Уви, бизнесът ще трябва да се справя с все по-малко, все по-застаряващи и недотам можещи хора, казва старши икономистът от ИПИ пред Румяна Денчева в интервю за "24 часа"

- Многократно предупреждавахте, че бумът на ипотечните кредити става опасен. Наскоро БНБ обяви задължителни критерии при отпускането им. Смятате ли, че те ще имат ефект и какъв, при положение че повечето банки и сега ги спазват, г-н Богданов?

- Първо, важно е да отбележим, че ипотечният кредит наистина нараства с много бързи темпове през последните няколко години. При това тези темпове се ускоряват в последните месеци - към август достигат 25,5% на годишна база. Ако погледнем новите кредити на месечна база, вече устойчиво са над 500 млн. лв., а последния месец са около 700 млн. дори. Това наистина насочва много голям ресурс към пазара на жилищни имоти, оттам и към свързаните дейности и бизнеси. Така че това е обективен факт. Въпрос на интерпретация е доколко да се остави тази тенденция да се развие по естествен ход и доколко централната банка трябва да опита да я ограничи.

- Критериите обаче и в момента се спазват, а ръстът на ипотеките продължава…

- Критериите, които са наложени, не изглеждат особено строги. Наистина голяма част от банките и в момента ги спазват. Но проблемите са за останалите - и в момента имаме 6-7% нови кредити с размер, надхвърлящ 90% от стойността на обезпечението, още над 27% - над 80%. При това всички знаем колко коректно и реалистично се оценяват самите имоти, доколко пазарната цена би била такава, ако точно когато искате да продадете, се появят повече сходни жилища за продажба и т.н. Същевременно при 23% от кредитите разходите по обслужването надхвърлят 50% от дохода на длъжника, а при още 22% от кредитите – 40% от дохода. И забележете – става дума само за вноската за ипотека, а ако има още кредити в домакинството?

Отделно, това е сметка към сегашните рекордно ниски лихви от 2,5%, - а някои централни банки в Европа стресират с този тест - те проверяват колко от вашия доход ще е нужен да си обслужвате кредита, ако лихвата се увеличи с 2 или 3 процентни пункта. Тогава дали ще можете да покривате плащанията с 50%, или ще трябва повече? Отделен е въпросът какво се случва, ако човек си загуби работата. Трябва да знаем, че когато държавата – правителството, централна банка или друг регулатор - се намесва, винаги има ответна реакция. Ние знаем как някои банки дават част от заема като ипотечен кредит, а другата част - като потребителски и други такива хватки. Добра стъпка е ограничаването на времето на 30 г. – иначе можеше да се покаже “на хартия” ниска месечна вноска, ако кредитът е за 35 или 40 години.

- Споменахте лихвите, те продължават да са ниски и да стимулират този бум. Докога?

- В момента на българския ипотечен пазар лихвите по кредити са плаващи – най-често се определят като лихвата по депозитите плюс гарантирана за банката надбавка. Сега лихвите по депозитите са практически нула - оттук насетне каквото и да става, те могат само да растат.

- Вашата прогноза обаче е, че работната ръка у нас ще поскъпва, а броят на работниците ще намалява, т.е. доходите ще растат. Изходът според вас е бизнесът да търси технологични решения. Ще съумее ли?

- Ако го гледаме през призмата на пазара и цените на жилищата – да, доходите последните години растат с бързи темпове, но да не забравяме, че населението намалява. Така че може да имате потенциални купувачи с по-високи заплати, но те ще са все по-малко на брой.

България страда от няколко неблагоприятни тенденции, част от които са резултат от много дългосрочни проблеми. Имаме негативен естествен прираст. Едновременно с това населението застарява и давам само две числа - в момента 25% от работещите са над 55 години и за първи път от две години насам те са повече от работещите под 35 години. Застаряването ще се задълбочава.

