"Иска ми се да призова своите колеги от Република Северна Македония да четат с повече разбиране европейските ценности, защото тогава, когато започне истинският преговор за присъединяването към ЕС, там има една основна първа глава – и тя се нарича "Основни права". Тези основни права минават през целия преговорен процес и ако има поне една държава, която смята, че не се спазват човешките права, особено тези на представителите на различни нации и народи, този процес никога няма да приключи". Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова в Кюстендил по време на кръгла маса под надслов „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването“.

Представители на българските общности от Албания, Гърция, Косово, Румъния, Турция, Сърбия и Р Северна Македония, се включиха събитието, което се провежда под патронажа на вицепрезидента. 

"Не гледайте на днешната си среща като на представяне на един научен проект, той е само повод и аз искам да ви предложа да бъде първа по тези теми, но не и последна", каза вицепрезидентът. Тя изтъкна, че до този момент е свършена много работа, говорено е за много проблеми, търсени са решения, като целта е била да се направи така, че българските общности да имат своето заслужено място зад граница, да се ползват с уважението на местните и национални власти, да имат всички онези права, които се гарантират в Европа, пише БТА. 

"Непростима е агресията, не само вербална, и то когато насилието прикрива една упорита, но дълбоко погрешна теза и още повече неизпълнение на поети вече международни ангажименти. Сигурно ще се досетите, че става въпрос за една от нашите западни съседки – Р Северна Македония, за която за съжаление през последните години – вместо добросъседство- това е парадокс, но е факт, вместо подписан договор и неговото изпълнение, което носи гръмкото име „Добросъседство“, сякаш вървим в обратна посока. Нетърпимо е, когато една страна да се примирява с незачитането на човешки права, с потъпкването на правото на изразяване, на това да кажеш какъв си и откъде идваш и какъв е произходът ти", каза Йотова. 

Тя изтъкна, че по отношение на нашите съседи, България никога не е имала такъв език. "Българите никога не сме възпитавани в това да ругаем съседите си, да имаме претенции – териториални, езикови, културни и прочие, така че много се надявам това съвсем скоро да стане факт и в държавите, които ни заобикалят", допълни тя.

"На нас българите ни се иска Република Северна Македония, чието самоопределение като държава, ние първи направихме в цяла Европа, да напредва по-уверено в своята европейска интеграция. Това е възможно само, когато се спазват поети международни обещания и се изоставя езикът на омразата", допълни вицепрезидентът.

Йотова коментира и примера с една от министрите в настоящия кабинет в Република Северна Македония, която се подигра с притежаването от нея българско гражданство. "Лично аз съм виждала нейните документи и декларация, лично подписани от нея, в които тя заявява, че има българско самосъзнание и произход", каза още Йотова.

Проектът, който беше представен днес в Кюстендил изследва българските общности на Балканите от миналото до наши дни с открояване на съвременните проблеми и перспективи. Ръководител е проф. Боряна Бужашка от Университета по библиотекознание и информационни технологии с участието на преподаватели от висшето учебно заведение и изследователи от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките.