77-годишният Коста Янков бил участник в похода от Търново до Рилския манастир, по който преди 550 г. са пренесени мощите на свети Иван Рилски

На 1 юли 2019 г. няколко поклонници тръгват от Велико Търново на похода "Светият път" по повод 550 г. от пренасяне мощите на св. Иван Рилски.

Двайсетината души вървят по маршрута, по който през 1469 г. монаси са пренесли мощите на светеца до Рилския манастир. В групата

най-възрастен е 77-годишният Коста Янков,

опитен планинар, ултрамаратонец и турист, за когото този преход, дълъг около 600 км, ще се окаже последният. Ще го намерят пребит до смърт и изхвърлен в канавка край 3 радомирски села.

Заради проблеми със зрението бай Коста, както го наричат приятелите, често вървял сам и предпочитал да се движи по асфалтирани пътища, а не през пресечени терени. Заради това не бил в основната група, но винаги знаел обявения предварително маршрут и стигал успешно от точка до точка. В голяма част от прехода се движел сам, като поддържал връзка по телефона с хора от групата.

На 26 срещу 27 юли част от поклонниците, включително и Коста, преспали в хижа "Селимица". На другия ден маршрутът бил между селата Дрен, Боснек и Горна Диканя.

Коста тръгнал първи по асфалтовия път, носел раница, лупа за четене, дървена тояга и бил облечен с тениска с емблема на похода и надпис "Съ нами Богъ".

Трябвало да се срещне с другите в черквата на Дрен

Вечерта около 22 ч пристигнал в Горна Диканя, където двама местни го упътили как да стигне до Дрен.
Междувременно основната поклонническа група вече била в черквата в Дрен. Една от поклонничките се чула няколко пъти с Коста и разбрала, че той се е объркал. След 22,30 ч спрял да вдига телефона си.

След като стигнал до Дрен, поради намаленото си зрение влязъл в светеща къща, която помислил за местния храм.

В тази къща ден по-рано от Италия пристигнал Димитър Колев на гости на майка си Радка. Бил разведен, а 10-годишната му дъщеря живеела при майка си в София. Когато се прибрал в страната, Димитър взел детето от София и двамата отишли в Дрен.

На следващия ден - 27 юли вечерта, бащата и детето били в кафенето на селото, където той пиел алкохол.

По-късно детето се прибрало с роднини, а мъжът останал и продължил да пие. Притеснена, тъй като синът има тежък характер, когато пие, майката помолила съсед да отиде и да го прибере. Така към 22,30 ч Димитър се прибрал и си легнал в стаята при детето.

Малко след това обърканият бай Коста влязъл в чуждия дом, а когато се намирал в коридора пред стълбите към втория етаж, момичето излязло и го видяло. То се изплашило, силно изпищяло и извикало баща си, че в коридора има непознат.

Димитър излязъл и започнал да блъска и рита Коста. Хванал го с ръце, издърпал го по стълбите извън къщата, като му нанасял удари. В двора продължил да го бие с юмруци и дървена тояга по главата, тялото и крайниците, като в един момент имало и притискане в шийната област.  

След като Коста спрял да мърда, Димитър махнал дрехите му и издърпал тялото до портата

Отишъл до дома на съсед и му казал, че е нанесъл побой на непознат, като не е сигурен дали е жив. Поискал с колата на съседа да изкарат тялото от двора.

Двамата натоварили в багажника на "Пежо" пребития, който обаче бил още жив. Придвижили се по пътя между Горна Диканя и Дрен и там Димитър свалил тялото и го захвърлил в тревата в близост до пътя.

После двамата с комшията се прибрали в Дрен.
Съседът, след като паркирал колата си, видял в багажника яке, в което имало мобилен телефон и тениска и прибрал вещите. Якето укрил в комин в едно от помещенията на къщата си, а мобилния телефон начупил и изхвърлил в септичната яма.

На следващата сутрин жена от поклонническата група отново безуспешно опитвала да се свърже с бай Коста и се обадила на телефон 112. По-късно същия ден тялото било намерено в землището на Горна Диканя.