Имаме и емиграция, която, въпреки че се поограничи в последните години, при отворен пазар остава като опция. Ние сме с най-ниските заплати на отворения европейски трудов пазар и е логично българи да търсят по-високи възнаграждения навън – обратното и да се случва, ще е по-скоро изключение. Едновременно с това имаме и влошена образователна структура като ниска грамотност след средното образование. Всичко това означава, че бизнесът трябва да се справя с все по-малко хора, застаряващи хора и недотам знаещи и можещи хора. И с нисък потенциал за учене, видим от външното оценяване след 7-ми клас, от международните изследвания PISA и всички останали измерители. Така че натискът върху работодателите е резултат от много дълбоки процеси и далеч несвързан например с това точно колко ще се вдигне минималната работна заплата от догодина. Дали един завод за производство на кабели например ще намери хора на сегашните нива на заплащане, няма пряка връзка със заплатата на учителя, лекаря или медицинската сестра в региона.

- Вече е почти сигурно, че не само ще загубим пари по ПВУ, но и ще връщаме. Какъв ефект ще има това за бюджета, а и за икономиката ни?

- Имаме текущ ликвиден проблем – закъсненията водят до липса на постъпления в българския бюджет, други страни са вече на четвърто и пето плащане, ние още очакваме второто. По-важното обаче е, че имаме забавяне по онова, което сме обещали да изпълним като реформи, а и по самите инвестиционни проекти. Мисля, че тук има един микс между политическата нестабилност и трудността да се състави редовно правителство и неподготвеност и некомпетентност на тези, които потенциално биха изпълнили тези проекти.

Първото се вижда - при смяна на всяко правителство има взаимни обвинения, връщат се неща, отлагат се приоритети, няма съгласие по определени приоритети в парламента. Другото обаче също е важно - и на министерства и ведомства, и на общини, а и на частния сектор – много им е трудно да управляват и реализират големи инвестиционни проекти дори когато има осигурено финансиране. Вижте сагата с влаковете за БДЖ - постоянно се провалят, обжалват, отменят, стартират отново. По-същия начин стоят нещата с изграждането на магистрали, ВиК, булеварди, съоръжения за третиране на отпадъци и какво ли не. Като че ли софийското метро е едно приятно изключение - очевидно има добър мениджмънт - разработват проекти, провеждат процедури и движат напред. И така през 2026 г. ще останат пари, които няма да можем да инвестираме в българската икономика. И отделно - ако има нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки, ще връщаме.

- Финансисти оценяват състоянието на публичните финанси като такова на хроничен дефицит. А като се заговори за него, веднага идват темите с дълг и данъци.

- Факт е, че в последните години след пандемията бюджетът е в устойчив дефицит. Разбира се, той е много далеч от онези катастрофични числа, които по политически причини се хвърлят нагоре-надолу. Но няма спор, че както тази година, така и 2025 и 2026 г. се очертава да имаме относително висок дефицит. А математически е очевидно - като правиш дефицит, трябва да се вземе дълг, за да го финансираш. Две неща е добре да припомним. Първо, целта трябва да е балансирани публични финанси в средносрочен план – ако растежът е висок, даже трябва да се правят излишъци, което да позволи при криза да има дефицити.

Второ, дългът много бързо може да се превърне в проблем, ако размерът му започне да расте по-бързо от икономиката – затова са важни и политики, които да насърчават инвестиции и висок растеж.

Какво да се прави оттук насетне? Като начало - трябва рязко да излезем от инфлационната обсесия, която ментално се наложи в последните години. Инфлацията, глобално и в България, е овладяна – трябва да мислим за идните години с очакване за 2, не за 10% инфлация. Оттам всички тези искания и намерения как бюджетите за всички дейности трябва да се увеличават с 10-15- 20% трябва да се прекратят.

По отношение на разходите трябва да има някакъв политически приоритет, да се търси решение на конкретен проблем – както беше в последните години със заплащането на учителите, сега вероятно трябва да приложим сходен подход към заплащането на медицинските сестри и т.н. Ако има проблем, недостиг на хора за професията – мерки за мотивация и насърчение. А не “на всички по 10%”.

