Преди десет години на 1 март 2014 г., било е събота, съм написал в Дневника си следното:

КРИМ: РУСКИЯТ СЦЕНАРИЙ

Три са възможните варианти на действие на Русия в сегашната ситуация в Украйна.

1. Да постъпи като в съветско време и предприеме някаква форма на директна военна интервенция. Но това ще е краят на самата Русия.

2. Използвайки рускоезичното население и все още зависими от нея структури на властта и сигурността, да предизвиква хаос в страната, като хвърли в публичното пространство лъжата, че Украйна сама не може да се управлява.

3. Да проведе акция за окупиране и формално присъединяване (сепаратизъм)на Автономната република Крим. Такъв сценарий Кремъл вече приложи в Абхазия и Южна Осетия в Грузия, както и в странната „държава", призната само от Русия - т.нар. Приднестровска молдовска република.

На 27 февруари през нощта започна осъществяването на част от вариант №2 и вариант №3 – маскирани руски войски без отличителни знаци превзеха сградата на парламента на Крим. На границата с Украйна продължава да чака заповед за нахлуване многобройна руска армия. Раздвижил се е и руският черноморски флот.

Мога да прогнозирам, че кримската авантюра на Владимир Путин ще завърши зле, както за него, така и за Русия като цяло. Тази агресия светът няма да приеме. Идват много трудни времена, трудни години и за Европа. Русия ще предизвика хуманитарна криза в Украйна. Докъде ще стигне в разгръщането на агресивните си планове Кремъл може само да гадаем. Но не трябва да изключваме най-лошото: голяма война. Убеден съм, че руската политика ще катастрофира. Вярвам, също така, че в самата Русия ще се появят граждани демократи, които ще кажат ясно НЕ на имперските планове на Путин и на неговата военна авантюра.

Дори и вестник "Московски комсомолец" взе да вдява, какво се случва. Ето какво чета в това руско издание: "Този, който иска да си „върнем Крим" няма глава". У нас

само безглави русофили могат да подкрепят руската военна авантюра в Крим.

На следващия ден, 2 март 2014 г., съм отбелязал коментарът на известния политолог Збигнев Бжежински. Ето неговите думи:

"Кримският сценарий" може да представлява само репетиция за окупирането на Източна Украйна. Ако Западът не заплаши Русия със сериозни действия, то само след няколко години може да съжалява за липсата на действия днес, така, както съжаляваше след Мюнхен 1938 г."

Тази оценка поставя на едно равнище политиката на сегашния руски президент и тази на германския фюрер през 1938 г. Затова си струва да си припомним, че на Мюнхенската конференция през есента на 1938 г. е сключено споразумение между Германия, Италия, Великобритания и Франция в отсъствието на Чехословакия, което развързва ръцете на Адолф Хитлер да окупира Судецката област в Чехословакия. На 23 август 1939 г. СССР и Германия подписват договор за ненападение /Пакт Рибентроп-Молотов/ и след броени дни - на 1 и на 17 септември, заедно нападат независимата държава Полша. Така започва Втората световна война. За съжаление все още има нашенци, които не знаят, че Съветският съюз е подпалвач на тази война при това в съюз с нацистка Германия. Дали проблемът е само в учителите и учебниците?

На 4 март 2014 г. полският премиер Доналд Туск, който днес е отново премиер, заяви, че въоръжен конфликт между Русия и Украйна е възможен. И допълни: "Днес не можем да си позволим никакви грешки. Ракетите, танковете, войсковите единици и флотилии престанаха да бъдат пионки в теоретични симулации".

А според директора на "Киев пост" Якуб Парусински „Украйна НЕ Е НА ГРАНИЦАТА НА ВОЙНАТА. ВОЙНАТА ВЕЧЕ ЗАПОЧНА. В цялата страна се осъществява мобилизация, мъжете преминаха през военните бюра. Хората се запасяват с храна - консерви, вода, лекарства, а някои вече си опаковат и куфарите."

На 15 март в Москва се проведе огромен антивоенен митинг - МАРШ НА МИРА, срещу предприетата от руския президент военна агресия срещу Украйна. Борис Немцов, достойният политик, който по-късно бе убит под стените на Кремъл, заявява на него: „Путин е психически болен човек. Решил е да премине към открита диктатура."

Журналистът Игор Яковенко говори: „До момента, в който в Украйна влязоха наши войски, нашата братска нам страна се бомбардираше от телевизионните войски на Путин. Телевизионни журналисти лъжеха, че властта в Украйна са взели някакви фашисти. Тази лъжа направи така, че постепенно ние ставаме от авторитарен на тоталитарен режим."

Иля Яшин, друг достоен руски политик, заявява на митинга: „Путин ни изправя срещу братски народ. Той казва, че създава силна Русия. Но каква е тази сила? Агресивна държава, претендираща все за чуждото. Нима това означава „силна Русия"?

Историкът Мариета Чудакова е категорична: „Като историк аз знам, че понякога на народа не му остава друг начин да смени властта освен чрез революция. Точно това се случи в Украйна. Случи се на скъпа цена, с цената на сто млади живота. Ние не можем да допуснем тези жертви да останат напразни. Ние не можем да съдействаме за потискането на свободата!"

