• Политиката отвън на посрамване не работи у нас, защото много българи вече са били на Запад и не се връзват, че сме безнадеждно пропаднала държава, твърди антропологът пред  МИЛА ГЕШАКОВА в интервю за "24 часа" И още:
• Грехът на либералите е, че допуснаха идеите им да бъдат употребени от глобалната олигархия
• Българите са жилаво дърво, огъват ли ги, се измятат - играят ръченици, гласуват за исторически паркове
• Културни инженери искат да раздробят обществата на субкултурни племена
• Отношенията между религиозните и етническите общности в България са забележително толерантни, което я прави сигурно и спокойно място за живот
• Революционните утопии трудно прихващат на българска почва - нито комунизмът, нито фашизмът прокопсаха в България, тъй че и трансхуманизмът няма големи шансове

- Като видях как парламентът гласува забраната на ЛГБТИ темите в училище, а и последвалите “черни списъци” с учители, несъгласни с него, се замислям дали изобщо да ви питам има ли либерализмът почва у нас, г-н Александров?

- Разбира се, че има. Според мен развитието от последната седмица показа, че българското гражданско общество има съпротивителни сили. Аз не споделям мнението, че либерализмът е застрашен, защото той е вплетен в тъканта на културата. Българската култура, макар и провинциална, е част от европейската християнска цивилизация, която прави възможна концепцията за универсални човешки права. Доста преди философите на Просвещението да стигнат до тази възхитителна идея, християнските теолози и ренесансовите мислители са провъзгласили, че всеки човек е уникален индивид, надарен с разум и свободна воля от своя създател, от което произтичат ред права и отговорности. Хуманизмът е рожба на християнската етика. Затова и атаките на либералните прогресисти срещу християнството са самоубийствени - те режат клона, на който седят.

- В национализма ли е проблемът?

- Проблемът не е в национализма, а в злоупотребата с него. Национализмът и либерализмът са близнаци, те се раждат заедно от утробата на модерността и израстват ръка за ръка. Както националноосвободителните борби в България, така и тяхната модернизация преминават под знамето на либерализма. Достатъчно е да си припомним политическите възгледи и ценности на героите от нашия национален пантеон, водеща сред които е свободата. Проектът за българска национална държава, кодифициран в Търновската конституция, е изцяло в духа на класическия либерализъм на XIX век.

- Откъде тогава тази нетолерантност към различните?

- Не мисля, че българското общество е нетолерантно, напротив. По исторически и културни причини отношенията между религиозните и етническите общности в България са забележително толерантни, което я прави сигурно и спокойно място за живот. За разлика от големите европейски градове, където напреженията между отделните общности са много по-напрегнати. За да удържат социалния ред, правителствата все по-често са принудени да прибягват до цензура и репресии, което само по себе си е отстъпление от либералните принципи.

- Имате предвид протестите срещу мигрантите във Великобитания?

- Това е поредният тревожен пример. Във Великобритания и други европейски държави дезинтеграцията на националната общност е в напреднал етап, докато при нас все още е в начална фаза. Имаме шанс да се поучим от техните грешки и провали и да избегнем идеологическите и политическите крайности, които водят до граждански конфликти.

- “24 часа” публикува тревожна статистика, че между 2017 и 2021 г. броят на 6-17-годишните с дисфория - несъответствие между половата идентичност и тази по рождение, е скочил 3 пъти - от 15 172 до 42 167. В САЩ за същия период те са 121 882. Във фейсбук профила си политологът Георги Харизанов пък цитира данни на застрахователни компании, че от 2017 г. до днес са кастрирани 5000 деца по света. Възкликва, че на непълнолетни, които нямат право да карат кола, да ходят на дискотека без родител, е позволено да взимат решение за кастрация. Тази крайност ли имате предвид?

- Не съм запознат с тази зловеща статистика, но узаконеното, медикализирано осакатяване на деца е факт. Това е един от крещящите примери за злоупотреба с либералните идеи - под прелъстителните лозунги за овластяване, себеосъществяване и освобождаване от биологичните ограничения се извършва радикално насилие върху човешката природа с необратими последици. Не може обаче да се твърди, че това е феномен на западните либерални общества - сред страните с най-много операции за смяна на пола е Тайланд, която също така е любима дестинация за секстуризъм на извратени западняци.

- Мнозина у нас са твърдо срещу подобни крайности, но според общоевропейските стандарти, които се опитваме да въведем, отношението ни към проблема е консервативно и недемократично.

- Наскоро приетият закон срещу ЛГБТИ пропагандата в училище е отговор на моралната паника, че децата са застрашени от зловредно влияние. Законът получи мощна политическа и обществена подкрепа, въпреки че е в разрез с международния мейнстрийм, а може би тъкмо заради това. Просто на българите им писна да им обясняват колко са диви, прости и невежи и как не знаят да живеят правилно, да мислят правилно и да си отглеждат децата правилно. Политиката на посрамване, която глобалистите прилагат успешно за пречупване на местната съпротива, вече не работи в България. Основната причина за това е, че критична маса българи имат опит от първа ръка с живота на Запад и не се връзват на мантрата, че там е раят, а България е безнадеждно изостанала и пропаднала държава, която подлежи на култивиране и дисциплиниране. Всеки опит да бъдат наставлявани българите от позиция на морално и цивилизационно превъзходство дава обратен резултат. Проблемът е, че заедно с мръсната вода има опасност да изхвърлим и бебето. В случая покрай забраната на сексуалната пропаганда в училище може да пострада сексуалното образование, което е необходимо и полезно.

- Много родители обаче не мислят така.

