Като десен политик винаги съм симпатизирал на републиканците в САЩ. Особено след като техният президент Роналд Рейгън постави на колене Съветския съюз, принуди Михаил Горбачов да разруши Берлинската стена и да преглътне обединението на Германия. Последва разпадането на "империята на злото". Няма причина днес да променям мнението си.

Управлението на демократите, както при президента Барак Обама, така и сега при президента Джоузеф Байдън, създаде много вътрешни проблеми на САЩ, основно на инициативните и можещите хора в тази страна, а това се отразява и на американската външна политика. Темата е голяма и не е за Фейсбук. Но ако я засягам, то е защото едва днес прочетох, че президентът Байдън по време на реч пред кметове в Белия дом е направил следното изявление: "Ако Украйна падне пред Русия, ще я последват Балканите, Полша и дори Унгария на Орбан."

Това е теза, която все по-често се чува и в Европейския парламент. На "първо четене" тя звучи убедително. Дори и аз съм я изразявал, при това много по-рано от Байдън. Не само Русия на Путин, но и Русия след Путин няма да се спре, докато не си върне територии и сфери на влияние, които са били "съветски" преди разпадането на СССР. Звучи логично, но...има проблем.

Защото паметта е тази, която ни припомня, че СССР се разшири и получи своите сфери на влияние, а и нови териториални придобивки, когато имаше солидни съюзници на Запад, а също така и гарантирано "мирно съвместно съществуване". Най-напред негов съюзник, както в икономическо, така и във военно отношение, бе нацистка Германия, особено в периода август 1939- юни 1941 г. Тогава именно СССР завладява Литва, Латвия, Естония и част от Полша. Напада и Финландия. След 1941 г. негови съюзници стават отново западни държави - Великобритания и САЩ. Без тяхната военна и икономическа помощ, СССР не би празнувал "Деня на победата" и никаква сфера на влияние не би "извоювал". Под въпрос е и дали изобщо би продължил да съществува още 45 години след края на Втората световна война. Поуката от това "минало незабравимо" е, че не трябва по никакъв начин да се сътрудничи с Русия. Лишена от сътрудничество със Запада, с държавите от ЕС и САЩ, тази алчна винаги за чуждото държава няма шанс нито на бойното поле, нито на полето на икономическото съревнование. За съжаление дълго време западните държави помагаха икономически, финансово и военно на режима в Кремъл. Те продължиха да помагат, дори когато през 2009 г. Русия нападна Грузия. Сътрудничеха си с Путин и след като през 2014 г. той започна войната срещу Украйна. И забележете: както и през 1939 г. най-много с Русия сътрудничеше Германия, като дори неин бивш канцлер зае висока позиция в голяма руска компания. Социалистът Шрьодер се фукнявеше, че ходи заедно с Путин на руска баня. Германски автомобилни заводи изнесоха свои производства в Русия. Почти бе завършен съвместният проект "Северен поток", чиято цел бе руската газ да заобиколи Украйна и да се превърне в оръжието, което да я принуди да капитулира. Германо-руското приятелство крепнеше и нормално руският апетит идваше с поредното похапване.

Когато руските войски тъпчеха Крим и разрушаваха Донецк, австрийската външна министърка на своята сватба танцуваше валс с Владимир Путин. Франция по традиция яко флиртува с Кремъл. Особено активен бе президентът либерал Еманюел Макрон. Милиардите евро платени от Запада на Русия за нефт и газ пълнеха руската хазна, обогатяваха руските олигарси, въоръжаваха руската армия. И САЩ флиртуваха с Кремъл, въртяха яко бизнес. И още си сътрудничат в "усвояването на Космоса".

Ако западните държави не бяха толкова наивни, а политиците им толкова безхаберно склонни на всякакво сътрудничество с Русия, на режима в Кремъл нямаше да му мине не мисъл, а дори и полумисъл да възстановява сфери на влияние, да реализира Евразийски проект, да напада Украйна, да заплашва и други страни.

