И във футбола, и в политиката не е хубаво да създаваш напразни очаквания, казва бившият вицепремиер пред Виктория Бочевска от "24 часа"

- Г-н Пеканов, излязохте от изпълнителната власт като вицепремиер, но бяхте на път да стъпите в една друга голяма власт, каквато дава футболът - вашето име се появи изненадващо в екипа на Бербатов за ръководство на Българския футболен съюз. Как щяхте да променяте българския футбол, ако бяхте влезли в изпълкома? 

- Имаме нужда от промяна, защото, както виждате, българският футбол не е на мястото, на което трябва да бъде. Спомняме си преди години къде беше националният отбор, сравнявахме се с Хърватия и Белгия. Сега започнахме да се сравняваме с отбори от ранга на Гибралтар и Северна Македония и да се радваме на малки победи. Виждаме, че клубните ни отбори не успяват да се представят на ниво в Европа, като изключим “Лудогорец”, който има някои големи постижения. Футболистите ни в чужбина също не успяват да се класират там, където бяха преди. 

Затова и с голяма радост посрещнах поканата на Димитър Бербатов. Той събра екип, съставен от експерти от различни сфери, доказали се във времето с опит и качества. Мартин Петров и Стилиян Петров са хора, които могат да върнат вярата и мотивацията за успех в България, които загубихме в последните години.  

- Кой според вас е най-големият проблем на българския футбол? 

- Проблемите са доста, със сигурност трябва да градим повече инфраструктура и да изграждаме условията, за да се развива футболът, но това не е достатъчно. Има и чисто мениджърски и организационни въпроси като например разпределението на TV правата. В последните години стана и въпрос за залозите - те до голяма степен носят огромни приходи на клубовете. Но тук идва въпросът дали това е правилният модел. 

    - А какво е мнението ви за управлението на Борислав Михайлов?

- За съжаление, стигнахме едно дъно, което много пъти успяхме дори да подкопаем. Не казвам, че за всичко това е виновен само Борислав Михайлов, но той е на върха на пирамидата.

Ще ви дам един пример - Италия строи два стадиона със средства по плана за въстановяване и устойчивост. Тяхното финансиране е много спорен въпрос, защото дори ЕК не е сигурна дали е съгласна да се строят стадиони по този механизъм. Но в България, докато бях вицепремиер, такива предложения въобще не са постъпвали от страна на БФС. Те бездействаха и не търсеха възможности за финансиране, което според мен е грешка.

- Разкажете ни как попаднахте в екипа с Бербатов, откъде се познавате, мнозина не подозират, че сте футболен фен?

- С Бербатов се запознахме на едно събитие, може би преди 2 или 3 г. Разговаряли сме няколко пъти в последните години, поканата да бъда част от изпълкома я получих наскоро. Винаги съм подкрепял фондацията му, която дава посока и пример на младите хора с посланието “Хора, трябва да работите много сериозно, успехите не идват просто така. Те са резултат на вашата работа”. Това е важно да се казва по-често на младите хора в България във всички сфери и да виждат примера именно на такъв човек, който е успял в целия свят, какъвто е Бербатов. 

- Къде е допирната точка между икономиката и футбола?

- Футболен фен съм от доста отдавна. Дълги години съм ходил на мачовете на “Левски”, на националния отбор също. За съжаление, от даден момент това започна да ми носи повече горчивина, отколкото радост. Още по времето, когато бях вицепремер, сме говорили и с Бербатов, и с други футболисти, за това какви управленски решения трябват, за да може футболът да се движи по-добре.

Неговият подход беше много правилен в това да избере освен футболни дейци и хора от различни сфери - предприемачи, политици, както и икономисти с по-технократски поглед над нещата като мен и Петър Ганев.

    - Знаете, че в България всеки разбира от политика и футбол. Как изглежда страната, когато наблюдавате от Виена това, което се случва? 

    - Ще започна с футбола, макар че и в двете области важи едно - не трябва да даваме празни обещания и най-вече не трябва да се самозалъгваме. За съжаление, българският футбол в момента е на наистина много ниско ниво и смятам, че това е споделено мнение. По същия начин не ми харесва, когато гледам от Виена самозалъгване в политиката.

Ще дам пример с влизането ни в еврозоната. Отдавна трябваше да бъде спряно самозалъгването, че това може да се случи на 1 януари 2025 г. Не защото сглобката е направила нещо толкова лошо, а защото има правила, които няма да бъдат изпълнени - от една страна, за това повлия външния инфлационен шок, от друга, не бяха направени всички стъпки, за да се намали инфлацията.

По същия начин правителството още миналото лято каза, че съвсем скоро ще вземем парите по плана за възстановяване и устойчивост, а оттогава нищо не се случи. Когато създаваш нереализируеми очаквания, не трябва да се сърдиш, ако хората после са разочаровани. 

    - Толкова ли е важна самата дата 1 януари, или може по всяко друго време на годината да се присъединим, когато изпълним критериите? 

