Кипна и преля това с Джокович и чалгата. Без значение дали отричаме друсането на телеса, или го намираме за традиционна ценност, време е да си признаем нещо.

Джокович е израснал с тази музика, тя е част от неговата културна среда, той може да я слуша по всяко време, където, както и колкото си поиска. Дали го прави, си е лично негов избор и негово право. Няма да му се разсърдя дори ако слуша излизащото от бетонните пръсти на Клайдерман, което ми е точно толкова нетърпимо, колкото Камелия.

Истината е, че световното тенис божество Джокович не си поръча чалга заради себе, а за да се хареса на нас.

За него, съвсем логично, българите са народ, който преди няколко десетилетия избра да копира неговата собствена поп-култура, за да я превърне в своя естрадна религия. Помня много добре как сръбските, гръцките и турските ритми пробиха сцената у нас, как певици, облечени като нелепо разголени абитуриентки, се лепнаха до тези в народните носии и ги превърнаха в личен антураж, в тъпоумна сценография.

Помня как медиите постепенно преместиха тази небългарска музика, с преписана музика и просташки текстове от кръчмата в телевизора, изпълнителките станаха публични икони, а господин "Пайнера" получаваше евросубсидии, за да гради империя. Помня как съвсем кротко допуснахме тази музика да засища необходимостта на българите от родна, българска автентичност като им пробутва откраднати ритми.

Трябваше ли да ти дойде Джокович на крака, че да се сетиш какво си направила, тъжна, изгубена българщино?

От фейсбук