Десет силови играчи са поставили под тотален контрол незаконната търговия с антики, като са си разделили България на региони. Те работят с всички иманяри и дилъри у нас, както и с прекупвачите от чужбина.
Отвличания и побоища заплашват всеки, който продава ценности без тяхно участие.
Страх и ужас сред иманярите всява дори споменаването на Мирослав Димитров-Абдерата. Именно негови са поръчките на
едни от най-жестоките похищения на хора,
свързани с търговията с антики, научи в. "168 часа" от потърпевши.
Друга важна фигура в бранша е тази на Бойко Колев-Джуджето, който е дилър от ранга на Мирослав Абдерата.
И срещу двамата има множество разследвания за незаконна търговия с паметници на културата, потвърдиха от полицията.
Почти всички скъпи и редки предмети в крайна сметка се озовават именно при тези хора. В структурата на по-ниско ниво стоят други 10-ина дилъри, които работят за ключовите фигури.
В крайна сметка в монопола на антиките участват не повече от 20 души за цяла България. Част от тях обаче постигат този контрол със силови методи.
Най-често ценностите стигат до пазарите в Мюнхен или Виена, откъдето се разпределят по целия свят. Причината са рестриктивните закони у нас и либералната политика относно търговията с ценности в Западна Европа, научи в. "168 часа"от източници от МВР и от бизнеса с антики
Пътят на антиките от изкопаването им до аукционите минава през няколко основни лица, които дори в световен мащаб често са българи.
Стотици хиляди левове могат да бъдат изкарани от продажбата на един-единствен предмет
Иманярите, които често не знаят реалната стойност на находките, които откриват, лесно продават на дилъри ценни предмети на ниски цени. Една бронзова статуетка с големина около 15 см може да бъде продадена например за 5000 лв. След като дилърът се сдобие с такава антика, той организира изнасянето извън страната. Стигнал до Мюнхен или Виена, предметът бива разпределен към някой аукцион или му се изкарва документ от музей.
Ако една антика е била придобита преди приемането на Конвенцията на ЮНЕСКО през 1970 г. и е част от частна колекция, тя не подлежи за връщане в страната, където е била намерена.
Често разпределителите на антиките успяват да осигурят такъв фалшив документ от музей на съответния дилър, който притежава предмета.
За дейността си разпределителите получават 30% комисиона от сделката, което би могло да бъде около 5000 лева за статуетка.
След като една вещ вече има документ, тя се залага на аукцион. Някои от търговете са уговорени - на тях единственият възможен купувач е същият дилър от България, който е донесъл антиката. Появяват се и други фиктивни купувачи, които отпадат, цената изкуствено се вдига.
Съществуват и схеми за продажба в последния момент след наддаване в интернет. Купувачът измисля някаква цена, която в действителност
не плаща, защото
търгува със себе си
На загуба е единствено от ДДС-то, което е длъжен да заплати за сделката. Дава още около 5000 лв. След продажбата тази вещ вече е с чист произход. Дилърът се явява легитимен купувач, взема антиката легализирана и с всички документи. След като тази процедура приключи, съвсем легално отива вече на реален аукцион и залага предмета с първоначална цена например 140 000 долара.
След 2-3 месеца антиката се продава за около 200 000 долара, които дилърът взема, а инвестицията му в случая е 15 000 лв.
Най-големите разпределители в пазара с антики в чужбина са българи. Два от центровете откъдето преминават ценности в световен мащаб - Виена и Мюнхен, са
контролирани от нашенци
В средите на търговците на антики е известна историята на Евгени Александров Мутафчиев-Американеца.
В началото на 90-те години той е посредствен дилър на ценности, който обикаля по нумизматичнтите сбирки, купува по някоя монета или дребна антика и я изпраща в чужбина.
Един ден в района на Хисаря му предлагат находка от 22 антични тракийски фиали, някои изработени от сребро с позлата, други изцяло златни, с
изключително високо качество
Той успява да събере пари, купува ги за около 100-200 хил. лв., след което ги изнася навън и успява да ги пласира на частни колекционери.
