Борисов през 2009 г. влезе в изпълнителната власт с рамо от “Атака”, РЗС и Синята коалиция и със 117 депутати. Днес има 68 и подкрепа от ДПС - подобен кабинет може да се “промуши” само с отсъстващи и майсторски пазарлък

Плаващи тематични мнозинства, скрита подкрепа или пазарлък при всяко едно гласуване. Така ще изглежда ситуацията в парламента, ако ГЕРБ състави правителство на малцинството.

Бойко Борисов има 68 депутати, които са крайно недостатъчни за избиране на самия кабинет. Подкрепа за правителство вече обеща ДПС със своите 47 души. Не е ясно обаче дали движението ще влезе официално в управляващо мнозинство, след като лидерът на ГЕРБ повтаря, че само с ДПС кабинет няма да прави, което обаче не означава, че двете формации не могат да гласуват заедно по евро-атлантическите решения.

Така ГЕРБ и ДПС могат да разчитат твърдо на 115 гласа. Въпреки това, за да мине правителството, предложено от Борисов, от пленарната зала трябва да отсъстват поне 11 депутати от други групи. Причината е, че при редовен кворум от 240 не достигат шестима, за да мине кабинет с първия мандат.

Борисов може да получи обаче неочаквана помощ от приятел, ако има закъснели, болни или отсъстващи по други причини.

От ИТН заявиха, че няма да подкрепят кабинет с първия или втория мандат, а искат третия. Но нищо не ги задължава да са в пълен състав в пленарната зала при гласуването. Същото важи и за БСП, които имат решение на партийните органи за неподкрепа на кабинет на ГЕРБ. Идеологът на “Величие” Ивелин Михайлов вече заподозря 5-6-има от своите, че гласуват с ГЕРБ и ДПС.

Дори и правителство на малцинството да мине, това е нож с две остриета за Борисов. При важни гласувания той или ще разчита на тематични мнозинства и подкрепа от други групи по конкретни приоритети, или ще трябва да сваля кворума с изкуствено отсъстващи за съответния вот депутати от опозицията. А всичко това ознавача голям пазарлък и опити да извиват ръцете на лидера на ГЕРБ.

Всъщност Борисов вече има опит с правителство на малцинството, когато за първи път стана премиер, но тогава имаше почти два пъти повече депутати. На изборите на 5 юли 2009 г. ГЕРБ печели с разгромна победа (39,72%), но има 117 депутати и предлага правителство на малцинството. То е подкрепено от 162 депутати, като останалите гласове са от “Атака”, Синята коалиция и РЗС на Яне Янев.

Очакванията към 90-ия министър-председател на България са огромни. Именно затова, въпреки че по парламентарната аритметика не му достигат 4-ма за пълно мнозинство, никой не поставя под въпрос стабилността на самостоятелния кабинет на Борисов. И той изкарва почти пълен мандат - подава оставка 4 месеца преди края му - през февруари 2013 г., заради протестите срещу високите енергийни цени, довели и до проливане на кръв и самозапалвания.

Освен кабинета “Борисов 1” още две правителства на малцинството е имало у нас след 1990 г.

Първото е на СДС с премиер Филип Димитров, избрано през ноември 1991 г. СДС има 110 депутати, но е подкрепен от ДПС. То оцелява близо година, защото в края на август 1992 г. на ливадата зад резиденция “Бояна” президентът Желю Желев дава пресконференция, на която обвинява кабинета, че е във война с всички - медии, профсъюзи, църква, извънпарламентарни партии. Отношенията с ДПС постепенно се влошават, а депутати започват да напускат групата на СДС. През октомври 1992 г. премиерът Димитров внася вот на доверие в парламента, но ДПС не го подкрепя и пада от власт. Това е и най-краткото правителство на малцинството с 418 дни живот.

Кабинетът “Орешарски” е третият и последен (засега), който управлява без нужното мнозинство. За 121 гласа не му достига само един депутат - избран е в края на май 2013 г. с гласовете на БСП и ДПС плюс “златния пръст” на Волен Сидеров, който осигурява падането на кворума. Животът му продължава малко повече от година (434 дни), които минават с протести и шествия. Кабинетът е атакуван от опозицията с общо 5 вота на недоверие. Подава оставка на 23 юли 2014 г.

Още два опита за правителство на малцинството бяха направени в последните 3 г., но те не минаха.

На 11 юли 2021 г. “Има такъв народ” печели парламентарните избори. Слави Трифонов предлага за премиер Николай Василев още на следващия ден. Дни по-късно обаче оттегля кандидатурата му заради твърдения за обвързаности на Василев с ДПС, които са оборени от самия него. Обвиненията са отправени от ДБ, която е нужна на Трифонов за мнозинство. Но до гласуване на правителство на ИТН не се стигна поради липсата на премиер. След царското юпи Василев се завъртя неизвестният Петър Илиев, но той бе забъркан в скандал с плагиатство. А когато ИТН получи първия мандат, кандидатът за премиер-търговецът на плажни аксесоари Пламен Николов се оттегли по “лични причини” малко преди да се стигне до гласуване в пленарната зала, и така мандатът се провали.

Последният опит за кабинет на малцинството бе на 14 декември 2022 г., когато проф. Николай Габровски сформира непартийно правителство с партийния мандат на ГЕРБ. 113 депутати от ГЕРБ, ДПС и “Български възход” подкрепиха номинацията му за премиер, а останалите 125 гласуваха “против”. Липсващите два гласа са от отсъстващи депутати на ДПС и “Български възход”. Така не се стигна до гласуване на състав на Министерския съвет.