Журналистът и писател Аркадий Бабченко: „Изморен съм от тези войни. От 15 години в Русия връщат в ковчези наши деца. Сега отново се канят да воюват, но не изпращат своите деца, а нашите деца. Не трябва да допуснем отново този ужас!".

Мария Альохина и Надежда Толоконникова от поп рок групата Pussy Riot също говориха на митинга. Альохина заяви: „Ние сме тук в защита на най-честния лозунг в историята – за мир".

Изказа се и политологът Роман Доброхотов: „Това е война на цивилизацията срещу диващината. Путин обаче сега има проблем – и това сме ние."

В края на месец юли известният полски интелектуалец Адам Михник, главен редактор на най-големия полски ежедневник „Газета Виборча", разпространи открито писмо до лидерите на Европейския съюз, в което ясно заяви: „ПОЛИТИКАТА НА ОТСТЪПКИ Е ПЪТ ЗА НИКЪДЕ". Писмото имаше огромен отзвук в целия свят и бе озаглавено „НИКОЙ ТОЛКОВА ХУБАВО НЕ Е ГОВОРИЛ ЗА МИР". В него Михник сподели:

„Сегашната война с Украйна, анексирането на Крим, продължаването на провокациите в Източна Украйна, е мръсна, трагична и опасна. Придружават я решения типични за диктатура, които задушават демократичните свободи в Русия. Политиката на отстъпки е път за никъде."

На 5 август към руските граждани се обърна бившият депутат Константин Боровой. Според него няколко поколения руснаци ще трябва да изкупуват вината на днешната руска политика спрямо Украйна. Защото Путин е тръгнал не просто срещу Украйна, а срещу целия свят. Думите му бяха следните: „Русия превърна света във враг, но същевременно самата тя е в процес на вътрешен разпад. Защото всички нейни региони ще трябва да платят за путиновата глупост, за конфликта със Запада. Путин създаде ситуация, при която Русия стана опасна за човечеството." Затова и тя „трябва на колене да моли за прошка". И припомни урока, който американците са дали на германците след края на Втората световна война. Накарали са ги с ръце да изкопават безименните гробове на разстреляните от тях и да ги погребат отново по човешки. „Руснаците, - завърши Боровой, ще трябва сами да прокълнат и да поискат наказание за този, който трябва да бъде наказан за безумието на агресията срещу Украйна."

Но защо се върнах към времето отпреди десет години, към моите стари записки. Защото почти нищо не се е променило. И защото войната на Русия срещу Украйна и срещу нашия нормален свят започна не преди две години, а преди десет години. Това е много време. Голяма част от него западните лидери проспаха. Те мислеха, че по пътя на дипломацията ще спрат войната. Абсолютни наивници. А можеха още тогава, през пролетта и лятото на 2014 г., да окуражат Украйна с оръжие да брани своята земя, а не да подписва в Минск споразумения с агресора. При това споразумения, които останаха само на хартия и на 24 февруари 2024 г. през нощта Путин заповяда пълномащабно нахлуване в Украйна на руската армия. Диваците започнаха да разрушават прекрасни градове, да избиват и осакатяват мирни жители. Станахме свидетели на типичната за Русия варварщина. И вчера, след цял ден дебати в Европарламента за т.нар. обща външна политика и политика на сигурност на ЕС, стана ясно, че наистина европейските политици не са реагирали своевременно на руската заплаха. Тяхното либералничене им изигра лоша шега. И сега се чудят какво да правят.

А трябваше още през 2014 г. Украйна да бъде подкрепена с модерно оръжие, с далекобойни ракети, с мощна авиация, която да прикрие нейното небе. Трябваше и да се изпратят европейски мироопазващи сили. За да стане ясно на диктатора в Кремъл, че времето на либералничене с него е свършило. Че срещу себе си има организирана и решена да го усмърти военна сила. Впрочем, френският президент Еманюел Макрон едва сега схваща това. Германският канцлер Олаф Шолц още не го е схванал. Но той е социалдемократ и затова е така. На ситни лидерчета като Фицо и Орбан ще им просветне още по-късно. Румен Радев изобщо няма да схване. Но това е положението в нашата Европа днес. Утре то ще бъде със сигурност по-различно. Но за да стигнем до това утре е необходимо Русия да бъде победена на бойното поле и нейните войски да бъдат прогонени от украинска земя. В рамките на този неизбежен процес ще доживеем и края на диктатора и на диктатурата в Москва.

Слушах вчера в пленарната зала на Европарламента словото на Юлия Навалная. Много истини имаше в него. Съпругът й Алексей, когото руските изверги убиха, виждаше по-далеч от всички европейски лидери взети заедно. Той затова и бе убит. А те ще продължат да си лидерстват, да правят изявления и ще се надяват да падне тавана в Кремъл. Много съм ядосан и на нашите туткави промянаджии, които продължават да играят двойна игра. На думи са против агресора, а на дело кършат ръце, вайкат се и реално нищо не правят срещу него. Или така го правят, че да ни скъсат нервите от чакане. Време е да свърши времето на безглавите.

От Фейсбук.