    - Обещанията са важни. Ако правителството е казало, че ще влезем на 1 януари и това не се случи, значи това обещание не е изпълнено. Самата дата е важна по административни причини, защото започва годината и фирмите могат да правят бюджетите си в новата валута, гражданите да са наясно, че започват да получават парите си в евро, освен това е и почивен ден и няма толкова хора, които отиват да теглят пари. Това са все процеси, които улесняват прехода. Други дати, разбира се, също са възможни, но това би било изключение, защото нито една друга държава не е влязла досега в еврозоната на друга дата.

Най-вероятно конвергентният доклад ще излезе през юни, дотогава ние няма да сме изпълнили инфлационния критерий, но няколко месеца след това ще го изпълним. Тогава правителството ще може да поиска нов доклад. Това също не е правено никога досега, но не е забранено да се прави.

    - Защитихте докторска дисертация за влиянието на различията на домакинствата върху паричната политика. Какво ви накара да изберете тази тема? 

    - На всички мои студенти обяснявам още в първата лекция, че разбирането ни за икономиката се е променило много в последните 10-20 години. Допреди това фокусът бе върху това да има максимално висок икономически растеж, който се измерва с БВП, и това беше основната цел - средностатистически да растат доходите и продукцията.

Но през последните 10-15 години се оформи мисленето на водещи макроикономисти, че трябва да говорим не само средностатистически какво се случва, а какво се случва с различните групи в обществото - някои печелят, други губят от различни видове политики.

Имах възможността да бъда в САЩ при някои професори, които се занимават главно с тази тема. Започнах да работя по този проект през 2019 г., но работата по дисертацията ми беше прекъсната от участието ми в служебните кабинети. Тази пауза обаче ми помогна да погледна върху нещата и от друг ъгъл. Паричната политика работи чрез действията на отделните домакинства и ако не знаем как различни периоди на икономически растеж или висока инфлация например влияят по различен начин на различните домакинства, ние няма да разберем общия ефект.

Ще дам пример - периодът на висока инфлация беше неприятен за нас като граждани, от друга страна обаче, той имаше редистрибуционен ефект, т.е. хората, които имат висок дълг - например ипотека, която е взета преди този период, спечелиха в реална стойност, защото всички доходи отчасти поради инфлацията се вдигнаха, а техният кредит остана на същото ниво. Те успяха да спечелят от това, че инфлацията ерозира дълга.

От друга страна, има хора, които губят - тези, които са спестили в номинални активи, те имат по-малко богатство. Това е преразпределителен ефект и доскоро нямахме данни, с които да следим различните групи. В момента, в който България влезе в еврозоната, ще сме длъжни да правим същите изследвания. Моята дисертация се основава на всички 20 страни, които са в еврозоната, тъй като Хърватия се беше включила в тези изследвания още преди да стане член. Следващата страна трябва да е България и тогава и ние ще можем да кажем повече за това как отделните български домакинства понасят моментите на икономически растеж, на висока инфлация или на повишаване или намаляване на лихвените проценти. 

    - Кои са всъщност опасностите пред семейните бюджети от приемането на еврото? 

    -  Хората действително изпитват страх от големи промени и периоди на трансформация, какъвто е промяната на валутата, и трябва да си дадем сметка за това. 

Но нека погледнем Хърватия. Някои казват, че инфлацията там не е много ниска в момента, но въвеждането на еврото не я е повишило кой знае колко.

Тя не е ниска, защото в момента имат най-високия растеж на БВП в цяла Европа. Тоест тя прави именно това, което всички ние трябва да искаме в Източна Европа - бърза конвергенция, нарастване на БВП и на производството и съответно нарастване на доходите. Това е крайният резултат и е нормално страни, които започват от по-ниско ниво, да имат по-висок икономически растеж от останалите, които вече са богати. В примера с Хърватия трябва да погледнем и на дистрибутивния ефект - туризмът е един от секторите, които там очевидно спечели изключително много от еврото.

    - Установихте ли модел при прилагането на паричните политики? 

    - Фактът, че имаме повече данни, ни казва, че вече не можем да говорим за един модел. Във всяка страна паричната политика има различни ефекти, защото структурата на икономиката е различна. Например в някои страни повечето домакинства имат ипотеки и при вдигането на лихвените проценти страдат, защото трябва да плащат повече. В други обаче повечето домакинства живеят под наем и не са повлияни от високите лихвени проценти.

    - Кои държави са по-щедри към хората - бедните или богатите? 

    -  По-богатите държави по принцип отделят повече пари за преразпределение за социални системи и са по-щедри към по-бедните хора, което е нормално, защото имат повече ресурс. Но какво ни казва Международният валутен фонд (МВФ)? Той ни казва, че това е нещо, което вече и ние трябва да правим. В първата фаза на пазарната икономика в България ние предприехме модел на малка държава - не искаме да преразпределяме, искаме данъците да са ниски. Този период за България обаче вече отминава и МВФ, както и ОИСР имат сходни препоръки - правете повече за тези, които са най-бедни или изключени от пазара на труда.

