Хибридна атака и дезинформация е новината, че български военни може да заминат за Украйна. Такова нещо никога не е обсъждано, успокоява и премиерът Главчев

 "Това, което правим по отношение на подкрепата за Украйна, не означава, че НАТО участва в конфликта. Алиансът има две задачи - да подкрепя Украйна да се защити, но и да предотврати ескалацията. НАТО не търси конфликт с Русия."

В това бе категоричен генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след срещата му със служебния премиер Димитър Главчев. Столтенберг е в София за заседанието на Парламентарната асамблея на НАТО.

Няма да изпращаме български военни в Украйна. За мен това е типичен пример за хибридна атака и дезинформация. Такава тема никога не е обсъждана във формат НАТО, не е обсъждана и днес. Нека бъдат спокойни българските граждани. Това е поредна дезинформация, която ми се налага да опровергавам, каза Главчев. 

Притеснения, че натовски войници може да заминат за Украйна се появиха, след като в събота унгарският премиер Виктор Орбан намекна, че страните от НАТО ще се опитат да се намесят по-пряко във войната. Същият ден на посещение в Будапеща бе президентът Румен Радев, който пък се обяви против изпращането на войски. Срещу тази позиция реагираха българските политици, а Министерството на отбраната напомни, че такова решение може да вземе само и единствено българският парламент, но подобна идея никога досега не е била обсъждана, а съответно и приемана.

Хубавото, което г-н Столтенберг каза, е, че с всички сили и възможности трябва да помагаме на Украйна, но с мисълта да не бъде въвлечен НАТО в конфликта, разказа Главчев за срещата между двамата. Той подчерта, че присъствието на генералния секретар на НАТО у нас е ключово предвид усложнената среда за сигурност. Пред него Главчев и министърът на отбраната Атанас Запрянов са представили информация за това каква помощ е изпратила страната ни на Киев.

Смятам, че г-н Столтенберг остана доволен от това, което сме направили към момента. Той подчерта, че сме добър пример в рамките на алианса. От нас специално не е искано разширяване на военната помощ. Ние и досега сме казвали, че правим всичко възможно. Придържаме се към това, което е прието от парламента. Бъдете сигурни, че ние като служебно правителство няма да направим нещо различно, коментира още Главчев.

България е ценена като надежден съюзник в НАТО. Ценим високо, извършеното от България по време на 20-те г. членство по отношение на колективната отбраната и сигурност. Знаем и ще приемем задачата за подобрена сигурност в Черноморския регион и Западните Балкани. Благодарни сме, че България участва ъв нашата опазваща сигурността мисия в Косово и в Ирак, каза пък Столтенберг. Той похвали страната ни и за това, че изпълнява ангажимента си към НАТО да влага 2% от БВП за отбрана.

Мирът не може да се приема за даденост, необходимо е да се увеличи производството на въоръжения и военни съоръжения, и да засилим ролята на НАТО в областта на сигурността, не само по отношение на Украйна. В миналото направихме много обещания за помощ на Украйна, но това не е достатъчно. Всички наши съюзници трябва да се постараят повече и ние трябва да сме подготвени, настоя Столтенберг.

"България дава безпрецедентна помощ на Украйна. Когато войната започна, през февруари 2022 г., Русия искаше да завземе Украйна в рамките на няколко месеца, искаше 50% от нейната територия да бъде руска още от началото на войната. Украйна удържа руските агресори, но се видя, че това, което правим, не е достатъчно. Нашата подкрепа трябва да бъде по-координирана и да продължаваме в същия дух. НАТО трябва да има по-голяма роля в координацията на тези помощи и затова казах, че когато се срещнем във Вашингтон, трябва да се договорим за по-голяма роля на НАТО като координатор, да има по-голяма отчетност, помощта да бъде по-предсказуема и да има по-голямо споделяне на отговорността. Трябва да даваме обещания, които наистина можем да финансираме и да изпълним", настоя Столтенберг.

По-рано днес генералният секретар на НАТО заговори, че страните трябва да вдигнат ограниченията, които налагат на Украйна за използването на техни оръжия във войната. Той намекна и, че Украйна има право да атакува военни цели на територията на Русия като част от правото си да се защити.

Запитан няма ли това да ескалира отношението на Москва, Столтенберг каза: Това е война на агресор. Русия е нарушила суверенитета на друга държава в нарушение на международното право. По това международно право Украйна има право на самозащита. Ние пък имаме право като съюзници да помогнем на Украйна да си консумира правото на самоотбрана, но това не значи, че съюзниците са част от конфликта. Ние подкрепяме, но не изпращаме войници да участват в битки.

"Съюзниците трябва да решат какви ограничения да поставят на украинците за помощта, която им предоставят. Това е решение на държавите, а не на НАТО. Дали Украйна ще се съобрази с тези ограничения, си е нейно решение. Тя има право на самозащита. Поразяването на военни цели извън територията на Украйна е легитимна част от самозащитата, те трябва да си решат, защото руските сили са си на руска територия и оттам нападат. Фронтът е малко или много на границата. Украинците имат право да се защитят именно срещу тези сили. Например, както се водят боеве в Харков и да не може да им се отвърне, защото те са си на тяхна територия. Някои от съюзниците са вдигнали рестрикциите, но моят съвет е да внимаваме с тях, защото когато имаме много такива, можем да нарушим правото на украинците да се защитят. Не казвам, че няма да има никакви ограничения в бъдеще", каза той.

Не сме обсъждали тази тема, коментира пък премиерът Главчев на въпрос дали е поискал системи за брегова противокорабна отбрана, каквито намекна, че ще търси военният ни министър.

Увеличаваме присъствието на НАТО в региона на Черно море. Имаме бойни групи в Румъния и България. По този начин увеличаваме и дейността си по отношение на мониторинга и наблюдението, и възможността да реагираме много бързо, ако има заплаха. За момента не виждаме непосредствена заплаха, но е необходимо да увеличим бдителността в Черно море, не само сухопътно, но и по въздух. Част от това, което правим, е да инвестираме повече в ПВО, за да може да се прилагат съответните способности по-бързо и да продължим да наблюдаваме ситуацията в Черно море, каза от своя страна Столтенберг.