Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Пенчо Славейков
Пенчо Славейков

Удивително е как стотици и хиляди могат да прочетат някой коментар и да не съзрат главното! Още по-чудно е, че понякога и самият автор не успява!

Известният тв водещ Светослав Иванов е отбелязал във Фейсбук годишнината от рождението на Пенчо Славейков с горчиви разсъждения за съдбата на талантливите. Големият поет си отива от света в малка къща край езерото Комо, прокуден от родината. С номинация за Нобелова награда, но и със съобщение, че България му спира пенсията. След смъртта му се случва нешо до болка познато. В София започват да се държат речи колко силно е творчеството му, какъв велик поет е и как трябва да сме горди, че е наш сънародник. И то тъкмо от онези, които са го накарали тежко болен да потърси покой в чужбина. "Трябва ли някой да напусне България, за да признаем таланта му?", възкликва журналистът и почти всички коментари под поста му се изливат в тази посока.

Да, акцентът на Светослав Иванов е върху признанието на твореца чак след смъртта му, често - фалшиво. Но ключовото му изречение е:

"СЯКАШ НИЩО НЕ СЕ БИЛО СЛУЧИЛО".

То е насочено към онези, които вчера са говорили или правили едно, а днес - друго, обикновено - точно противоположно на предишното, и не изпитват никакви угризения. Това явление го е имало тогава, има го, за съжаление, и сега, ще го има и занапред.

Но... за лекаря не е важно в професионален план дали е изменил на идеята на родителите си или на своята собствена - той работи с човешкото тяло и ще оперира по един и същи начин, независимо от това, дали е променил възгледите си. За архитекта важи същото - той изготвя проекти. Както и за инженера, който борави с машини, за земеделеца, който сее или жъне, за животновъда, който отглежда овце или крави и т.н.

Когато обаче става дума за хора, които формират обществено мнение или като творци ровичкат в човешката душа, или пък ни управляват, ситуацията съвсем не е същата. Ако бащата е подслушвал и донасял в Шесто какво сме говорили, синът не можеш да ни държи морал, СЯКАШ НИШО НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО! Или трябва да се разграничи от действията на отеца си, или да спре да ни поучава. Ако някой не просто е съветски възпитаник, но и е станал агент на службите, не може сега да крещи по улиците, че тук не е Москва, защото Москва е тъкмо той, и то в оня лош смисъл, който той самият влага. Ако бащата е бил важна част от висшата номенклатура, благодарение на което синът е завършил недостъпни за повечето университети, почивал е на немислими за мнозинството дестинации и е бил фаворизиран да започне работа там, където за произхождащите от низините е било само блян, не може сега синът да се извърта до такава степен, че ние да сме му виновни за това, което му е било поднасяно на тепсия.

Ето, за това става дума. Не бива да се примиряваме с наглостта на тези хора, които си позволяват да ни сочат правия път, СЯКАШ НИЩО НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО!

Но ние се примиряваме! Не всички, но голяма част от нас. Достатъчно голяма, за да им позволи да продължат с наглостите, СЯКАШ НИЩО НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО. Нарочените за изчегъртване се сближават с онези, които се силеха да ги изчегъртат. Гнусящите се от включените в списъка "Магнитски" вече им подават ръка, сякаш попадането там внезапно се е превърнало в привилегия. Дори зрелищно арестуваният бивш премиер се прегръща с онези, които му приготвиха белезниците. И всичко това се представя като висша принципност. Като загриженост не за собствените кожи, а за страната.

Позволяват си го, защото са наясно с манталитета на избирателите. Не на всички, а на достатъчно голяма част. На онези, които утре, независимо от всичко, пак ще ги подредят като първа и втора политическа сила. Както няколко пъти го сториха в последните две години.

Въпросът е как постъпваме онези, които не сме чак толкова заслепени. Дали залитаме по все нови и нови формации, сякаш не виждаме как другите не се понасят, но се сплотяват? Или се държим, СЯКАШ НИЩО НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО, и не участваме в изборите? И дори си въобразяваме, че това е голяма гордост, която няма как да ни отнемат?

Без да си даваме сметка, че ако се държим, сякаш нишо не се е случило, ЩЕ НИ СЕ СЛУЧИ ВСИЧКО!

11 юни 2023 г.

От фейсбук