Говори се, че е получил по милион на парче. Дълго време след това се е хвалел, че ще си намери 22 жени - за всеки милион по една.
След като взема голямата печалба Евгени Американеца заминава за САЩ, търсейки политическо убежище. Купува си къща и става американски гражданин. По-късно се мести в Мюнхен, Германия, където живее в момента и върши услуги на всички сега действащи дилъри на антики в България. Евгени Американеца свързва сънародниците ни с крайните колекционери.
Неговата основна конкуренция там е Тодор Иванов, известен с прякора "Тошо Малкия".
В Германия бизнесът с антики е легален, особено в област Бавария, където се намира Мюнхен, и двамата българи не извършват нелегална дейност според тамошното законодателство.
Именно Мюнхен е единият от 2-та основни центъра на Европа за търговия с антики. Част от предметите заминават за изключително скъпите частни сбирки в Лондон, Швейцария и Ню Йорк.
Другото място, откъдето минава пътят на антиките, е Виена, Австрия. Там отново сред ключовите фигури, които участват в разпределението на предметите,
има още по-известен българин - Митко Станков,
известен с прякора "Бузата". Той е консултант на аукционната къща във Виена.
Първото обвинение срещу него за нелегална търговия с антики у нас е от 1986 г. Огромната му незаконна колекция монети и други предмети е конфискувана и в момента се намира в Националния исторически музей, като стойността  е около 50 млн. долара. У нас все още има няколко дела срещу него.
Р
амките, които регламентират търговията с антики в момента у нас, са зададени през 2009 г. по времето на правителството на тройната коалиция със Закона за културното наследство, внесен от народния представител Нина Чилова.
През същата година се променя и Наказателният кодекс по отношение на санкциите, свързани с нелегална дейност при придобиване, притежание и търговия с предмети от античността.
Преди 2009 г. в сила е все още Законът за паметниците на културата и музеите, който е създаден през 60-те години на миналия век. В него статутът на "държателя"(етап преди колекционерството) на съответната антична вещ, както и режимът за регистрирането на частни колекции не са ясно формулирани.
Изведнъж от един либерален Закон за паметниците на културата и музеите, който е отменен през 2009 г., се преминава към рестриктивния Закон за културното наследство, което създава напрежение в средите както на колекционерите, така и на иманярите и дилърите на антики.
В същото време именно през тази година започва и засилената регистрация на частни колекции.
До 10 април 2010 г. е дадена своеобразна амнистия за удостоверяването на притежание на антични предмети. До тази дата на никого от собствениците не се налага санкция за притежание на недеклариран предмет, каквато започва да се прилага от следващата година.
Според условията за регистрация на антики, произходът на вещта не трябва да бъде незаконен, като например да е била изкопана или намерена, без да бъде предоставена на съответните компетентни органи.
Ако колекционерът има документ, че е придобил ценността по легален начин - по наследство, откупена от търг или дарена, той има право да я регистрира. Подава се декларация, правят се снимки на предмета и се заплаща такса.
Едно от условията в Закона за културното наследство, което възпрепятства завършването на този процес е, че на всеки предмет от съответната колекция трябва да бъде направена снимка, която струва 5 лв.
На пръв поглед цената е нищожна, но когато се касае за например 2-3000 монети в една колекция, сумата изведнъж нараства драстично. Това е и една от причините голяма част от регистрациите на колекциите все още да са само на ниво заявление.
Сделки с вече регистрирани антики могат да се извършват напълно легално, стига те да не представляват движима културна ценност с национално значение.
Ако случаят е такъв, тяхното изнасяне извън територията на страната е строго контролирано от държавата. Те могат да пребивават в чужбина в кратки срокове след получаване на разрешение от властите. Търговия с тях извън България обаче не може да се извършва законно.
За да бъде изнасяна антика, за нея трябва да има издаден сертификат относно значението й за държавата. Колекционерът може да притежава дори ценности като Панагюрското и Рогозенското съкровище.
Всеки рядък екземлпяр, който характеризира античното изкуство на територията на днешните български земи, обаче се очаква да остане в рамките на държавата.
