• Раковини, донесени от стотици километри, когато няма дори кон и каруца, изумяват учените
• Двуетажни жилища, украсена керамика и човешки фигури дават косвени доказателства за живота на нашите предшественици
• Това не са първобитни хора, препасани с кожи, обитаващи пещери, категорични са Десислава Давидова и Стоян Иванов

Двуетажни къщи с устойчива архитектура, трайна уседналост, търговия на далечни разстояния във време, когато не е имало нито коне, нито
каруци. Но се проследява един непрекъснат живот в продължение на хилядолетия.

Това показват проучванията от праисторическата Плоска могила в Пловдив, чието датиране започва от късния неолит - VI хилядолетие преди Христа. В същото време обитателите са носили накити от раковини, донесени от стотици километри. Как е бил осъществяван този обмен в такива първобитни времена, питаме археолозите Десислава Давидова и Стоян Иванов, които наскоро приключиха разкопките, но ще ги продължат и през 2024 г.

"Не са много археологическите обекти у нас, които дават такава многослойна информация. Селищните могили са най-важни за изучаване на праисторията, тъй като рисуват картина за едно последователно развитие на тези общества, на тяхната култура, технологията на развитие и всички аспекти от бита", коментира праисторикът Стоян Иванов. Той се явява помощник в разкопките, които вече 2 г. мъчат живеещите около "Брезовско шосе", откъдето минава т.нар. Воден цикъл.

На пловдивчани им се изправят косите, като си помислят, че тегобите им ще продължат и тази година.

"Няма друг начин да достигнем до някакво знание за най-древните хора освен с този тип проучвания", отговаря Давидова, която ръководи разкопките.
Плоската могила се намира в северната част на Пловдив. Условно е имала диаметър 200 метра, а височината на културните пластове достига 6 м. Паметникът е от национално значение. До момента са проучени 100 м, предстоят още толкова.

"Късната праистория, както наричаме периодите на неолита и халколита, са времето на

възникване на първата европейска цивилизация

През този период се случват интензивни процеси на взаимно проникване на културата в Тракия с райони от Мала Азия чрез появата на черната излъскана керамика. Тук са били най-ранните земеделци и скотовъди", коментира пред "24 часа" акад. Васил Николов, който проучва солниците в Провадия и е консултант на разкопките в Пловдив.

По думите му Плоската могила и тази, която е била в кв. "Университетски", са селища с големи размери и интензивна култура.

Възниква въпросът: кому е нужно това и първа грижа ли е на днешните хора на Пловдив?

"Находките не могат да се сравнят с бляскавото Панагюрско съкровище. Но те обясняват колко е бил удачен изборът за място, където да се развие това селище преди 7000 г. и животът в него да продължи до съвременната епоха", отговаря Десислава Давидова от Археологическия музей в Пловдив.  

Според колегата й Стоян Иванов малко се говори за тези периоди от човешката история, те не се изучават в училище, не са познати за хората. И това е причината да се неглижират. Но именно те са дали основата на нашата цивилизация, тъй като тогава са се развили земеделието, животновъдството, архитектурата, занаятите.

"Именно това дава тласък на Балканите и нашите земи да се превърнат в център на историята. И малко не е достигнало на тази общност да мине прага на онази цивилизация, които познаваме от Египет, Крит, Микена, Акротири на остров Санторини в Гърция.

Така или иначе обитателите на Плоската могила и тази от Яса тепе в Пловдив, макар и на разстояние една от друга и разделени от една голяма река (Марица - б.а.), са общували помежду си, имали са връзки и с други селища.

"Някои, като чуят за праистория, си представят едни препасани с кожи хора от пещерите. Информацията, която имаме, е друга.

Те са по-близо до традиционните общества

и племена, свързани с общи традиции, бит, култура, фолклор, предавани устно", обяснява Стоян Иванов.
Поради липса на писмени сведения археолозите разполагат с косвени данни. За това говори украсата по откритата керамика и човешките фигурки. 

"Фактът, че живеят на едно и също място, показва, че са били силно свързани със земята. Търгували са на далечни разстояния. Освен с откритите раковини намираме и кремъчни сечива, които идват от територията на днешна Североизточна България.

Говорим за контакти на обмен, покривали огромни територии. Обхождали са ги пеша и по реките. Това са едни авантюристи", коментира Иванов.

Именно в Плоската могила учените са се натъкнали на останки от жилища, направени от дърво и глина.

Със сигурност, по думите им, е имало и такива с площ над 150 кв. м, което и за днешните стандарти е доста. "Има данни за

втори етаж, който е бил направен, за да приютява
повече хора

в една къща. Намираме огнища, пещи, домакински инвентар. В някои случаи съдовете са пълни с овъглена храна, зърно. Дали сме ги за проби", обяснява праисторикът.  

Той застъпва тезата, че това са заселници по нашите земи от Мала Азия, които пристигат в средата на 7-ото хилядолетие преди Христа и тук се смесват с племена от по-ранни периоди, които са ловци и събирачи. За произхода на "пришълците" говорят генетичните изследвания, направени по откритите скелетни останки.

Според изследователите разцветът на обитаване на Плоската могила настъпва през халколита, който обхваща първата половина на V хил. пр. Хр.

Плановете на жилищата малко или много повтарят по-старите и стъпват върху тях. Находките са керамика и фигурки, които археолозите наричат идолчета. Те са човешки и животински и са силно стилизирани.

"Техниките на застрояване се използват и до днес във високопланинските села. Например да си направиш ров, който да ти отвежда водата и да не идва в твоето жилище", вмъква Десислава Давидова.
С края на халколита следва период на силен упадък и обезлюдяване по нашите земи. 

"Дължи се вероятно на природни процеси. В науката се дискутира. Едни твърдят, че водещи са климатичните явления, а други говорят за вътрешни конфликти при тази протоцивилизация. Упадъкът е на границата на късния халколит и началото на бронзовата епоха, който е продължил почти 1000 г.

В този период виждаме регрес - малки селища с нискотехнологично развитие. Чак през бронзовата епоха на отделни места започват да се появяват по-сериозни поселения.

И това се дължи най-вече на бронзовата металургия, която дава тласък на развитие на културата по нашите земи. Наблюдава се и друго население, което идва от североизток", разсъждава 37-годишният праисторик.

Но точно през бронзовата епоха освен в Плоската могила

има данни за живот и на Небет тепе

в Пловдив. Двете населени места ги дели река Марица, която тогава е голяма и плавателна.

"Тепърва ще осмисляме връзката, при всички случаи има паралел. Те са били част от една културна общност", допълва Иванов. 

Колегата му Давидова смята, че в тази част от историята движещата сила е била необходимостта. "Хората не са били толкова първобитни, колкото сме свикнали да ги определяме. Необходимостта да решат даден проблем ги е карала да търсят решения", разсъждава тя.

Според двамата единственият шанс да разчетат тази много далечна история по нашите земи и на Пловдив са именно разкопките на този паметник.

"Ако не го направим, той ще изчезне и никога няма да разберем какви са били нашите първи предшественици", категорични са те.

За целта ползват интердисциплинарни науки и специалисти. На помощ е археометрията. Чрез методите на радиовъглероден, химичен, физичен и геологичен анализ успяват да датират без големи отклонения.

"Това е детективска история и е най-непознатата

от човешката цивилизация. Но всичко, което имаме днес, е тръгнало оттам. Любопитството ми към най-неразгадания дял от историята надделя да се занимавам с този период от науката.

Той не е бляскав като другите епохи. Но огромна част от праисторическите селища по нашите земи не са проучени", обобщава Стоян Иванов.