Фамилията Теодора Кулева не е изписана грешно, странно съвпадение е причината нейното име да бъде такова.
Любовта към театъра е традиция в цялото семейство - и двамата  родители - Албена Колева (дъщеря на големия Тодор Колев) и Венцислав Кулев, са завършили ВИТИЗ. Майка  става актриса, а баща  пише пиеси и се занимава с журналистика.
Теодора Кулева в момента е на 20 години, учи актьорско майсторство в Националната академия за театрално и филмово изкуство. Първа година в курса на Стефан Данаилов е. Занимава се основно с театър и спорт.
"Аз имам двама учители, които са ми дали много - единият е Тодор Колев, другият е Стефан Данаилов", казва Теодора. Когато решава да учи в Академията, тя кандидатства без никой да знае за родството  с Тодор Колев.
Приемат я от втория път, а Стефан Данаилов разбира чия внучка е чак след като вече  преподава. "Моята идея беше да бъда приета заради собствени заслуги", разказва Теодора. Любовта  към театъра присъства в спомените  още откакто се помни. По думите  примерът на дядо  и неговите съвети са основата на нейните знания.
Теодора още не може да се съвземе от загубата, но сега е даже още по-мотивирана да съхрани паметта му в своите действия. В спомените  нейният дядо винаги ще остане един от най-забавните и ерудирани хора, които е познавала.

- Какъв човек беше Тодор Колев?
- От хора, които малко го познаваха, чух, че бил сериозен и не забавен в живота. От това, което аз съм видяла, беше сериозен, когато трябва, но беше много духовит. Винаги с най-невероятното чувство за хумор, владееше сарказма по уникален начин. Точно това, че винаги поднасяше шегите си много сериозно, го правеше още по-забавен и усмихнат. Имаше страхотна усмивка, добър човек беше. И много, много умен, рядко се срещат хора с такъв интелектуален багаж.
- Силна ли беше вашата връзка?
- В първите години, откакто се помня, за мен беше просто дядо, идваше вкъщи, носел ми е подаръци по празници. Винаги е бил около мен, когато бях малка, но не сме контактували толкова много. След 17-ата ми годишнина повече се сближихме и мога да кажа, че последните 4 години съм го виждала много често и много съм си говорила с него и преди да се разболее, и след това. Много съвети ми е давал.
Винаги исках от него да ми покаже пътя и да ми даде мнението си за нещата, които правя. За мен това мнение беше много важно и това е нещото, което всъщност загубих. Един съветник, който наистина ми е показвал пътя. Имали сме спорове единствено за това, че той не искаше да ставам актриса, но последната година ме подкрепи и в това. Дори той ме готвеше за кандидатстването ми в Академията, помогна ми с материалите. Това беше нещото, което най-много ни сближи, защото виждах как той работи с учениците си.
- Защо той не е искал да бъдеш актриса?
- Той до последно не искаше, дори като ме готвеше, защото казваше, че това ще ми причини само страдание и че професията на актьора е борба. До последно казваше това, защото виждаше, че културата на България отива надолу и това е така. Виждаше, че смисъл от това, човек да отдава живота си на култура, тук в нашата страна не е голям, особено театъра. Смяташе, че аз като бизнесмен или дизайнер ще постигна много повече, но в крайна сметка се примири с моите желания и аз смятам да тръгна по неговия път.
- Заради него ли избра теа-
търа?
- Не. Откакто се помня, още от 2 - 3 годишна имам интерес към театъра. Той беше в Канада, когато още току-що проговорила, аз заявих, че ще стана актриса. Аз израснах по театрите и любовта ми към театъра се е родила заедно с мен. Не можех да имам друг път в живота си освен този. Това, че дядо ми почина, ме нахъса може би още повече да докажа, че имам и талант освен желание.
- Коя е неговата роля, с която ще го запомниш?
- Аз за съжаление не съм успяла да го видя в "Човекоядката", но една от ролите му, с която ще го запомня, е в моноспектакъла му "Назад към културата". С тази роля ще го запомня. Бях изключително учудена как може толкова много време да говори един артист на сцената, да задържи вниманието, интереса на публиката и да не каже нито една глупост. Това ме изуми много.
