тези политици са същите, които казах преди малко - Асен Василев и Кирил Петков. В случая тогава те реагираха заедно с Бойко Борисов и Делян Пеевски. Това беше сглобката. Още при създаването на сглобката, преди да се формира, те имаха решение за Македония. Ветото на Македония не биваше да пада в никакъв случай. То беше единственото, което показваше на македонците, че ако искат да са европейци, а не само да се правят, ще трябва да спазват договорите, които имат с нас, а не да палят български домове, да се държат антибългарски и да си избират антибългарски политици. Сега са на кръстопът и трябва да вземат много важно решение. Ако искат да са част от Европа, пак ще трябва да спазват договореностите, които имат с България. Ако не ги спазват, сигурно ще тръгнат по друг път.

- Има ли нещо, за което съжалявате в политиката и определяте като грешен ход от ваша страна?

- Аз съм координирал решенията, които съм вземал, с членовете на управителния съвет на ИТН, както и с хората, които гласуват и подкрепят ИТН, доколкото мога да стигна до тях. Аз знам за техните настроения, получавам ясно техните сигнали. Това е отборна игра и аз съм отборен играч. Склонен съм да приема всяка вина и отговорността за всичко, което се е случило, но този мач още не е свършил. В някои отношения даже сега започва.

- Като говорите за поемане на отговорност, общият спад в изборните ви резултати ли имате предвид?

- Общият спад в изборните резултати е логичен заради очакванията. Една голяма част от хората очакват като че ли да изберат един човек, който да им оправи всичките проблеми. Няма значение как се казва този човек - дали се казва Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов, Слави Трифонов. Има една голяма група хора, които очакват да изберат един човек, и единственото действие, което да реализират, е да гласуват за него. Което не е малко, но тази игра, която играем и живеем всички, е отборна игра и един човек нищо не може да направи. Как ще се казва този човек, няма значение. Всички изброени имат едни и същи идеи и намерения и правилно разглеждат накъде трябва да е пътят на България, но за управление на държавата и сключване на определени договори се изисква много хора да гледат в една посока.

Ние спечелихме изборите, но не можахме да създадем правителство. Не беше както при Иван Костов. На него му беше твърде лесно, той имаше всички власти в ръцете си, Симеон Сакскобургготски - също, първия път, Бойко Борисов реализира хитро договорки, без да си спазва думата, защото той се върти като “съсел у тръба”, както казваше Краси Радков, и може да прави всякакви договорки с всички. Аз съм малко по-специфичен в това отношение, държа да се спазва думата и нещата не се получиха, но ние продължаваме да играем тази игра.

- Какво очаквате - правителство наесен или осми избори напролет?

- Всички емоционални различия трябва да бъдат сложени настрани, за да може да се реализира правителство, защото суверенът, който е най-важен, очаква сега да има правителство. Ако и сега не се получи, ще стане крах.

- Какви трябва да са първите стъпки на новия парламент?

- Планът за възстановяване и устойчивост - там има много пари, които трябва да се вземат. Най-важното е бюджетът на държавата. Имаме известни различия с някои от политическите партии за това как трябва да се изразходва бюджетът и най-вече трябва ли да се взимат заеми. Според нас твърдо не, държавата трябва да разполага с толкова, колкото има, а не колкото ѝ се иска, като всяко семейство. Аз не съм привърженик на тегленето на кредити.

- Какви са приоритетите на ИТН за 51-ото НС?

- Най-важното е да направим правителство. Аз съм специалист в това, което разбирам, но хората, които ме заобикалят, имат достатъчно сериозни професионални качества във всички сфери и аз мисля, че можем да допринесем сериозно за съставянето на едно правителство и неговата реализация.

- Политиците изморяват ли се също от непрестанните избори?

- Не знам, аз не се мисля за политик.

- А за какъв?

- Имам твърде сериозно минало в рамките на различни отговорности, които съм поемал. За всеки образ, в който съм бил, съм поемал определени отговорности, които са били важни, така че, да речем, се възприемам като комплексна фигура, не само като политик. Дори въобще не се мисля за политик.

- Какво ви дават и какво ви отнемат шоубизнесът и политиката?

- Всяка работа, която върши човек, за да я върши добре, трябва да прави жертви. Няма значение какъв е - дали ще е монтьор, шоумен, политик или какъвто ще да е, трябва да има жертви. Всяка работа, която искаш да вършиш добре, трябва да стане твоя живот, а не просто нещо, което правиш от 8 до 17 часа. От осем до пет могат хора, които след това чакат уикенда, отпуската, да отидат на море. Човек, който иска да върши добре една работа, трябва да жертва една голяма част от личния си живот там. Така че спокойно мога да кажа, че на мен ми харесва да бъде така и, ако пак трябва да вземам решение, пак ще реша същото.

- Да влезете в политиката?

- Да си върша добре работата, а политиката е част от това. На база това, което ни се случи на мен и моите колеги, логично е да предприемем такъв ход. Това е част от историята. Не мога да кажа, че е най-важната, но мога да кажа, че се стремим да си свършим добре работата и да си носим отговорността.

- На няколко пъти споменавате носене на отговорност, правилни решения и спазване на думата. Това ли ви отблъсква най-вече от другите лидери?

- Това е едно от нещата, което най-сериозно ме отблъсква въобще у хората, камо ли у хора, които трябва да носят огромна отговорност за други хора, които са гласували за тях. Такива хора, ако са лъжци, това не ме отблъсква, а ме отвращава.

- Кой е най-щастливият ви момент?

- Най-щастливият ми момент е тайна, която не смятам да споделям с никого, и мисля, че всеки има право на най-личното си пространство в съзнанието си и да си пази хубавите моменти само за себе си.

- А най-трудният?

- Трудностите са всеки ден - както при всеки човек. В това отношение не се различавам от никого, всеки един от нас се бори всеки ден с трудности и те имат различно лице, но болката е една и съща. Затова, ако мога да кажа нещо на хората, които четат това в момента, е да не се страхуват от нея - болката е приятел.