В същото време убиецът взел дъщеря си и заминали за Казичене при брат му.

Следващите няколко дни Димитър бил на различни места, но не се върнал повече в Дрен. На 2 август напуснал България, но е заловен на границата с Хърватия.

Съдебномедицинската експертиза установява десетки травматични увреждания по цялото тяло, а смъртта е настъпила по особено мъчителен начин не веднага, а от порядъка на десетки минути до час. През това време е

продължавало вътрешно кървене от разкъсаните кръвоносни съдове

От момента на побоя до смъртта си бай Коста е търпял болки и страдания.

Пернишкият окръжен съд приема, че убийството е извършено в състояние на афект, което е по-леко престъпление, и осъди на 9 г. затвор Димитър Колев. На втора инстанция Софийският апелативен съд обаче е категоричен, че убиецът не е бил в състояние на силно раздразнение, а под въздействие на алкохол, както сочи и новата комплексна разширена съдебнопсихологична и психиатрична експертиза.

Присъдата на 51-годишния Димитър е завишена на 14 г. затвор.

Върховният касационен съд разглежда основния факт, който се оспорва - дали убийството е извършено под въздействие на алкохол, или поради физиологичен афект, предизвикан от влизането на туриста в чуждия дом.

Всички факти сочат, че бай Коста не е влязъл с намерение да застраши някого, да създава проблеми, не е проявил агресия, не е нападнал детето, ситуацията не е била застрашаваща и това е можело да се установи от стопанина на къщата по цивилизован начин, категоричен е съдът.

Димитър

не е дал възможност на дребния, слаб и безпомощен човек да каже какво търси в къщата

Реакцията му, обусловена от характеровите особености и употребата на алкохол, не е била съответна на ситуацията и не може да бъде оправдана с уплахата на детето му, смятат съдиите.

Те са категорични, че пияното състояние е улесняващ фактор за извършване на престъплението, тъй като е довело до снижена критичност, емоционална лабилност, отпадане на морално-етични задръжки и е довело до необуздана реакция.

Съдът приема, че наказанието от 14 г. лишаване от свобода е сериозно завишено. Подценено е значението на причините, довели до извършване на убийството и злощастното стечение на редица обстоятелства.

Димитър е започнал побоя над жертвата, мотивиран от необоснованата си преценка, че е необходимо да защити малолетната си дъщеря и възрастна майка.

Имал е мотиви, за да започне побоя, които не го характеризират като личност със завишена степен на обществена опасност. Имал чисто съдебно минало, добри характеристични данни, работел като шофьор в Италия, изпращал пари и се грижил за майка си и дъщеря си.

Така върховните съдии отчитат превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и определят окончателно наказание от 10 г. затвор.

Бай Коста е бягал на около 80 маратона и е изминал 130 хил. км

Коста Янков е роден през 1942 г. в старозагорското с. Плодовитово в семейство със 7 деца. Родителите му трудно издържали децата и го изпратили в дом. Първо е бил във Велико Търново, после в Чирпан и в Стара Загора. 

Завършва Техническия университет в Москва. Работил е в Русия, в химкомбината в Димитровград и в "Нефтохим" - Бургас, където се пенсионира. Не е създал семейство и деца.

От години участва в десетки маратони и туристически преходи. Две години преди да бъде убит, му е направена сърдечна операция, от която бързо се възстановява и продължава с участието си в ултрамаратоните, като бяга по 5-10 км.

Има близо 80 участия в туристически маратони, част от които са националните походи "По пътя на Ботевата чета", "По последната диря на Апостола на свободата Васил Левски", Туристически маратон "Алеко", няколко пъти изминава трасето Ком - Емине и др., посветени на исторически личности и събития. Изминал е над 130 хил. км.

Когато е на 57 г., се появява проблем със зрението му - ослепява с едното око, а след това почти губи зрението си и с другото. Заради това и в последните години често върви и тича сам, както и в последния поход "Светият път".