- Да, защото се тревожат от ранната сексуализация на децата и искат да видят в училището сигурно и защитено пространство. Но как да защитим децата, когато цялата публична среда е свърхсексуализирана - рекламата, медиите, интернет, популярната култура. Масово промотираните образи на трансгресия - от палавия Азис до фолкдивите на “Пайнер”, които неумело имитират Лейди Гага - оставят далеч по-силен отпечатък върху сексуалната идентичност на подрастващите, отколкото няколко маргинални НПО. Родителите трябва да се запитат дали предпочитат децата им да бъдат образовани от подготвени и добронамерени учители и психолози, или да оставят сексуалността им да се формира от развлекателната индустрия, която ненаситно експлоатира сексуалните фантазии и перверзии. Объркването на пропагандата с образованието е фатална грешка - именно образованият ум е защитен срещу пропагандни внушения и манипулации. Грешка е и приравняването на ЛГБТИ движението с либерализма, които са явления от съвсем различен порядък.

- Не съм сигурна, че мнозинството от хората у нас познават принципите на либерализма. Тук свеждаме всичко до негативи от Зелената сделка, демографската криза и вноса на работна ръка, джендър проблемите...

- Това са различни проявления на глобализма, който използва либерализма като идеологическо оправдание за настъплението срещу националните държави и интересите на местните общности. Големият грях на съвременните либерали, за който ще платим скъпо, е, че допуснаха либерализмът да бъде инструментализиран и употребен от глобалната корпоративна олигархия в битката ѝ за световно господство. Що се отнася до либералните принципи, повечето българи наистина не познават Всеобщата декларация за правата на човека, но интуитивно се ориентират в тази материя. Всеки нормално социализиран реагира, когато правата му бъдат нарушени, а все по-често и когато бъдат нарушени правата на друг човек или на някое клето животинче. Нещо повече, българите развиха чувствителност и към злоупотребите с идеята за човешки права, които обикновено имат за цел завоюване на групови привилегии.

- Откъде тогава това усещане за криза на либерализма?

- В криза е не либерализмът, а глобализмът, който има собствен дневен ред и го налага безмилостно чрез политиките на международните институции и корпоративните медии. Централен елемент от този дневен ред е заличаването на заварените идентичности - национални, религиозни, културни, а вече и полови - и подмяната им с нови, политически конструирани идентичности. По същество това е тоталитарен, социално-инженерен проект, който се натъква на все по-осъзната и организирана съпротива от страна на човешките общности.

- Каква е идеята?

- Идеята е исторически формиралите се общества да се раздробят на субкултурни племена, чиито идентичности се диктуват централизирано, подобно на световните моди. Изглежда културните инженери си представят, че по този начин ще успеят да хомогенизират човешката популация, да я направят по-управляема. Това се нарича политика на идентичността и няма нищо общо с добрия стар либерализъм, който процъфтява именно в рамките на националната държава.

- Къде е противоречието?

- Виждам противоречие между глобализацията и демокрацията, което води до рискове за либерализма. По начина, по който се състоя, глобализацията увеличи възможността хората да пътуват и работят по света, но ограничи възможността им да влияят върху процесите в своите общности и държави. Ние не избираме европейските бюрократи, които вземат важните решения за нашето бъдеще. Още по-малко можем да влияем върху действията на глобалните корпорации, които имат повече власт от малките държави. Оттеглянето на българските граждани от участие в политическия живот се дължи не само на упадъка на политическата класа, но и на осъзнаването, че за когото и да гласуваш, съдбоносните решения ще бъдат взети в Брюксел и Вашингтон от хора, които са безкрайно далече от нашия свят, от нашите ценности и проблеми.

- С това ли се обяснява възходът на популизма и национализма в Европа?

- Да. В тази ситуация популизмът и национализмът не са нищо друго, освен опит на хората да си върнат с демократични средства контрола, който им е иззет от наднационалните институции. Рискът за либерализма е той да бъде употребен, или по-точно злоупотребен, като идеологическо оръжие от глобалните елити и окончателно да се дискредитира в очите на масите. Защото либерализъм означава свобода и възможност за избор, докато принципът на глобализацията е концентрация на власт и контрол. Именно предателството на либералните елити обяснява възхода на авторитарните режими, които се радват на широка обществена подкрепа. Така под заплаха се оказва най-голямото политическо постижение на нашата цивилизация - либералната демокрация.

- Как ще преодолее тази ситуация българската общност?

- Както се справяме с всички наложени отвън идеологии и политики - чрез имитация и пасивно-агресивна съпротива. Българите проявяват здравословен скептицизъм към революционните проекти за промяна на света и човешката природа и неотклонно се придържат към познатия ред на нещата. Ние сме жилаво дърво, и колкото повече ни натискат, мачкат и огъват, за да влезем в правия път, толкова повече се измятаме. Отговорът на външния натиск за подмяна на идентичността е масово завръщане към традиционната култура - все повече българи се обличат като хайдути, играят хора и ръченици, въртят чевермета, строят исторически паркове и пр. Преди тридесет години изследвах на терен съпротивата на българските турци и мюсюлмани срещу репресията върху идентичността, подло наречена Възродителен процес - те се затвориха в своите общности и се обърнаха към родовите си традиции. Същото се случва сега с българите, при това в далеч по-демократични условия. За добро или лошо, революционните утопии трудно прихващат на българска почва - нито комунизмът, нито фашизмът прокопсаха в България, тъй че и трансхуманизмът няма големи шансове.

CV

Роден е през 1967 г. в София.

Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски".

Има защитена докторска степен по антропология в България и по организационни изследвания във Великобритания.

Преподавател е в НБУ.