Добре помня, че месец преди ескалацията на руската агресия срещу Украйна върховният представител по външните работи на ЕС Жозеп Борел ни ошашави с твърдението си, че като разговарял с Путин видял срещу себе се "едни честни очи". Резултатът от дълголетното западно флиртуване в миналото със СССР, а в последните десетилетия с Русия и срещата с "честните очи", са милиони убити в ХХ век и стотици хиляди в ХХI век. И също толкова осакатени хора, милиони бежанци, унищожени градове и села и вечно страдание в наши дни на един горд народ - украинският народ. Вероятно страда от кремълската диващина и руският народ. Той страдаше и загиваше в концлагери при съветския режим, страда и днес, след като на фронта загинаха вече близо 400 000 руски солдати. А те имат семейства, майки и бащи, деца, любима. Но руският народ е свикнал да си трае, да си наляга парцалите и да е доволен, ако на масата си има стакан водка, кисела краставичка и...каша.Това е дълбоко комплексиран народ, научен от поколения да мрази и завижда на другите народи. Впрочем руският културолог от български произход Георги Гачев отлично разкри в своите книги "руската душа" като небогоугодна. И припомни популярна някога руска песен: "Само с винтовка в ръка руснакът може да види друга страна". Всъщност тази песен описва и пловдивският Альоша, чийто прототип е мужикът коцкар Алексей Скурлатов от далечния Алтайски край.

Не трябва Западът да се бои от альошките. Не трябва да флиргува с тях. Но е факт, че днешната агресия на Русия срещу нормалния свят продължава, защото тя набра инерция от дълголетното сътрудничество със западните държави. Помним и загубеното време за Минските споразумения, илюзиите на Германия и Франция за постигане на разбирателство с Кремъл. Фатална грешка, дала възможност на Владимир Путин да се подготви за ескалацията на войната срещу Украйна. Помня как месеци преди инвазията министър Сергей Лавров баламосваше западните лидери, че струпването на войски по границата с Украйна е просто тренировъчно учение. И те бяха налапали яко тая въдица.

Затова и от три десетилетия повтарям, ще повторя и сега, че всяко сътрудничество с Русия е вредно за Европа и САЩ. Всяко. Във всички сфери, за които се сещате. То само напомпва амбициите на Кремъл. Тази агресивна държава, спонсор на тероризма през 20 и 21 век, както се твърди в една от революциите на Европейския парламент, трябва тотално да бъде изолирана от западния свят. И това ще избие от кремълските кратуни всяка мисъл за сфери на влияние, за руски "полюс" в "многополюсен свят". Нима не е цинизъм западни политици да твърдят, че военнопрестъпниците в Кремъл трябва да бъдат изправени пред Международен наказателен съд и същевременно техните държави да продължават да поддържат нормални дипломатически отношения с Москва. Та нали според Виенската конвенция дипломатическите отношения предполагат приятелски отношения. Междудържавното приятелство е това, което изпраща посланици. Ще повярвам, че западните държави желаят победата на Украйна във войната, когато видя пълната изолация на Русия от нашия евроатлантически свят и прекъснати дипломатически отношения с нея. В противен случай всичко е "ала бала", както се изразява днес един български политик.

Мнението ми е категорично: Байдън, Макрон и Шолц не са в час. Пълната изолация на Русия би била и пълна гаранция за нейното поражение в Украйна и избиването от кремълските кратуни на всяка мисъл за връщане на територии и сфери на влияние. И когато държави като Китай и Индия, както и тези от Южна Америка и Африка, видят категоричността на Запада, те също ще бият шута на Москва. Защото нямат интерес агресивна държава като Русия да претендира да бъде фактор в световната политика. Време е. Отдавна е време. Не само санкции днес и нови санкции утре са необходими, а решителна и незабавна пълна изолация на Русия от нашия свят. Това трябваше да свърши Джоузеф Байдън, а и не само той. Всички нормални държави трябваше да свършат това. И нямаше да има война.

От Фейсбук.