Според Закона за културното наследство, всяка намерена ценност трябва да бъде предадена на компетентните органи в 7-дневен срок. Членовете в Наказателния кодекс, които фиксират престъпленията с културни ценности преди 2009 г., определят 3 години затвор като най-строга мярка във всички случаи на подобни престъпления. Така нито трафикът, нито незаконното придобиване на антики попадат към тежките престъпления (5 години и повече затвор).
След измененията в Наказателния кодекс престъпленията с културно наследство стават тежки. През 2009 г. започва и най-интензивната регистрация на частни колекции, но сред стотиците заявления не повече от 5 от тях са завършени изцяло.
Димитър Костов от Пловдив например е успял да финализира регистрацията на своята колекция. Тя съдържа части от тракийско отбранително въоръжение, токи, гривни, апликации с изображения, монети, съдове и други антични предмети. При регистрацията той декларира, че някои от тях са му дарени, а други е закупил от различни търговци. Слухове в средите на колекционерите обаче разколебават автентичността на неговата собственост.
Сред успелите да завършат регистрацията на колекциите си попада и небезизвестният бизнесмен Васил Божков.
Аукциоите в Западна Европа са пълни с български ценности. В Ebay се предлага огромно количество антични монети с такъв произход. Цените им са от $1,050 до $2,99 в зависимост от времето, когато са били изработени, качеството, в което са съхранени, както и от материала, от който са направени.
Само 2-3 фирми у нас са заявили, че искат да извършват дейност като аукциони. Те обаче реално трудно могат да я осъществяват, при положение че има едва няколко регистрирани колекционери у нас и само тяхната собственост може законно да се продава на търг.
След 1989 г. в България почти няма безвъзмездно дарени културни ценности. От средата на 90-те години нататък иманярството започва да се развива с голям интензитет.
Над 60 000 са т.нар. регистрирани "могили"(начин на погребване с могилен насип). Към настоящия момент почти никоя от тях не е останала неограбена и неразрушена.
Най-често се залавят най-евтините предмети, защото те се транспортират от най-слабите звена в престъпните групи.
Антиките, които основно биват изнасяни от страната ни, са монетите. По-хубавите и по-редки от тях се предлагат на специализирани аукциони, където се купуват от ценители. Там стигат 200 - 300 хил. евро за 1 монета, ако е особено рядка и в много добро качество.
След монетите следват произведения на торефтиката - съдовете и ювелирството - огърлици, пръстени. Най-малко застъпени са произведения на изкуството с най-добро качество - антични мраморни и бронзови скулптори, понякога надгробни плочи с изображения и по-специфични релефи.
Тези предмети по-рядко се срещат запазени и са много по-трудни за транспорт и пренасяне.
Васил Божков например има много запазена колекция от бюстове на римски императори. Намирането дори на антична бронзова или мраморна глава, част от статуя, запазена в някаква степен е изключително трудно.
Една от причините е, че когато се налага християнството, всички езически статуи са обезглавени. Намирането на цял бюст е още по-рядко. ГДБОП е залавяла 1 такъв, заровен в земята. След анализ обаче се е оказало, че главата е от друга статуя.
Иманярите в България най-често търсят произведения на римското и тракийско антично изкуство, както и всякакви археологически предмети, които могат да бъдат датирани от средновековието назад.
Лабораторията у нас, която с най-голяма гаранция може да даде информация за качеството и датировката на античните предмети, е тази на Фондация "Тракия".
Тя обслужва еднолично колекцията на Васил Божков, но в същото време голяма част от експертизите, дори и държавни поръчки, се възлагат на нея. Причината е, че именно там се намира най-модерният електронен микроскоп у нас, който прави спектрограми. При разграничаването на фино изработени фалшификати от оригинали е необходима именно такава техника. Подобен спектрограф, но по-стар модел има и в Института за изследване на метали, но там подобни експертизи не са били възлагани.
В България специалистите, които могат да правят разграничение между оригинали и фалшификати, са изключително малко.
По-голямата част от тях са концентрирани в Националния исторически музей в Бояна и Археологическия музей.