Много ми е особена тази тънка граница между твореца и просяка. Тъжно ми е когато виждам, че големи творци се превръщат в просяци.

И аз можех да се превърна в просяк, ако достойнството ми го позволяваше. Да ви кажа, че ми трябват над 1000 лв. за асистент месечно и понеже съм в количка, но същевременно съм голям творец, вие да ми ги събирате. Примерно, казвам. Това е само едно от месечните ми пера. За мен няма такъв филм.

Държавата ми дава все по-малко, аз трябва да се боря все повече. Това беше една от причините да реша да се издавам сам. За да мога да си помогна повече. Но не някой друг да ми помага даром, а аз да си помогна. Има голяма разлика.

Ако един творец може с лека ръка да се превърне в просяк, то може би той не е този творец, за когото се представя. Защото най-напред достойнството ни прави пратеници на Бога. Без него няма Бог.

Щастлив съм, че ме харесвате и предпочитате достоен, а не молещ за подаяния. Другото просто не мога да го приема и разбера. Но това съм аз.

*От фейсбук