Успешният пробив на Украйна в Курска област се дължи на грешките и самодеяността на Русия, казва военният експерт полк. Маркус Райзнер. Но Русия в крайна сметка винаги ги коригира и надделява с огромните си ресурси, пише "Дойче Веле".

"През последните над 900 дни от войната видяхме, че Русия постоянно прави фатални грешки. Но благодарение на ресурсите си винаги досега е успявала да ги коригира. Сегашният случай също е такъв. Русия се бе концентрира 100 процента върху Донбас и не предполагаше, че Украйна все още е в състояние да проведе офанзива в Курск. Затова този участък от фронта бе оставен без особено внимание", отбелязва военният анализатор полк. Маркус Райзнер пред АРД.

Украинците се възползваха от самонадеяността на руснаците
Той дава и отговор на въпроса защо грешките на руската армия се повтарят постоянно: „Много от нас нямат никаква представа какво е да се грижиш за фронт с дължина 1200 км – и за двете страни. За целта има нужда от огромни ресурси. Но често се случва малки военни части да следят за голямо пространство и покрай това естествено се получава, че определени територии остават без надзор, включително поради известна самонадеяност. Самонадеяността на руснаците даде възможност на украинците да извършат пробив".

Военният анализатор Маркус Райзнер посочва пред АРД, че намерението на Украйна е било да принуди руснаците да изтеглят свои части от районите на Донбас, където се водят тежки сражения, и да ги прехвърли към Курск. „Русия се опитва да избегне това, тъй като в момента отбелязва успехи в Донбас. Поради това тя сега иска да набере нови сили от вътрешността на страната и да ги насочи към Курск. Eто защо ѝ е нужно време, докато тези сили се задействат."

Шансове и рискове
Маркус Райзнер прави пред АРД и прогноза докога Украйна би могла да задържи контрола над завладените територии. „Украйна се опитва да разшири присъствието си в региона, но постоянно се натъква на съпротива. Тя се опитва да задържи завладените територии, както и да завземе нови. Дилемата е в това, че Украйна вече е на три фронта. Тя трябва да осигури войници, ресурси, въоръжение и техника и за Донбас, и за района около Харков, а сега и за Курск. В тази игра на ресурси в рамките на една силно изтощителна война стои въпросът дали Украйна ще покаже достатъчно издръжливост."

Военният експерт посочва, че поради огромното си население Русия има възможност постоянно да набира нови войници. „Смята се, че до края на годината в боевете срещу Украйна ще бъдат хвърлени 690 000 руски войници. От това обаче не следва, че няма да се стигне до недостиг на военни кадри. Предполага се например, че Русия ежедневно губи по 1000 войници – загинали или ранени. Затова в сраженията се включват и неопитни наборници, които буквално са пометени от украинците. Много от тях биват и пленени – по украинските данни става дума за 100 души дневно."

"Украйна трябва да остане гъвкава и мобилна"
Райзнер казва още, че Украйна отбелязва успехи тогава, когато е гъвкава и мобилна. „Дилемата на Украйна винаги започва тогава, когато този ефект отсъства и руснаците успяват да я принудят да води изтощителна позиционна война. Това може да се случи и сега в Курск."

Експертът пояснява пред АРД, че когато настъплението приключи и на Украйна ѝ се наложи да отбранява някои недобре подготвени позиции, може юмрукът на руската армия да се стовари върху нея отново. „Украйна трябва да остане бързоподвижна и гъвкава, за да има успех. Но Русия фактически винаги надделява поради наличието на огромни ресурси. Това го наблюдаваме вече 900 дни. Независимо от успехите на украинската армия, на Русия постоянно ѝ се удава отново да си възвърне шансовете."

Поуките от световните войни
Не се ли оказва тогава, че настъплението в Курск не е повратен момент, а по-скоро стряскаща закономерност в хода на войната, пита Сузане Петерсон от АРД. В отговор Райзнер прави сравнение с Първата световна война, при която рамковите условия са били други, но могат да се открият и много паралели. „Например необоснованата еуфория от 1914 година, че войната ще може да приключи бързо. След провала на руското настъпление от 2022 година също имаше подобни надежди.

Маркус Райзнер прави сравнение и с 1916 – „годината на злощастните офанзиви, при които загиват стотици хиляди хора, но това е и годината, в която, както знаем, са предприети първите опити за започване на мирни преговори. След това обаче войната трае още две години. А днес знаем и друго – Първата световната война всъщност е базата за много по-ужасната Втората световна война, започнала 21 години по-късно, която засенчи всичко, случило се по време на Първата. Това определено трябва да бъде предупреждение за нас", подчертава военният експерт пред АРД.