Трябва да намалим и броя на чиновниците, но това не е проста механична операция, не е лотария 1 от 4, да речем, да си загубят работата ей така. Вместо това – промяна на регулациите, изискванията, процесите, как се обработва информация, дали са нужни изобщо някои дейности. На стотици места може да се замени по-скъпият труд с по-евтина технология. Вижте НАП колко време спести с електронните услуги. Да се помисли за това какво да отстъпим на частния сектор. Има успешни примери. Изобщо – нека първо видим как да повишим ефективността на разходите, преди да ги повишаваме, и после да има натиск да се вдигат данъците.

- Би трябвало да е така, но у нас на данъците се гледа като на бърз и евтин приходоизточник…

- Ние и в момента имаме някои “дупки”, които сме оставили по ред причини - конюнктурни, политически… Примерно 9% ДДС за ресторанти и много други дребни преференции – но сумарно те носят значим ефект за приходите. Разбира се, има проблем със събираемостта, знаем например, че здравните вноски не се плащат от всички, които трябва да го правят, но НАП много много не ги преследва за това, отделно има дейности с висок дял недекларирани обороти и доходи и т.н. Искам да кажа, че най-напред трябва да говорим за събираемост, преди да стигнем до вдигане на данъчни ставки. А иначе, най-лесният рефлекс е не стигат пари, дайте ще вдигнем данъците. И на кого да ги вдигнем? На богатите – но богатите нито са толкова много, нито лесно се оставят и дори сега има напълно законни методи за “данъчен арбитраж”. Същото е с ДДС и акцизите. Знаем, че в Европа има страни с ДДС 17-18 и такива с 25 или 27% - ами тези с високите не са в цветущо финансово здраве. Ако няма структурно решение за контрол над растежа на разходите в средносрочен и дългосрочен план, ефект няма да има. Ще вдигнете данъка, точно след година-две някой ще се намери да похарчи допълнителните пари и пак стигаме до дефицит.

- Доколко са верни и сериозни очакванията за световна рецесия, която ще засегне българската икономика?

- Ние имаме вече еврозоната и особено Германия изглежда като държава, която е на ръба или в рецесия и със сигурност не генерира растеж. Краткосрочно германците изглеждат спокойни - имат висока заетост и като цяло стабилни публични финанси. Но това не е икономика, която иновира и се развива. Докладът на Марио Драги впрочем изглежда адресиран основно към проблемите на немската икономика. Но не е само Германия. В Европа наистина има едно замразяване, капсулиране в традиционно силни индустрии и някак си доминира усещането, че няма проблем, защо да се променяме. Но се оказва, че светът около нас се движи на други обороти. Китай отдавна не е евтин труд за евтини боклуци, а година след година заема нишите на автомобилната индустрия на Германия, на машиностроенето изобщо и т.н. сектори, които традиционно бяха ядрото на западноевропейската конкурентоспособност. Но Китай също има проблеми - инвестиционният бум там в един момент ще доведе банковата система до имплозия, така че бурното развитие на бързи влакове, жп линии, молове и какво ли не неизбежно се забавя. Американската икономика също трупа рискове – там бюджетните дефицити са даже по-високи от тези в еврозоната, дават краткосрочен стимул, но са си заем от бъдещето. Има много предупредителни лампи за цялата световна икономика.

Визитка

* Роден през 1976 г. в София

* Завършил Софийската математическа гимназия и Университета за национално и световностопанство

* Бил е управляващ партньор в частната консултантска компания Industry Watch

* В момента е главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ)

* Работи в областта на публичните финанси, макроикономическата политика, ефективност на публичните сфери като образование и здравеопазване

* Участва в редица проекти и инициативи за подобряване на бизнес средата чрез намаляване на административните бариери