Други роли, с които ще го запомня, са "Двойникът" и "Господин за един ден". Това са двете му най-големи роли. "Господин за един ден" е най-добрата му роля.
- Кои съвети за театъра от дядо си прилагаш най-често?
- Никога да не позволявам странични фактори от личния живот да ме разконцентрират в работата. Той винаги казваше, че актьорът трябва да е професионалист докрай. Това да бъда сериозна и да се опитвам винаги да направя нещата възможно най-добре, докато не усетя, че са станали, че са се получили. Другият съвет, който никога няма да забравя, от него е, че трябва винаги да бягаме от простотията и че винаги трябва да знаем какво искаме да кажем, когато излизаме на сцената.
Ако не знаем каква е целта, какво е нашето послание в една роля, по-добре да не се излиза на сцената. Това ще запомня завинаги и наистина ще се опитвам да търся това, което той е успял да намери - собствения си стил.
- Поведението му на сцената и това в живота имат ли нещо общо?
- Не, всичко, което той правеше на сцената, бяха образи, които според мен той с цел да покаже нещо на публиката правеше. В живота той не беше такъв. Той умееше страхотно да се превъплъщава. В живота в последно време беше малко омерзен от всичко, което виждаше да се случва около него в страната.
Много често се обръщаше и казваше: "Ах, Българио, Българио." Просто потънахме, ето и сега на улиците са страшни протести. Това са неща, които той не можеше да приеме - че родината му е бедна, нищожна и нещастна. И последните години той като човек пренесе това усещане и в личния си живот. Не беше щастлив точно за това. Никога не го е показвал, но той беше страшен патриот.
- Споделял ли е вижданията си накъде трябва да тръгне България?
- Чувала съм разговори между него и майка ми и негови приятели. Той смяташе, че България трябва да влезе в Европейския съюз, но културата ни е нещо много важно. Когато културата запада, то и цялата нация запада, губи се. Той казваше, че трябва да съхраним културата си и да бягаме от простотията. Смяташе, че чалгата и простотията, които са завладели България, трябва да изчезнат. И че парите, които има там, трябва да бъдат пренесени на друго място.
- Кой е моментът с него, който няма да забравиш?
- Никога няма да забравя как празнувахме имените си дни. На Тодоровден се събирахме и бяхме един до друг на масата. Аз му казвах: "Честит имен ден" и той ми отговаряше: "Подобно." Пускаше шегички на този ден, беше много весел. Може би последният имен ден, който празнувахме заедно, никога няма да забравя, защото за пръв път го направихме без приятели, бяхме семейно. Тогава проведохме много сериозен разговор за моето бъдеще и за живота изобщо. Този момент няма да забравя.
- Това, че носиш неговото име, какво означава за теб?
- От една страна е голяма отговорност, от друга страна е голяма гордост и аз никога няма да посрамя това име. Каквото и да съм правила досега, от тук нататък пътят ми ще бъде белязан с това име и аз ще се опитам да го нося с гордост и той да се гордее с мен, ако ме гледа отнякъде. Отговорност е, защото той наистина е велик човек, и да носиш на гърба си неговата памет, не е лесно, но аз ще дам всичко от себе си.
- Казваш, че накрая той все пак е повярвал в теб.
- Да, той повярва, след като ме гледа в "Август в Оклахома". Това е друг момент, който няма да забравя. Тогава много плаках, защото той ми каза, че съм се представила добре, а той беше много критичен към мен за всяко едно нещо, което правя.
Аз не съм от тези хора, които са с болна амбиция. Искам да стигна дотам, че достойно да нося неговото име и ако гледа отнякъде, да си каже - да, тя в крайна сметка стана добра актриса. Когато животът ти е белязан от такъв голям талант, трудно можеш да го надкачиш, но искам да стигна дотам, че да правя ролите си с достойнство и публиката да ме уважава.