    От друга страна, вече започва да се говори за нуждата да имаме силни институции и публични инвестиции, които трябва да бъдат финансирани по някакъв начин. Затова и МВФ казва, че трябва или да вдигнем данъците, или събираемостта им. Стигнали сме до фазата, в която ни трябват публични инвестиции, тъй като досега те идваха малко като подарък от ЕС.

  - Все по-честите призиви за намаляване на неравенството в доходите дават ли резултат, или напротив - богатите стават още по-богати, а бедните - все по-бедни? 

    - Много бавно се топи разликата между бедни и богати, но голяма част от богатите икономики започнаха да борят все повече тези неравенства. Дори САЩ, които са пример за по-свободна икономика, през пандемията раздадоха помощи с еднаква стойност от 1400 долара на месец - за богатите нямаха кой знае какво значение, но за бедните бяха солидна помощ. Байдън преди няколко седмици заяви намерение да предложи по-високи данъци за най-богатите, защото за тях икономиката работи най-добре.

    -  А в България виждате ли ангажимент на правителството за намаляване на тези неравенства? 

    - Не виждам да правим достатъчно, за да се намаляват тези неравенства, но действително правителството направи някои първи правилни стъпки -  вдигането на пенсиите и заплатите в някои сектори. По тази линия не съм ги критикувал, смятам, че е позитивно развитие. Но не е достатъчно, пък и често се прави в предизборна обстановка. Това не е устойчиво, трябва ясен механизъм и увеличението на доходите да се случва всяка година.

- Бавим се с плана за възстановяване, има ли вариант да се удължи крайният срок и след 30 юни 2026 година? 

- Няма такова взето решение, но вероятно ще се случи. Малко е игра на котка и мишка на предоговаряне в момента.  Страните-членки все повече и повече казват, че това трябва да се случи. ЕК не разрешава. Разбира се, тя трябва да постъпи така, за да стимулира работата да бъде свършена. Според мен след около година ще си дадем сметка, че в този много кратък оставащ срок няма да се реализират всички проекти и тогава ще трябва да бъде удължен срокът. Това вероятно ще се случи.

- България остава своеобразен оазис на ниските лихви по кредити. Това ще се промени ли? 

- Зависи най-вече от това колко ликвидност има в системата. Българите традиционно държат голяма част от спестяванията си или в депозити, или в имоти. Не е добър вариант да имаш много голяма ликвидност в депозит. Когато има голяма ликвидност, банките не се борят за депозитите на хората, защото имат достатъчно, за да дават кредити и съответно не се вдигат лихвите. Тоест може да се каже, че ние от самосебе си предизвикваме този феномен с ниските лихви - има прекалено много пари в системата, не използваме ресурса, който имаме за инвестиции, които повишават потенциала на икономиката, а ги държим, което ни носи само сигурност.

- А не виждате ли нещо притеснително в това, че банките кредитират основно потреблението, а не производството? 

- Със сигурност, това показва, че не насочваме финансовия ресурс, който имаме, в икономиката, т.е. към нещо, което носи възвръщаемост, а го насочваме към потреблението, което носи полза днес, но не и утре. 

- Мислите ли, че е добре да има нови избори, или хората вече се умориха? 

- Мисля, че сглобката е вечна, тя ще бъде доста дълго време факт. Трудно ми е да кажа дали това е добре, или не. Резултатите от последните избори са такива, каквито са, така че може би пък трябва да поживеем с изборите, които сме направили. Имахме много избори в последните години, това е текущият резултат, сега трябва да видим дали партиите, които обещаваха толкова много, ще могат да свършат поне част от тези обещания. 

- Тоест мислите, че развоят на събитията в политиката сега е част от договорената ротация и няма никаква извънредност. 

- Смятам, че ще се разберат, ще разпределят интересите, така че и двете страни да са достатъчно добре представени според тях. 

- Какво предстои пред Европа, идват евроизбори?

- Не трябва да подценяваме важността им не толкова за България, а за цяла Европа. Решенията, които се вземат там, формират политиките, от които често чуваме оплаквания. Но когато те се взимат, ние не сме достатъчно активни. Следващата Европейска комисия ще реши какво ще прави с индустриалната политика, дали да дава повече пари за отбрана, това може да включва и защита по границата, нещо, което е важно за България. Ще реши и дали планът за възстановяване и устойчивост да се удължи във времето.

За новата ЕК един от големите въпроси ще бъде и какво ще се случи с кохезионната политика. Там виждам много рискове, защото, както казах, Европа ще започне да дава много повече средства за отбрана, енергетика и инфраструктура и за да компенсира това, може да реши да се откаже от кохезионната политика. Това ще бъде голяма загуба за България и трябва да сме активни и да се борим това да не се случва.