• Германия я блокира за некадърно пазени граници

• Приета е, когато Виена заплашва да наложи вето върху договор на ЕС

• През 2008 г. споразумението е спряно заради Европейското първенство по футбол

С голяма мъка, точно като България в момента, преди 29 г. в Шенген влиза най-големият ни противник за пространството днес - Австрия. Заветният подпис тогава е сложен в Брюксел на 28 април 1995 г. от министъра на вътрешните работи Каспар Айнем. Виена е вътре, но само по документи. Клаузите по споразумението се задействат чак след 2 години заради многократен блокаж от страна на Германия.

Още през лятото на 1994 г. немският вътрешен министър Манфред Кантер хвърля бомбата с думите, че Австрия "не осигурява адекватно границите си с държави извън ЕС". Кантер добавя, че Берлин не желае граничният контрол между страните да падне през следващите години и ще наложат вето с мотива, че има висок риск за сигурността им.

Изказването му разгневява редица висши австрийски политици. Тогавашният министър на транспорта Виктор Клима гръмко обявява, че ще "вдигнат шум" около позицията на Германия веднага щом се присъединят към ЕС. Министърът на икономиката Волфганг Шусел определя като "шега" намерението на Берлин да въведе отново контрол срещу страната, след като той вече е премахнат на вътрешния пазар на ЕС през 1992 г.

През лятото на 1996 г. надеждите на Виена са разбити за пореден път. Началникът на баварската гранична полиция твърди, че проблемът с множеството мигранти с фалшиви документи не се дължи на недостатъчно техническо оборудване, а че австрийците не са обучени. Заключението му е, че колегите му във Виена имат "значителни дефицити в познанията и инструментите си за търсене". Твърди, че митническите служители трябва да се преквалифицират, за да разпознават кои карти за удостоверяване на самоличността са реални и кои - не.

"Германия няма да позволи на Австрия да участва в Шенгенското сътрудничество на дъмпингови цени (дъмпинг в икономиката е вид подбиване на цените, но в случая той има предвид обезценяването или девалвирането на преминаването през границите - бел. ред.) - обяснява Гюнтер Краузе от немското вътрешно министерство. - Германия иска Австрия да упражнява контрол по немските стандарти. За нас няма значение дали военните, митниците или полицията ще правят това, но проверките трябва да отговарят на очакванията ни."

Справки на германските власти през 1995 г. показват, че на браздата с Австрия немски служители са извършили над 11 500 ареста, включително на 900 контрабандисти.

В края на юни 1997 г. австрийският външен министър Волфганг Шусел заплашва, че страната му ще блокира приетия договор за ЕС от Амстердам (който води до значителни промени в Договора от Маастрихт, като увеличава правомощията на наднационалните органи на Европейския съюз - бел. ред.), ако най-после не се вземе решение за присъединяването на родината му към Шенген. Може би това е повратната точка, защото още на следващия месец на среща на върха в Инсбрук Германия се отказва от съпротивата си срещу премахването на граничния контрол с Австрия. Канцлерът Хелмут Кол, австрийският му колега Виктор Клима и италианският премиер Романо Проди се договарят за компромис. Приемат поетапен план за намаляване на контрола. Така от 1 декември 1997 г. са премахнати проверките на самоличността на пътуващите със самолет до осемте държави партньори по това време.

Падат и проверките на множество малки гранични пунктове, първоначално с Италия и Германия. Постепенно контролът е премахнат на всички гранични пунктове между двете страни. От 1 април 1998 г. сухопътните граници също са отворени.

Любопитно изключение е това, че на границата с Лихтенщайн Австрия прилага шенгенското споразумение само за хора, но не и за стоки. Причината е, че Лихтенщайн не участва в Европейския митнически съюз.

Виена е точният пример и за това, че шенгенските изисквания могат да бъдат стопирани, когато става въпрос за специални събития. През 2008 г. страната спира споразумението по повод Европейското първенство по футбол.

Има ли други възпрепятствани в присъединяването си към Шенген държави?

Изглежда до момента няма страни, които да са изпитали по-особени спънки. Кипър например иска да се присъедини към Шенген и е кандидатствал за членство още през септември 2019 г.

През 2021 г. еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон гаси надеждите им с думите, че островната държава все още не е готова да стане "нов член на безграничната зона". Вицепрезидентът на ЕС Маргаритис Схинас допълва, че "в преработената стратегия за разширяването на Шенген" приоритет са други държави.

"Присъединяването на Кипър към Шенгенското пространство и програмата за премахване на визите са едни от основните приоритети на външното министерство за следващата 2024 година", обясни външният министър Константинос Комбос през декември 2023 г.

Паралелно с трудностите си към Шенген Кипър се бори и с обвиненията в небрежни процедури при проверките в инвестиционната програма "Златна виза". Тя обслужва богати чуждестранни инвеститори, които придобиват права за пребиваване по схемата граждански инвестиции на територията.

Одитен доклад вече заключи, че кипърското вътрешно министерство е одобрило разрешителни за пребиваване на инвеститори без достатъчно доказателства и задълбочено анализиране. Бяха установени лица, които са получили визи, но същевременно с това имат статут на постоянно пребиваване и в други страни. Фигурираха и такива, които са били извън Кипър за продължителен период от време, което нарушава правилата.

Искането за по-засилени проверки и дори спирането на т.нар. "Златна виза" срещна отпор, тъй като премахването й би засегнало семействата на инвеститорите, студентите и други категории мигранти.

Ирландия също е член на ЕС, но все още не е част от Шенгенското пространство. Причината, която Дълблин изтъква за това, се корени в дългогодишно споразумение, подписано още преди създаването на Шенген, за свободно преминаване на хора и стоки с Великобритания. Обединеното кралство от своя страна след Брекзит желае да запази собствения си граничен контрол.

Пътят на Хърватия до присъединяването към Шенген на 1 януари 2023 г. бе по-лек от нашия, въпреки че хърватски медии го описваха като "досаден и сложен". Правителството в Загреб започна процеса на кандидатстване през 2016 г. Екипите от експерти от Европейската комисия (ЕК) и държавите членки оцениха страната по отношение на защитата на данните, полицейското сътрудничество, визовата политика и политиката за връщане, управлението на границите, прилагането на Шенгенската информационна система (SIS), законодателството относно огнестрелните оръжия и съдебното сътрудничество по наказателни дела.

Препоръките на специалистите от ЕС доведоха до това Хърватия да въведе мерки за коригиране в съдебната система, борбата с корупцията и защитата на правата на човека. Така на 22 октомври 2019 г. ЕК реши, че страната е предприела необходимите стъпки, за да изпълни условията. На 10 ноември същата година Европейският парламент излезе с положително становище, а месец по-късно Съветът на ЕС реши да приеме Хърватия в Шенген. До последния момент обаче имаше опасения, че Австрия или Унгария ще я блокират. Причината - влизането й бе свързано и с основния въпрос за миграционната политика. Днес това е главната пречка пред България и Румъния.